Аллах ил Аллах!

— Ще им даваме да ядат единствено диви любеници и ще ги заровим в пясъка така, че само главите им да останат навън. Това ще прогони от тях всички зли качества. Не след дълго ще можем да ви ги върнем напълно поправени.

— Чудесно. Ще сключим с вас съюз, за да имаме възможност редовно да ви изпращаме нашите зли жени да ги лекувате. Нямаш ли и някоя друга дъщеря, която би могла да се омъжи за нашия кайзер и така да затвърдим нашия съюз?

— Не, нямам — сериозно отвърна шейхът. — Но имам син и той би взел за жена някоя дъщеря на вашия падишах, ако се споразумеем за цената, която би следвало да ни платите в бурнуси и камили.

— Но всъщност би трябвало да му дадеш Хилуя.

— Не, нея ще я получат бени машаирите.

— Тогава навярно вече си обсъдил тази работа с техния шейх, а?

— Обсъдих я и я реших. Хилуя искаше да посети сестра си и след завръщането й мислехме да отпразнуваме годежа.

— О-о язък — олеле!

— Защо се вайкаш?

— Защото в такъв случай щеше да е по-добре, ако туарегите я бяха убили. Вероятно тя ще се чувства много нещастна.

— Не ми се вярва. Синът на шейха на машаирите е много храбър мъж. Скоро тя ще го обикне.

— Онзи, когото тя обича, е също не по-малко храбър.

— Той шейх ли е?

— Не.

— Но все пак е богат, нали?

— Много е беден.

— Тогава изобщо да не си мисли, че може да стане мой зихр41.

— Но те се обичат!

— О, скоро няма да искат нито да се виждат, нито да се чуват! Любовта е възможна само в брака! Да не би да имаш предвид Хилал?

— Тя споменавала ли ти е за него?

— Да. Той ли е?

— Той е. Няма да крия.

— Тогава ми е жал за него. Може и да е храбър воин, ала това е всичко. Ще трябва да си избие от главата тази любов! Та той е беден!

— Не забравяй, че брат му Тарик също е беден и не произхожда от знатно семейство.

— Защо ми говориш за Тарик? Та той няма нищо общо с тази работа.

— Има и още как! И той изяви желание да излезе на двубой с Фалахд. Представи си, че аз загубя, а Тарик победи великана. В такъв случай Бадия ще стане негова жена.

— Да, ще стане.

— И ти няма да имаш нищо против?

— Муш хага — абсолютно нищо. Тогава той ще бъде новият шейх. Сам виждаш каква разлика…

В същия момент старият бе прекъснат, защото далеч над дуара проехтя силният протяжен вик на муадина, който се беше изкачил високо горе на руината:

— Бисмиллах аррахим — в името на всемилостивия Бог! Правоверни, погледнете нагоре към слънцето! То почти достигна зенита. А обърнете сега поглед и надолу към вашите крака! Сенките ви не са по-дълги от една педя. И така, след броени мигове ще настъпи времето за двубоя. Съберете се на определеното място и възхвалете Аллаха, който е дал сила на мъжа да се бие и да побеждава! Аллах ил Аллах уа Мохамед расул Аллах!

Бях изненадан, че времето е изминало толкова неусетно. Побързах да стана и казах:

— За съжаление ще трябва да прекъснем разговора си, а с такова удоволствие бих продължил да говоря с теб на тази тема!

— Тогава навярно си приятел на Хилал, а?

— Да, и много ще се радвам да го видя щастлив.

— Ами в такъв случай нека дойде с мен! В моето племе има толкова много хубави момичета. Нека си избере някоя от тях за жена! Никой баща няма да го отблъсне, самият аз ще се погрижа за това.

— Той не иска и да чуе за друга.

— Няма как да вземе Хилуя за жена. Вече ти го обясних. Но време е да ми кажеш последната си воля. Ако великанът те убие, трябва да знаем, какви са желанията ти.

— Моят слуга ги знае.

— Ако победиш обаче, ще изпаднеш в доста неудобно и неприятно положение. Бадия ще стане твоя, без да я искаш. Нямам представа как ще свърши всичко това.

— Знам един изход и те моля да не се измъчваш с такива тежки мисли. Но вече е крайно време. Ето я ханумата. Запътила се е към арената на двубоя. Твоето място е до нея.

Седма глава Юмручен двубой

Докато разговарях с шейха, добре забелязах, че Халеф не беше съгласен с думите ми. Не веднъж и дваж той се покашля и явно имаше голямо желание да се намеси, ала все пак си наложи да не прекрачва онези граници, с които бе длъжен да се съобразява като мой слуга. Ала веднага щом шейхът си отиде, дребосъкът се почувства освободен от това свое задължение и започна да ме упреква заради поведението ми.

— Сихди, не мога да проумея как е възможно човек така да подритва щастието си! — каза ми той ядосано. — Та нали виждаш, че този стар бен аббас се е захласнал по теб и какво ли не би дал, за да те направи свой зет. А ти му издаваш, че Тарик и Хилал, двамата Синове на светкавицата, са хвърлили око на дъщерите му. Никога досега не съм виждал мъж, който да постъпва тъй глупаво и да отблъсква нещо толкова изгодно за него. Съжалявам те и ти пожелавам дано час по-скоро разумът ти да се просветли. Ама всичко това става само защото си християнин, а не привърженик на Пророка.

Той продължи да мърмори още доста дълго под нос, докато най-сетне му заповядах да мълчи.