Аллах ил Аллах!

— Тя ме обича като спасител на нейната сестра и като приятел, но не и така, както жената би трябвало да обича един мъж.

— Това са романтични измишльотини! Жената трябва да се подчинява на мъжа. Любовта идва после от само себе си, след като кадията и моллата свържат двойката за цял живот.

— О, не! Нима Бадия не беше свързана от кадията и моллата с онзи неин мъж, който умря?

— Да, беше.

— И въпреки това тя никога не е могла да го обикне. Не искам да имам такава жена.

— Че защо Бадия да не може да ти подари сърцето си?

— Защото то вече не е нейно.

— Аллах ил Аллах! Какво искаш да кажеш?

— Ощастливила е с любовта си друг мъж.

— Аллах акбар! Кой е той?

— Не ти ли е споменавала?

— Не.

— Тогава и аз не бива да ти казвам.

— Защо?

— Защото това си е нейна работа.

— Но ти го познаваш, нали?

— Да.

— Кой е той?

— Току-що ти заявих, че не мога да ти кажа името му. Но ела, седни тук до мен! Трябва да обсъдя още нещо с теб.

Шейхът последва подканата ми. Изгаряше от любопитство да чуе какво имах да му казвам.

— Защо навремето даде дъщеря си за жена на шейха на бени салахите? Тя не го е обичала.

— Но тя не обичаше и никой друг. Нямаше нищо против и се подчини на волята ми.

— Значи е била принудена да ти се подчини?

— Да. Предводителят на всяко прославено племе трябва да се ръководи от някои други неща, а не от прищевките, породили се в главата на една девойка. Може би знаеш какво значи „муамалати дюуали ашуа“, а?

— Да, знам — отвърнах му усмихнат.

— Има ли и в Германия такива хора?

— Да, там ги наричат дипломати.

— Такъв дипломат съм и аз.

Шейхът изрече тези думи гордо и с чувство за собствено достойнство.

— Аха, ами тогава ти пожелавам късмет!

— Благодаря ти. Един шейх трябва винаги да е и дипломат. Великите крале и султани омъжват дъщерите си за такива владетели, от които после очакват определена изгода. Такъв е и случаят с мен. За мен бе много важно да спечеля приятелството на бени салахите и затова дадох Бадия на техния шейх за жена.

— А ще постъпиш ли с другата си дъщеря пак като дипломат?

— Да, това е мое задължение.

— Ще я омъжиш за някой шейх, така ли?

— Да. Искам да сключа съюз с племето на машаирите, които живеят в южната част на Тунис. Шейхът им е много стар, няма да иска да се ожени пак, ала той има един син, който ще стане мъж на Хилуя.

— Тя знае ли го вече?

— Защо й трябва да го знае? Тя ще се подчини на волята ми така, както направи и Бадия.

— Бадия се е подчинила, защото сърцето й все още е било свободно.

— Да не искаш да ми кажеш, че Хилуя е дарила някому сърцето си?

— Ще ми се само да разбера, какво би правил, ако наистина е така.

— Няма да се съобразя с това — най-решително ми отговори той. — Вярно, ще ми е жал за нея, обаче жените имат по-различна душа от мъжете. Днес си мислят, че обичат един мъж, а ако утре им бъде наложено да обичат някой друг, то те с удоволствие се подчиняват на тази повеля, защото на тях им харесва всеки, когото пожелаят да обикнат.

— Ти си бил голям познавач на човешката душа!

— Да, такъв съм! — гордо кимна той. — Та нали и годинките ми са предостатъчно, за да стана познавач на хората. Наблюдавал съм стотици жени. Те са клети същества, изпълнени с добра воля. И защо да не са такива? Ако са красиви, ги ухажват и обожават, ако са грозни, ги съжаляват. И едното и другото, и обожаването, и съжалението, се отразяват благотворно на сърцето, така че и да са красиви, и да са грозни, жените се чувстват щастливи. И обзети от това чувство, те могат да обикнат всеки мъж. Та нали всеки си има своята добра страна. Необходимо е само да я покаже на жената и тя веднага ще го заобича и ще се омъжи за него.

— Твоите наблюдения наистина са те довели до много отрадни заключения — казах му най-сериозно.

— О-о, всеки, който има очи и уши, ще стигне до тези възгледи!

— Да, но може би тук при вас.

— Че нима немските жени и девойки са по-различни?

— Ами кажи-речи изглежда, че е така. Ако в Немзистан някое момиче е дарило вече сърцето си на един мъж, то не иска тогава никой друг.

— Колко глупаво! Та нали и другият също е мъж!

— Но няма да е по нейния вкус.

— В такъв случай значи момичето има лош вкус и бащата не бива да се съобразява с него. Искаше ми се да бяха тук няколко от вашите дъщери. Набързо щях да ги науча на по-добър вкус.

— Не се и съмнявам, че можеш.

— Ами щом вашите девойки са толкова претенциозни да се омъжват за своя единствен избраник, тогава онзи, който за нещастие притежава малко добри страни, изобщо ще остане без жена.

— На пръв поглед може да е така, но всъщност нещата стоят другояче. Понякога се случва някой мъж, който няма никакви добри страни, да се докопа до най-добрата и най-хубава жена.

— Аллах акбар — Бог е велик! За него всичко е възможно!

— А също може да стане и така, че някоя страшно зла жена да вземе за съпруг някой много свестен мъж.

— Ама че опак свят! Значи при вас действително има зли жени?

— Да, макар и да не са много.

— Я ги изпратете тук! Ние ще ги излекуваме.

— Как?