Читаем Ангелиада полностью

— Силите на ЕмОт се оттеглят, господин Върховен сенатор — отговори му гласът на някаква млада жена.

— Виждам! — рязко каза Форсайт. — Върнете ги. Всичките.

— Сър?

— Чухте ме! Върнете ги и им наредете да атакуват.

Никой не отговори.

— Чувате ли ме?

— Господин Върховен сенатор, тук е генерал Рошманов — обади се друг глас. — Някакъв проблем ли има?

— Да, има! — изръмжа Форсайт. — Защо силите ви бягат пред лицето на врага?

— Сър, разрушителите нямат никакъв шанс срещу кораб с подобни размери — каза Рошманов. — Би било чисто самоубийство.

— Би било война! — настоятелно каза Форсайт. — Нали тъкмо заради това съществуват ЕмОт? За да рискуват и да са готови да пожертват живота си за защитата на Ем пирей!

— Да дадат живота си в битка — да, господин Върховен сенатор — отговори Рошманов. — Но не и да го пожертват за нищо.

— А откъде знаете, че ще бъде за нищо? — контрира Форсайт. Смътно усещаше, че повишава тон, но точно в момента не му пукаше. — Как можете да знаете, без да сте се опитали?

— Сър, ако само погледнете размерите на онова нещо…

— Добре, голямо е — озъби се Форсайт. — И какво от това? Винаги ли сте готови да се откажете и да се предадете, само защото сте уверени, че не можете да победите?

Пирбазари го дърпаше за ръкава. Форсайт гневно измъкна ръката си.

— Чуйте ме, генерале. Ще атакувате, и ще атакувате още сега! Обърнете корабите и го ударете.

— Съжалявам, господин Върховен сенатор — с леден глас отвърна Рошманов. — Това е работа на ЕмОт и решението зависи от ЕмОт. Няма да наредя на своите хора да жертват живота си напразно.

— Генерале…

— Сър! — настоятелно каза Пирбазари и го дръпна още по-силно за ръкава. Форсайт го погледна свирепо…

И онова, което видя, го накара да спре. Пирбазари го гледаше с присвити очи и леко отворена уста. Мускулите на гърлото му бяха обтегнати. Гледаше го така, сякаш вижда непознат.

— Сър — дрезгаво прошепна той и направи лек знак с глава.

Форсайт с усилие откъсна поглед от него и се огледа.

Всички бяха вперили погледи в него. Всички. Всички правителствени лица го зяпаха втрещено, невярващо или направо уплашено.

И внезапно усети, че не всички гледат точно в лицето му. Някои смутено гледаха към гърдите му, където проблясваше ангелският медальон.

Всъщност фалшивият ангелски медальон.

Бавно, с върховно усилие, Форсайт свали телефона. Пирбазари побърза да го вземе и да го прибере.

— Всичко е наред, сър — каза той. — Това е просто оттегляне. Не означава, че сме загубили войната.

Форсайт пое дълбоко дъх и издиша на пресекулки.

— Зная — каза той. Гласът му вече беше поставен под контрол. — След колко време ще стигнат дотук?

— От такова разстояние? — Пирбазари погледна към екрана. — За по-малко от ден, ако се напрегнат с всички сили. За не повече от три, ако нямат особена причина да бързат.

— Имат — мрачно каза Форсайт. — Вярвай ми.

— Ще знаем със сигурност след около час, в зависимост каква траектория изберат. — Пирбазари се поколеба. — Което поражда въпроса как ще огласим ставащото.

Форсайт погледна към екрана.

— Няма да го огласяваме.

Из залата се разнесе шепот.

— Сър, не мисля, че можем да го направим — предпазливо каза Пирбазари. — Искам да кажа, всички от ЕмОт вече знаят…

— ЕмОт би трябвало и да знаят как да си държат устата затворени — прекъсна го Форсайт. — Ако действаме бързо, ще можем да блокираме всички канали от орбиталните станции и научните платформи.

— А какво ще кажем, когато това нещо увисне над главите ни? — обади се някой. — Стига, господин Върховен сенатор, бъдете реалист. Трябва да ги предупредим.

— Аз съм реалист — отсече Форсайт. — И съм на мнение, че ако съобщим сега, ще предизвикаме паника из цялата планета.

— Хората имат право да знаят — възрази другият.

— И какво ще стане? — попита Форсайт. — Какво ще започне да прави всеки през оставащите дванадесет или двадесет часа? Ще грабне пушка и ще се прицели в небето? Ще хвърли семейството си в някое такси и ще се опита да се измъкне извън града? Наистина ли смятате, че подобен хаос ще доведе до нещо добро?

— Може би господин Върховният сенатор е загрижен за собственото си измъкване — обади се друг глас.

Форсайт дори не си направи труда да се обърне към него.

— Ще направим всичко по силите си, за да подготвим подходящ военен отпор срещу нашествениците — тихо каза той. — Всичко, което може да събере ЕмОт, ще очаква тяхното пристигане. Всичко. Не искам нито един човек от ЕмОт да се отвлича, за да контролира тълпи или да предотвратява погроми. — Той отново погледна Пирбазари. — Нищо не може да се направи, за да се помогне на хората. Поне ще прекарат една последна спокойна нощ.

Пирбазари нервно облиза устни.

— Да, сър.

Не беше особено щастлив от подобно решение, Форсайт го знаеше. Но също така можеше да каже, че помощникът му разбира, че решението е разумно.

— Вярвам, че искате колкото се може по-скоро да отидете в Генералния щаб и да наглеждате подготовката на защитата — продължи Пирбазари. — Но точно в момента имате посетител в офиса.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы