Ангелиада

„Отиваме в правителствения дом в Магаска — добави той. — Там имаме временен кабинет.“

„О. — Ронион направи пауза и се намръщи малко повече. — Защо не се прибираме вкъщи?“

„Още не можем да тръгнем“ — каза Форсайт и го погледна. За страничен наблюдател Ронион, изглежда, напълно се беше възстановил от онова, което му се бе случило при Ангелиада.

Но Форсайт го познаваше от много отдавна и беше сигурен, че под повърхността все още се таи нещо. Около очите на Ронион се бяха появили нови бръчки и върху изражението му, подобно на прозрачен воал, лежеше тънък отпечатък сериозност.

Може би щеше да изчезне, когато споменът за онова пътуване избледнееше. Форсайт се надяваше да е така.

„Все още остават някои неща за довършване тук.“

„Като Ханан, Орнина и Чандрис ли? — попита Ронион. — Ханан добре ли е?“

За свое смущение, Форсайт едва сега си даде сметка, че не е проверил как е Ханан Дейвий от момента, когато се бе уверил, че състоянието му се е стабилизирало.

„Мисля, че да — отговори той. — Ако искаш, можем да проверим как е преди да си тръгнем.“

Някои от новите бръчки на Ронион сякаш се изгладиха.

„Наистина ли?“ — възбудено попита той.

„Разбира се — усмихна се Форсайт. — Сигурен съм, че Ханан ще се зарадва да те види…“

— Господин Върховен сенатор?

Форсайт погледна напред. Пирбазари бързаше по коридора към тях с телефон в ръка.

„Ела“ — направи знак той на Ронион, като се мъчеше да се успокои. Сърцето му заблъска в гърдите му. Може би най-после имаше новини от Лорелей?

Срещнаха се по средата на коридора.

— Току-що се обадиха от ЕмОт. — Пирбазари хвана Форсайт за ръката и го отведе настрана. — Няма да повярвате.

Форсайт събра целия си кураж. Започна се.

— Превзели са Лорелей?

Пирбазари поклати глава.

— Не. Искам да кажа, не знам. Все още нямаме вест оттам. — Той посочи телефона. — Ангелиада. Това нещо се движи.

Форсайт погледна към Ронион.

— Как така се движи? Накъде?

— Слиза на по-ниска орбита — каза Пирбазари. Придвижва се към слънцето. Засега съвсем малко, но промяна определено има.

— Каква е причината?

— Тук вече ме хващате натясно — отговори Пирбазари. — Всъщност хващате натясно всички. Никой в ЕмОт или в института няма ни най-малка представа.

Форсайт се намръщи.

— Зар, не съществуват кой знае колко възможности. За да смени нещо орбитата си, трябва да му се приложи сила. Откъде идва тази сила?

Пирбазари безпомощно сви рамене.

— Провериха слънчевия вятър, магнитните аномалии, струпванията от прах, дори търсеха тъмни маси, които биха могли да ѝ повлияят. Засега нищо.

Форсайт се почеса по брадичката си. Опитваше се да си представи картината. От лекциите по физика помнеше, че промяната на орбитата навътре означава увеличаване на орбиталната скорост. А Централа Ангелиада бе на същата орбита пред нея…

— Придвижва се към станцията — промърмори той.

— Да, но не много бързо — каза Пирбазари. — А и Централата е много добре защитена. При скоростта на придвижване на Ангелиада ще изминат най-малко две седмици преди радиацията да стане опасно висока. А ако орбитата продължава да се понижава, дотогава ще стане прекалено ниска, за да заплаши станцията.

— Не бих заложил на подобно нещо — каза Форсайт. — Още повече че на първо място не знаем какво, как и защо причинява това понижаване. Най-добре станцията да се подготви за евакуация, просто за всеки случай. Има ли някакви кораби там?

— ЕмОт може да изпрати транспортен кораб дотам за двадесет минути. Също така разполагат с двоен обръч спасителни капсули около тръбата, свързваща катапулта и мрежата. Капсулите са снабдени с двигатели с управляеми дюзи, гориво за два часа непрекъснато използване и животоподдържащи системи, способни да издържат две седмици.

— Защита?

— Сандвичев корпус клас ловен кораб — увери го Пирбазари. — Всъщност самите капсули са основната защита на свързващата тръба.

— Добре — каза Форсайт. — Като стана въпрос за ловни кораби, какво е положението с онези в района?

— Предупредени са — каза Пирбазари.

— Само това ли?

— Ами… — Пирбазари за момент се запъна. — Орбитата се е променила съвсем малко. Със сигурност могат да компенсират промяната.

— Само ако тя остане малка — кисело каза Форсайт. — А тъй като не знаем какво я причинява, малко трудно ще е да се дават каквито и да било гаранции. Наредете на всички да се върнат на Сераф.

Пирбазари изглеждаше изненадан.

— Наистина ли смятате, че е необходимо?

— Необяснени радиационни изригвания, а сега и невъзможни промени в орбитата? — контрира Форсайт. — Мисля, че леко сме прекрачили границата между необходимо и наложително.

Устните на Пирбазари се свиха.

— Добре — неохотно каза той. — Ще говоря с ЕмОт.

— При това високо и твърдо — каза Форсайт. — И междувременно провери дали няма някакъв начин да се премести Централата на по-висока орбита. Онова, което влияе върху Ангелиада, може да се стовари и върху станцията, а не ми се иска орбитата ѝ да се промени тъкмо навреме, за да бъде погълната от черната дупка.