— Лорелей — промърмори Коста и си спомни инфарктното си влизане в системата и прекалено големия астероид, в който бяха напъхали малкия му кораб. — Оттам проникнах в Емпирей. Скрит във вътрешността на фалшив астероид.
— Колко други имаше с вас?
Коста поклати глава.
— Казаха ми, че съм само аз. Но астероидът беше прекалено голям. Може да е имало… може да е имало и други.
— Само вашия астероид ли изхвърлиха?
— Пак ви повтарям — така ми казаха. Но всъщност не зная.
— С други думи, биха могли да оставят цял взвод командоси заедно с вас, а вие не сте усетили — мрачно заключи Форсайт. — Това ли твърдите?
— Нищо чудно — призна Коста. Парчетата от мозайката започнаха да се съединяват, но картината не беше от приятните. — Интересно. През последните месеци няколко пъти се чудех защо изобщо изпратиха мен. Не съм професионален шпионин, не знаех почти нищо за емпирейската култура и изобщо не ме бива в общуването с хората. А обучението ми продължи само няколко седмици.
— Тогава
Коста преглътна.
— Може би са очаквали да ме заловят бързо — каза той. — Вероятно са предполагали, че ако хванат един шпионин, това ще обясни присъствието на „Комитаджи“ в системата на Лорелей и ще разсеят всякакви подозрения.
— Докато останалите командоси успеят да превземат или унищожат мрежите?
— Не зная какви са били другите им планове.
Известно време Форсайт мълчеше.
— Предполагам, че наистина не знаете — накрая каза той. — Жертвеното агне не присъства на обсъждането на стратегията на вълците, нали?
На вратата колебливо се почука и Пирбазари пъхна главата си вътре.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, господин Върховен сенатор — каза той. — Но искахте да ви държа в течение със ставащото при Ангелиада.
— Казвай. — Форсайт не откъсваше поглед от Коста.
— Орбитата ѝ се е променила още повече. Последните изчисления показват, че след малко повече от четири дни ще постави под заплаха Централата.
— Четири дни? — намръщено повтори Форсайт. — Нали преди спомена за две седмици.
— Придвижила се е още навътре — обясни Пирбазари. — Това означава, че скоростта ѝ се е увеличила.
— Това също означава, че може да се придвижи прекалено навътре, за да представлява опасност — отбеляза Форсайт.
— Може би. А може би не. — Пирбазари беше неспокоен. — Въпросът е, че промяната в орбитата не е постоянна. Астрономите твърдят, че всъщност малко се е придвижила навън.
—
— Да, сър. Малко е трудно да се каже със сигурност — имало е ново радиационно изригване, което е объркало част от показанията на уредите им. Но са доста сигурни в преценката си.
— В каква посока е било изригването? — попита Коста.
— Не се намесвайте. — Форсайт го изгледа свирепо.
— Само си помислих, че ако изригването е насочено навътре към слънцето, то би могло да обясни движението навън — каза Коста. — Ангелиада може да се е научила как да фокусира лъчението си и да го използва като реактивен двигател.
Форсайт бавно се обърна към него.
— Какво искате да кажете с това „
— Едно особено подреждане на ангели показва сигурни черти на протоинтелект — каза Коста. — По-специално, показва резултантна крива на класическа Лантрилинова логическа верига. Можете да се убедите, като се запознаете с работата на Че Крюйров и доктор Фрашни в института.
— Какви ги говорите? — попита Пирбазари. — Какви са тези логически вериги?
— Някога се е смятало, че те са първата крачка към създаването на разумни компютри — обясни Коста. — Важното е, че група ангели показва определени признаци на разум. А през последните няколко години сте отнели хиляди ангели от Ангелиада. Ако сте оставили също толкова антиангели, следва, че…
— Момент — прекъсна го Форсайт. — Какви антиангели?
— Античастицата на ангела — каза Коста.
— Никога не съм чувал за тях.
— Никой не е. Но съм убеден, че съществуват. — Кос а направи знак с глава някъде към тавана. — И ако съм прав — ако антиангелите имат същия потенциал за разум като ангелите, — тогава самата Ангелиада може да е започнала да става разумна.
— Това е нелепо — възкликна Пирбазари. — Става дума за черна дупка, а не за двегодишно дете или добре обучено шимпанзе. Как е възможно да стане разумна?
— Зная, че звучи като лудост — призна Коста. — Но поведението на Ангелиада вече противоречи на всички известни теории за черните дупки. Тази промяна на орбитата е само поредният пример.
— И как смятате да го докажете? — попита Форсайт.
— На първо място, трябва да се докаже съществуването на антиангелите — каза Коста. — Събрах оборудване, с чиято помощ се надявам да ги засека и да уловя някой от тях. Докато правя това, екипът на доктор Фрашни трябва да се заеме с изучаването на по-големи групи ангели.
— Ясно — промърмори Форсайт. — Е, по втората част със сигурност ще ангажираме доктор Фрашни. Що се касае до първата… — той леко наклони глава настрани, — ще видим кого ще ни препоръча институтът.
Нещо стегна Коста за гърлото.
— Сър, вече съм подготвил оборудването. Ще са им необходими дни, за да могат да проектират и сглобят друга версия.
— Защо да не ползват вашето?