Ангелиада

— Силите на ЕмОт се оттеглят, господин Върховен сенатор — отговори му гласът на някаква млада жена.

— Виждам! — рязко каза Форсайт. — Върнете ги. Всичките.

— Сър?

— Чухте ме! Върнете ги и им наредете да атакуват.

Никой не отговори.

— Чувате ли ме?

— Господин Върховен сенатор, тук е генерал Рошманов — обади се друг глас. — Някакъв проблем ли има?

— Да, има! — изръмжа Форсайт. — Защо силите ви бягат пред лицето на врага?

— Сър, разрушителите нямат никакъв шанс срещу кораб с подобни размери — каза Рошманов. — Би било чисто самоубийство.

— Би било война! — настоятелно каза Форсайт. — Нали тъкмо заради това съществуват ЕмОт? За да рискуват и да са готови да пожертват живота си за защитата на Ем пирей!

— Да дадат живота си в битка — да, господин Върховен сенатор — отговори Рошманов. — Но не и да го пожертват за нищо.

— А откъде знаете, че ще бъде за нищо? — контрира Форсайт. Смътно усещаше, че повишава тон, но точно в момента не му пукаше. — Как можете да знаете, без да сте се опитали?

— Сър, ако само погледнете размерите на онова нещо…

— Добре, голямо е — озъби се Форсайт. — И какво от това? Винаги ли сте готови да се откажете и да се предадете, само защото сте уверени, че не можете да победите?

Пирбазари го дърпаше за ръкава. Форсайт гневно измъкна ръката си.

— Чуйте ме, генерале. Ще атакувате, и ще атакувате още сега! Обърнете корабите и го ударете.

— Съжалявам, господин Върховен сенатор — с леден глас отвърна Рошманов. — Това е работа на ЕмОт и решението зависи от ЕмОт. Няма да наредя на своите хора да жертват живота си напразно.

— Генерале…

— Сър! — настоятелно каза Пирбазари и го дръпна още по-силно за ръкава. Форсайт го погледна свирепо…

И онова, което видя, го накара да спре. Пирбазари го гледаше с присвити очи и леко отворена уста. Мускулите на гърлото му бяха обтегнати. Гледаше го така, сякаш вижда непознат.

— Сър — дрезгаво прошепна той и направи лек знак с глава.

Форсайт с усилие откъсна поглед от него и се огледа.

Всички бяха вперили погледи в него. Всички. Всички правителствени лица го зяпаха втрещено, невярващо или направо уплашено.

И внезапно усети, че не всички гледат точно в лицето му. Някои смутено гледаха към гърдите му, където проблясваше ангелският медальон.

Всъщност фалшивият ангелски медальон.

Бавно, с върховно усилие, Форсайт свали телефона. Пирбазари побърза да го вземе и да го прибере.

— Всичко е наред, сър — каза той. — Това е просто оттегляне. Не означава, че сме загубили войната.

Форсайт пое дълбоко дъх и издиша на пресекулки.

— Зная — каза той. Гласът му вече беше поставен под контрол. — След колко време ще стигнат дотук?

— От такова разстояние? — Пирбазари погледна към екрана. — За по-малко от ден, ако се напрегнат с всички сили. За не повече от три, ако нямат особена причина да бързат.

— Имат — мрачно каза Форсайт. — Вярвай ми.

— Ще знаем със сигурност след около час, в зависимост каква траектория изберат. — Пирбазари се поколеба. — Което поражда въпроса как ще огласим ставащото.

Форсайт погледна към екрана.

— Няма да го огласяваме.

Из залата се разнесе шепот.

— Сър, не мисля, че можем да го направим — предпазливо каза Пирбазари. — Искам да кажа, всички от ЕмОт вече знаят…

— ЕмОт би трябвало и да знаят как да си държат устата затворени — прекъсна го Форсайт. — Ако действаме бързо, ще можем да блокираме всички канали от орбиталните станции и научните платформи.

— А какво ще кажем, когато това нещо увисне над главите ни? — обади се някой. — Стига, господин Върховен сенатор, бъдете реалист. Трябва да ги предупредим.

— Аз съм реалист — отсече Форсайт. — И съм на мнение, че ако съобщим сега, ще предизвикаме паника из цялата планета.

— Хората имат право да знаят — възрази другият.

— И какво ще стане? — попита Форсайт. — Какво ще започне да прави всеки през оставащите дванадесет или двадесет часа? Ще грабне пушка и ще се прицели в небето? Ще хвърли семейството си в някое такси и ще се опита да се измъкне извън града? Наистина ли смятате, че подобен хаос ще доведе до нещо добро?

— Може би господин Върховният сенатор е загрижен за собственото си измъкване — обади се друг глас.

Форсайт дори не си направи труда да се обърне към него.

— Ще направим всичко по силите си, за да подготвим подходящ военен отпор срещу нашествениците — тихо каза той. — Всичко, което може да събере ЕмОт, ще очаква тяхното пристигане. Всичко. Не искам нито един човек от ЕмОт да се отвлича, за да контролира тълпи или да предотвратява погроми. — Той отново погледна Пирбазари. — Нищо не може да се направи, за да се помогне на хората. Поне ще прекарат една последна спокойна нощ.

Пирбазари нервно облиза устни.

— Да, сър.

Не беше особено щастлив от подобно решение, Форсайт го знаеше. Но също така можеше да каже, че помощникът му разбира, че решението е разумно.

— Вярвам, че искате колкото се може по-скоро да отидете в Генералния щаб и да наглеждате подготовката на защитата — продължи Пирбазари. — Но точно в момента имате посетител в офиса.