Аллах ил Аллах!

— Ей този храбър Баща на светкавицата ти подари живота. Може би съветът ще е настроен по-милостиво и поне няма да те остави да си тръгнеш като просяк. Чакай присъдата му!

— Решавайте каквото си искате! Но от моя страна едно ви е сигурно — отмъщение, отмъщение и пак отмъщение!

Фалахд му обърна гръб и се отдалечи с гордо вдигната глава, сякаш той бе победителят, а не победеният и опозореният.

Последвах го заедно с Хилал и Халеф, за да се уверя, че действително ще отиде в шатрата си. Видяхме го как влезе в нея и останахме наблизо, за да изчакаме решението на старейшините и същевременно да му попречим да ни скрои някой подъл номер.

Не ни се наложи да чакаме дълго. С бавни и достолепни крачки Азра и старейшините се приближиха до шатрата на Фалахд и спряха пред нея. Следваха ги много други бедуини. Азра извика името на великана, Фалахд излезе от шатрата.

— Заповядайте, влезте! — каза той с подканящ жест, но същевременно и подигравателно ухилен.

— В шатрата на един опозорен няма да влезе никой син на бени салахите — махна с ръка старият Азра. — Ние дойдохме, за да ти известим нашето решение.

— Сигурно от него просто се стича мъдрост, както се стича водата от муцуната на камила, след като се е напила от някоя локва.

— Подиграваш ни се, въпреки че ти мислим доброто. Но затова пък Аллах толкоз повече ще оцени милосърдието, което проявяваме към теб. Ще трябва да напуснеш лагера ни един час преди залез слънце.

— С голямо удоволствие ще си отида и по-рано.

— Всъщност би трябвало да си тръгнеш ей тъй, както си застанал пред нас, защото всичко, каквото притежава един отритнат от племето си бедуин, се пада на неговите роднини.

— И кои са тези роднини?

— Ханумата. Ти беше неин зет.

— Значи Тарик ще се радва и наслаждава на моята собственост, така ли?

— Той е наследникът на умрелия шейх.

— Тогава нека се тъпче със стадата ми, докато се пръсне от лой!

— Съставът на старейшините ти позволява да вземеш твоята най-хубава ездитна камила — невъзмутимо продължи Азра, — както и двете товарни камили с мехове, пълни с вода, за да охлаждаш окото си.

— О-о, имам да охлаждам и други неща освен окото си, а за тази цел се нуждая не само от вода!

— Ще получиш и други две камили, които да носят брашно, сол и фурми, а също и твоята шатра, за да не гладуваш и да имаш подслон в пустинята. Всичко това ти го подаряваме.

— Благодаря ви! Много сте милосърдни. Подарявате ми костилката на една фурма, а за себе си задържате цялата отрупана с плодове палма. Дано бъдете възнаградени като ви пратят в геената!

— Вече знаеш, какво искаме. Изтече ли въпросният срок, а ти си все още в лагера, тогава ще бъдеш изгонен, без да имаш право да вземеш със себе си каквото и да било. Дано Аллах направлява стъпките ти така, че да не се срещнеш с никой бен салах!

— Бих го убил.

— Няма да ти разрешим да вземеш други оръжия освен ножа си. Ако човек реши да остави жива някоя отровна змия, трябва да й извади зъбите.

— Нима ще ме пуснете да си тръгна сам?

— Ами попитай дали някой има желание да те придружи!

— Ще получа една ездитна камила, както и четири товарни. Един-единствен човек трудно се справя с пет животни.

— Ти си опозорен. Онзи, който тръгне с теб, също ще се опозори. Никой няма да поиска да те придружи.

— Моят роб Маруф ще ме последва.

— Ти не можеш повече да му заповядваш. Той не е твоя собственост. Но ако доброволно пожелае да тръгне с теб, ние няма да му попречим.

— В такъв случай сега-засега и аз нямам какво друго да ви казвам. Ще ме видите отново едва когато дойда, за да ви съдя.

— Твоите закани само ни разсмиват. Ти приличаш на крокодил, на който и главата и опашката са отсечени. Той не може нито да живее, нито някому да прости.

Азра му обърна гръб и си тръгна, последван от старейшините. Сега те си имаха друга, далеч по-належаща работа, отколкото да си губят времето с този зъл човек. Избирането на нов шейх е толкова важно събитие за съдбата на едно племе, че такъв ден винаги се отпразнува с изключителна тържественост.

Знаех, от този момент нататък в продължение на един час великанът щеше да се намира под най-строга охрана. Пазачите му щяха да бдят над спазването на всички решения, взети от старейшините. Хилал, Халеф и аз също нямахме повече никаква работа на това място, и ето защо се отправихме обратно към руината.

Бях забелязал, че Хилал се измъчваше от нещо, за което много му се искаше да поговори с мен. За да го окуража, аз отпратих Халеф с поръчението да отиде да провери дали са се погрижили добре за нашите животни, които не бяхме виждали от снощи. Оказа се, че наистина не съм се лъгал. Веднага щом Халеф се поотдалечи, Хилал поде:

— Ефенди, знаеш ли, че ти дойде при нас като ангел, изпратен от Аллах?

— Защо?

— Твоето появяване бе като благословия за цялото ни племе. Ти ни освободи от Фалахд.

— Наистина ли го смяташ за благословия? Струва ми се, че сред бени салахите има и такива, които биха предпочели Фалахд за шейх.

— Да, но те са далеч по-малобройни от другите. А освен това ти изпълни съкровеното желание на моя брат. Помогна му да спечели за себе си най-красивото цвете на пустинята.