Аллах ил Аллах!

— Заблуждаваш се. Тарик придоби правото на собственост над това цвете в честен двубой.

— Ефенди, няма да ни заблуждаваш. Знам, че стреля два пъти по онези асафир не току-така, а нарочно, за да загубиш съревнованието с Тарик.

— Машаллах! Как ти хрумна? Че кой разумен човек ще стреля нарочно не по определената цел, само и само за да загуби, когато става въпрос за такава голяма награда?

— И въпреки всичко ти постъпи точно така! Поначало искаше да дадеш възможност на Тарик да спечели наградата. Следователно само на теб трябва да благодари, че стана шейх и получи правото да окичи гърдите си с най-благоуханната измежду всички рози.

Хвърлих му скрит поглед и рекох:

— Хмм! Мисля, че в момента не говориш чистата истина.

— Какво искаш да кажеш?

— Наистина ли Бадия е най-благоуханната измежду всички рози или може би тайно в сърцето си присъждаш това прозвище на някоя друга, а?

Хилал се смути.

— Не те разбирам.

— Добре ме разбираш. Съвсем ясно забелязах, че Хилуя, сестрата на ханумата, не е безразлична към теб, и че ти с голяма радост би влязъл с нея и в други отношения, доста по-различни от роднинските.

Хилал нерешително заби поглед пред себе си. След малко вдигна глава и ме погледна право в очите.

— Прав си. Ще бъда откровен и ще ти призная, че обичам Хилуя. Помислих си… исках да…

— Е, какво?

— Помислих си, че тъй както помогна на Тарик, ти би могъл да…

— Никога не го повтаряй, чуваш ли? Тарик спечели Бадия в честен двубой. Или може би искаш бени салахите да започнат да говорят помежду си, че Тарик не е извоювал цветето на своя харем в почтена борба, а е допуснал да му го подари някакъв чуждоземец?

— Рамаллах — опазил Бог! Ще извикам на борба на живот и смърт всеки, който се осмели да твърди подобно нещо! Но помежду си можем да сме откровени и затова помислих, че ако не ти се вижда нескромно, ти можеш да направиш нещо и за Хилуя и мен, за да станем щастлива брачна двойка.

Ето че най-сетне камъчето бе изплюто и Хилал си отдъхна с облекчение. Аз обаче трябваше да положа усилия да не се разсмея. Истина си беше, че Тарик трябваше да благодари на мен за своята бъдеща „прародителка“, но в крайна сметка не бях дошъл при бени салахите, за да играя само ролята на посредник за женитби. Вярно, Хилал ми допадаше, но истинският мъж сам си върши работата.

— Как ти хрумна да се обърнеш към мен? Най-простото нещо би било да поискаш от шейха на бени аббасите ръката на дъщеря му.

— Ефенди, слънцето на неговото благоволение не свети над главата ми, защото съм беден. Добре го забелязах.

— Така е. Ще ти призная, че вече се опитах да кажа пред шейха някоя добра дума за теб, защото знаех за увлечението ти към дъщеря му, ала напразно. Но оттогава нещата съществено се промениха. Ти не си вече онзи незначителен бедуин, какъвто беше по-рано въпреки името си, а си брат на богат шейх. Та нали току-що сам чу, че имуществото на Фалахд ще премине в ръцете на Тарик!

— Значи ти мислиш, че имам изгледи да извоювам съгласието на бащата, така ли?

— Да. Днес повече от вчера. Ти употреби истинската дума:

„да извоюваш“. Тарик сам извоюва своето цвете и аз предчувствам, че и ти също можеш да постигнеш щастието си единствено чрез борба. Много важно в цялата работа е Тарик да съумее да спечели уважението на хората като шейх.

— Ще успее да го направи. Можеш да бъдеш сигурен. Днес за първи път ще поеме новия си висок пост.

— Какво имаш предвид?

— Вечерта се събира съветът, който трябва да реши, дали бени салахите, а заедно с тях и другите племена на пустинята, ще се държат приятелски или враждебно към хедифа. Ти знаеш, че още вчера той трябваше да се произнесе по този въпрос, но благодарение на усилията на ханумата съветът бе отложен, докато се изясни кой ще стане шейх.

— Било е много умно от страна на ханумата, понеже не се знаеше, какво решение щеше да се вземе вчера.

— Прав си. Днес изгледите за решение в наша полза са далеч по-благоприятни от вчера, когато трябваше да се съобразяваме с влиянието на Фалахд.

— Тогава вземете мерки и направете така, че вашето влияние да натежи решително. На първо място това е най-важното. Другото не е чак толкова спешно. Струва ми се, че шейхът на бени аббасите няма да има нищо против един разговор.

Междувременно стигнахме до руината. Пред портата й ни очакваше Тарик.

— Ефенди, имаш посещение. Двамата чуждоземни суфара искат да разговарят с теб.

— С мен ли? Че каква работа си имам с тях?

— Мушариф — не знам. Заведох ги в жилището ти, като предположих, че няма да имаш нищо против.

Всичко това бе повече от странно! Какво ли искаха турчинът и руснакът от мен? За пръв път ги видях долу край мястото на двубоя и не можех да се сетя за нито една състоятелна причина за тяхното посещение.