Читаем Ангелиада полностью

— Лорелей — промърмори Коста и си спомни инфарктното си влизане в системата и прекалено големия астероид, в който бяха напъхали малкия му кораб. — Оттам проникнах в Емпирей. Скрит във вътрешността на фалшив астероид.

— Колко други имаше с вас?

Коста поклати глава.

— Казаха ми, че съм само аз. Но астероидът беше прекалено голям. Може да е имало… може да е имало и други.

— Само вашия астероид ли изхвърлиха?

— Пак ви повтарям — така ми казаха. Но всъщност не зная.

— С други думи, биха могли да оставят цял взвод командоси заедно с вас, а вие не сте усетили — мрачно заключи Форсайт. — Това ли твърдите?

— Нищо чудно — призна Коста. Парчетата от мозайката започнаха да се съединяват, но картината не беше от приятните. — Интересно. През последните месеци няколко пъти се чудех защо изобщо изпратиха мен. Не съм професионален шпионин, не знаех почти нищо за емпирейската култура и изобщо не ме бива в общуването с хората. А обучението ми продължи само няколко седмици.

— Тогава защо са ви изпратили?

Коста преглътна.

— Може би са очаквали да ме заловят бързо — каза той. — Вероятно са предполагали, че ако хванат един шпионин, това ще обясни присъствието на „Комитаджи“ в системата на Лорелей и ще разсеят всякакви подозрения.

— Докато останалите командоси успеят да превземат или унищожат мрежите?

— Не зная какви са били другите им планове.

Известно време Форсайт мълчеше.

— Предполагам, че наистина не знаете — накрая каза той. — Жертвеното агне не присъства на обсъждането на стратегията на вълците, нали?

На вратата колебливо се почука и Пирбазари пъхна главата си вътре.

— Извинявайте, че ви прекъсвам, господин Върховен сенатор — каза той. — Но искахте да ви държа в течение със ставащото при Ангелиада.

— Казвай. — Форсайт не откъсваше поглед от Коста.

— Орбитата ѝ се е променила още повече. Последните изчисления показват, че след малко повече от четири дни ще постави под заплаха Централата.

— Четири дни? — намръщено повтори Форсайт. — Нали преди спомена за две седмици.

— Придвижила се е още навътре — обясни Пирбазари. — Това означава, че скоростта ѝ се е увеличила.

— Това също означава, че може да се придвижи прекалено навътре, за да представлява опасност — отбеляза Форсайт.

— Може би. А може би не. — Пирбазари беше неспокоен. — Въпросът е, че промяната в орбитата не е постоянна. Астрономите твърдят, че всъщност малко се е придвижила навън.

— Навън ли?

— Да, сър. Малко е трудно да се каже със сигурност — имало е ново радиационно изригване, което е объркало част от показанията на уредите им. Но са доста сигурни в преценката си.

— В каква посока е било изригването? — попита Коста.

— Не се намесвайте. — Форсайт го изгледа свирепо.

— Само си помислих, че ако изригването е насочено навътре към слънцето, то би могло да обясни движението навън — каза Коста. — Ангелиада може да се е научила как да фокусира лъчението си и да го използва като реактивен двигател.

Форсайт бавно се обърна към него.

— Какво искате да кажете с това „научила се е да фокусира лъчението си“?

— Едно особено подреждане на ангели показва сигурни черти на протоинтелект — каза Коста. — По-специално, показва резултантна крива на класическа Лантрилинова логическа верига. Можете да се убедите, като се запознаете с работата на Че Крюйров и доктор Фрашни в института.

— Какви ги говорите? — попита Пирбазари. — Какви са тези логически вериги?

— Някога се е смятало, че те са първата крачка към създаването на разумни компютри — обясни Коста. — Важното е, че група ангели показва определени признаци на разум. А през последните няколко години сте отнели хиляди ангели от Ангелиада. Ако сте оставили също толкова антиангели, следва, че…

— Момент — прекъсна го Форсайт. — Какви антиангели?

— Античастицата на ангела — каза Коста.

— Никога не съм чувал за тях.

— Никой не е. Но съм убеден, че съществуват. — Кос а направи знак с глава някъде към тавана. — И ако съм прав — ако антиангелите имат същия потенциал за разум като ангелите, — тогава самата Ангелиада може да е започнала да става разумна.

— Това е нелепо — възкликна Пирбазари. — Става дума за черна дупка, а не за двегодишно дете или добре обучено шимпанзе. Как е възможно да стане разумна?

— Зная, че звучи като лудост — призна Коста. — Но поведението на Ангелиада вече противоречи на всички известни теории за черните дупки. Тази промяна на орбитата е само поредният пример.

— И как смятате да го докажете? — попита Форсайт.

— На първо място, трябва да се докаже съществуването на антиангелите — каза Коста. — Събрах оборудване, с чиято помощ се надявам да ги засека и да уловя някой от тях. Докато правя това, екипът на доктор Фрашни трябва да се заеме с изучаването на по-големи групи ангели.

— Ясно — промърмори Форсайт. — Е, по втората част със сигурност ще ангажираме доктор Фрашни. Що се касае до първата… — той леко наклони глава настрани, — ще видим кого ще ни препоръча институтът.

Нещо стегна Коста за гърлото.

— Сър, вече съм подготвил оборудването. Ще са им необходими дни, за да могат да проектират и сглобят друга версия.

— Защо да не ползват вашето?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Лунная радуга
Лунная радуга

Анна Лерн "Лунная радуга" Аннотация: Несчастливая и некрасивая повариха заводской столовой Виктория Малинина, совершенно неожиданно попадает в другой мир, похожий на средневековье. Но все это сущие пустяки по сравнению с тем, что она оказывается в теле молодой девушки, которую собираются выдать замуж... И что? Никаких истерик и лишних волнений! Побег - значит побег! Мрачная таверна на окраине леса? Что ж... где наша не пропадала... В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. В тексте есть: Попаданка. Адекватная героиня. Властный герой. Бытовое фэнтези. Средневековье. Постепенное зарождение чувств. Х.Э. \------------ Цикл "Осколки миров"... Случайным образом судьба сводит семерых людей на пути в автобусе на базу отдыха на Алтае. Доехать им было не суждено, все они, а вернее их души перенеслись в новый мир - чтобы дать миру то, что в этом мире еще не было...... Один мир, семь попаданцев, семь авторов, семь стилей. Каждую книгу можно читать отдельно. \--------- 1\. Полина Ром "Роза песков" 2\. Кира Страйк "Шерловая искра" 3\. Анна Лерн "Лунная Радуга" 4\. Игорь Лахов "Недостойный сын" 5.Марьяна Брай "На волоске" 6\. Эва Гринерс "Глаз бури" 7\. Алексей Арсентьев "Мост Индары"

Анна Лерн , Анна (Нюша) Порохня , Сергей Иванович Павлов

Фантастика / Самиздат, сетевая литература / Космическая фантастика / Научная Фантастика / Любовное фэнтези, любовно-фантастические романы