Ангелиада

— Или за да не можем да изхвърлим изтребителите — отбеляза Форсайт. — Или може би не искат да изхвърлим лайнера?

Пирбазари поклати глава.

— Ще се наложи сериозно прегрупиране на катапултиращите кораби, за да уловят лайнера. Виждате, че „Хармоничен“ е бил достатъчно предпазлив, за да излезе от центъра на пирамидата, преди да изстреля изтребителите.

— Но тогава защо се връща? — попита една дребна жена. — Искам да кажа, ако всички изтребители вече са излетели?

Форсайт се намръщи. Жената беше права — лайнерът бе променил курса си и ускоряваше по вектор, който щеше да го отведе близко до кораб Номер Две.

— Зар?

— Явно Мирът все още го контролира — каза Пирбазари. — Един капитан на лайнер би направил всичко възможно, за да изведе кораба си колкото се може по-бързо и по-далеч от района на битката.

— Несъмнено — каза Форсайт. — Но какво всъщност прави той?

— Не зная — призна Пирбазари. — ЕмОт преброи сто изтребителя, а това са всички спасителни докове за кораб с такива размери. Освен това изтребителите са прекалено големи, за да имат и допълнителни подкрепления.

Форсайт почеса брадичката си.

— Ами други оръжия? Възможно ли е да са успели да натоварят лазери или ракети?

— Къде биха могли да ги инсталират? — възрази Пирбазари. — Лайнерите не разполагат с бойни секции или капсули. Снабдени са с два противометеоритни лазери, но те са прекалено слаби, за да им се обръща внимание.

— Очевидно от ЕмОт им обръщат сериозно внимание — обади се някакъв друг човек. — Вижте — посочи той.

Разрушителите, пазещи номер Две, наистина се бяха раздвижили. Само един остана в непосредствена близост до катапултиращия кораб. Останалите се разгръщаха, за да пресрещнат приближаващия лайнер.

— Финт? — предположи Форсайт.

— Бих казал — финт, зад който се крие нещо — напрегнато се съгласи Пирбазари. — Достатъчно им е да унищожат само два от корабите, за да извадят от строя целия катапулт. А сега заплашват три.

А с оглед на превъзхождащите ги сили, командирът на мирските кораби не би трябвало да разпокъсва силите си повече от абсолютно необходимото.

— Може би просто искат да се презастраховат.

— Или, както казахте, един от тях е финт. Целящ или да отвлече вниманието, или да задържи част от защитата. — Пирбазари кимна към екрана. — Въпросът е кой от трите?

Сраженията за Номера Едно и Три вече бяха ожесточени и противниковите кораби се осветяваха от слабите проблясъци на лазерните и плазмените оръжия или от по-ярките експлозии на ракетите. Разрушителите на ЕмОт бяха много по-големи и бронята им, подобна на защитата на ловните кораби, бе несъмнено по-дебела. В открит двубой дори най-модерните мирски изтребители не биха имали никакъв шанс срещу тях.

Но вражеският командир беше достатъчно умен, за да избягва подобен сблъсък. Неговите изтребители бяха много по-маневрени от разрушителите и той използваше докрай преимуществото си. Подобно на оси, мирските кораби непрекъснато проникваха сред защитата на ЕмОт и бързо се оттегляха, нанасяха удари срещу разрушителите, караха ги да се въртят един срещу друг и използваха момента, за да изстрелват множество малки ракети срещу двата катапултиращи кораба.

Повечето от ракетите не улучваха, биваха пресрещани от разрушителите или унищожавани от преградния огън. Но някои успяваха. Прекалено много.

И докато слушаше течащия коментар на командването на ЕмОт, Форсайт разбираше, че ситуацията бързо започва да става напечена.

Мирските изтребители също понасяха жертви. Един по един, понякога и в двойка, те избухваха в ослепителни проблясъци.

Но не достатъчно бързо. Далеч не достатъчно бързо. През червената мъгла на гнева, отчаянието и страха Форсайт гледаше как катапултиращите кораби поемат удар след удар.

И изведнъж работният край на Номер Едно избухна в сиво-бяла светлина.

— Какво стана? — изскимтя някой.

— Удариха го — каза Пирбазари. — Не целия кораб. Само онази част, която има значение.

Някой друг изруга.

— Защо тогава не се махат? Вижте ги само! Не им ли стига, че унищожиха катапулта? Какво сега, ще избият всички на борда ли?

Форсайт безпомощно стисна зъби. Мъжът беше прав — вместо да се измъкнат, мирските изтребители продължаваха да кръжат около повредения катапултиращ кораб.

— Искат да си отмъстят — промърмори той.

— Не мисля — колебливо каза Пирбазари. — Отмъщение в разгара на битката е проява на краен непрофесионализъм. А ако не друго, онези са професионалисти. Предполагам, че просто продължават да отвличат вниманието на разрушителите.

— За да успеят другарите им да свалят Номер Три изръмжа Форсайт.

Очевидно ЕмОт стигна до същото заключение. Внезапно разрушителите, охраняващи четвъртия и незаплашван катапултиращ кораб, напуснаха позициите си и се понесоха към обкръжения Номер Три.

— Най-накрая малко подкрепление — обади се някой от предните редици. — Тъкмо навреме.

Очите на Форсайт се свиха. Разбира се, подкреплението бе добре дошло… но в същото време Номер Четири оставаше напълно безпомощен.

— Зар, какво правят те, по дяволите?