Аллах ил Аллах!

В очите на Бадия се четеше зле прикрит страх. Много ми се искаше да отида при нея и да й кажа, че няма защо да се тревожи, защото Тарик във всички случаи щеше да спечели наградата. Ала не биваше да го правя. Състезанието трябваше да премине в напълно сериозна форма.

С моето появяване настъпи и моментът, в който стрелбата можеше да започне. Изпълнените с любопитство и напрежение погледи на всички не се откъсваха от Тарик и мен.

— Кой ще стреля пръв? — попита той.

— Кара Бен Немзи — отвърна Азра. — Той е победителят от предишния двубой.

— Отстъпвам това предимство на Тарик — отвърнах аз. — Той е син на бени салахите, а щом става въпрос за дъщеря на бени салахите, тогава той има право да стреля преди мен.

Започна се кратък приятелски спор, който най-сетне се реши в полза на моето желание. Тарик щеше да стреля пръв.

В случая ставаше дума за нещо голямо — за спечелването на красивата жена, както и на почетната титла шейх на племето, тоест за най-скъпото, каквото може да има един бедуин. Ето защо Тарик подходи към задачата си изключително внимателно. Той се цели дълго, толкова дълго, че наоколо започнаха да се чуват полувисоки възгласи на недоволство. Но той не им обърна никакво внимание, а и застаналият до него Хилал му прошепна:

— Не позволявай да те подведат към прибързани действия! Сам знаеш, че сега всичко е заложено на една карта.

Тарик стоеше като излят от бронз. Той наистина бе великолепен младеж. Това си личеше още по-ясно сега, когато беше захвърлил бурнуса и според обичая на бедуините, съблечен до кръста, заемаше най-удобното положение за стрелба.

Най-сетне неговият изстрел проехтя.

Последва миг на напрегнато очакване… след това от всички страни избухнаха силни ликуващи викове. Овациите нарастваха с всеки нов изстрел. Всеки от куршумите попадаше в целта. Само петият леко закачи камъка, без да го събори. Изглежда накрая Тарик стана малко самонадеян. Ето че възникна спор дали последният изстрел е бил сполучлив или не. Съветът на старейшините реши, че всъщност куршумът не е пропуснал целта, но тъй като уговорените условия изискваха камъкът да бъде съборен, последният изстрел не можеше да се сметне за успешен.

И така, Тарик събра четири точки.

Ето че все пак той започна малко да се тревожи. Постигнех ли пет точки, ханумата щеше да е за него безвъзвратно загубена. В своя страх Тарик скръсти молитвено ръце и във възбуденото си състояние започна да се моли на глас, така че имах възможност да чувам всяка негова дума:

— О, Аллах! О, Състрадателни! О, Милостиви! О, Добродетелни! О, Всеблаги! Отбий му пушката малко встрани, за да не може никой от куршумите му да улучи!

Разсмях се, заплаших го с пръст и му казах:

— И ме наричаш свой приятел! Аллах ще накаже твоето вероломство спрямо мен, като ми помогне да улуча камъка пет пъти.

Обърнах му гръб, изстрелът ми проехтя и камъкът отхвръкна. Застаналият отгоре при пръта мъж едва успя да постави друг на неговото място, когато и той бе отнесен от куршума ми. Същото се случи и с третия камък.

— Аллах ил Аллах! — извика Тарик, на чието чело избиха капки пот от страх.

— О, небеса! О, Кадиджа, майко на правоверните! — простена ханумата. Тя сграбчи ръката на Хилуя и я стисна толкова силно, че сестра й изпищя от болка.

— Той стреля много по-добре от нас! — откровено си призна Хилал.

— Нали? — усмихнах се развеселен. — Но ти все още изобщо не си видял как стрелям. Сега ще ти покажа. Виждате ли ей там по-надалеч онази едра кафява камила, на чиято гърбица е кацнала една асфур?

Има един вид птици, които обичат да се навъртат около камилите, защото така намират изобилна храна, като предимно кълват и изяждат въдещите се в козината им бълхи. Камилите много добре знаят това и кротуват, когато някоя асфур кацне на гърба им.

— А още по-надясно стои друга камила — продължих аз. Какво виждате на гърбицата й?

— Там също има асфур.

— Тогава внимавайте добре да видите какво ще стане с тези асафир43.

Вдигнах пушката си. Последваха два бързи изстрела и… застаналите наоколо хора ме зяпнаха, смаяни от поведението ми, което не можеха да си обяснят.

След моите първи три успешни изстрела от всички страни се бяха разнесли шумни овации, но сега хората стояха притихнали. Не знаеха каква цел преследвах всъщност.

— Е — обадих се аз, — къде са двете асафир?

— Няма ги, хвръкнаха — отговори Хилал.

— Ти видя ли ги да отлитат?

— Не.

— Я отиди дотам и ги потърси!

— Да не би да искаш да кажеш, че си ги застрелял? Такива малки асафир от толкова голямо разстояние? Невъзможно!

— Отиди де! Ще ги намериш и двете.

След тези думи се затича не само Хилал, ами и мнозина други хукнаха с него. Когато стигнаха при камилите, те нададоха силни тържествуващи викове и тичешком се върнаха. Донесоха двете птици, които наистина бяха улучени и започнаха да обикалят от ръка на ръка.

Невъзможно е да се предадат всички възклицания и думи, изразяващи смайването на бедуините, които ми се наложи да изслушам. Арабският език разполага не само с неизчерпаемо богатство от най-груби ругатни и проклятия, но също така е много богат и на почетни и възхваляващи названия.