Читаем Ангелиада полностью

— Промених решението си. — В гласа на Форсайт нямаше и следа от яростта и параноята отпреди пет секунди. — Ще го задържим тази нощ тук.

Пирбазари примигна.

— Моля?

— Така ще има време да си помисли дали да не ни сътрудничи — каза Форсайт. — И ако откаже, утре сутринта ще го предадем на ЕмОт.

Пирбазари бързо погледна към Коста, после отново към Форсайт.

— Да, сър — каза той, все още напълно объркан. — А… така закопчан за стола ли ще си остане?

Форсайт погледна часовника си. Беше почти десет.

— Някой да донесе походно легло. Прекъснете всички комуникационни линии и компютърния терминал и опразнете сейфа на бюрото. Намери някой да обърне ключалката, за да се заключва само отвън, и постави двама стражи пред вратата. — Той погледна Коста. — И след това го разкопчайте. Тук няма какво да направи.

Коста пое дъх.

— Господин Върховен сенатор…

— Имате време до утре сутринта, господин Коста спокойно изрече Форсайт. — Съветвам ви здравата да помислите, докато спите.

<p>39.</p>

Всички в командната зала гръмко приветстваха комодор Леши, докато вървеше към спускателната платформа под балкона. Той отговаряше на поздравите със спокойни кимвания и леки усмивки. Разбираше психологическата им нужда от празнуването, но същевременно съвсем ясно си даваше сметка, че войната съвсем не е свършила. Подобно на всички останали бунтовни колонии, отхвърлящи управлението на Мира в продължение на години, Емпирей щеше да се съпротивлява докрай.

Като командващ негово задължение бе да ги доведе до този край колкото се може по-бързо.

Както и предполагаше, Телторст го очакваше.

— Планът проработи според предвижданията ви, господин комодор — каза той, когато платформата стигна балкона. Леши забеляза, че гласът и изражението му са подчертано неутрални. — Моите поздравления.

— Благодаря — отговори му Леши, сякаш Телторст говореше съвсем искрено. — Камбъл?

— Емпирейските кораби се разпръснаха, сър — бодро доложи офицерът. — Повечето се оттеглят към Сераф. Някои от по-силно засегнатите са се насочили към малка наблюдателна станция на няколко часа по-близо.

— А „Хармоничен“?

— Потегли към Сераф незабавно след като вашата част напусна — отговори Камбъл.

— Сигурно можем да го настигнем, ако се наложи — измърмори Телторст.

— Несъмнено — отговори Леши, пристъпи покрай него към тактическия дисплей и преднамерено обърна гръб на Адютора. Телторст яростно се бе съпротивлявал срещу плана му „Троянски кон“. А сега, след успеха му, също така яростно възразяваше срещу решението на Леши да пусне лайнера и да се лиши от евентуални заложници. Нищо не можеше да задоволи този човек. — Някакви признаци на съпротива?

— Все още не — каза Камбъл. — Комуникационният трафик около планетата е много натоварен, но засега нищо не се отнася към движението на корабите.

— С изключение на онзи — многозначително се обади Телторст.

— За какво става дума? — попита Леши.

Камбъл изгледа Телторст.

— Основният катапулт на системата е оттатък Сераф — каза той и чукна един клавиш. На тактическия дисплей се появи мигаща жълта точка, следваща орбитата на планетата. — Досега не сме засекли никаква сериозна активност в онзи район.

— Положението със сигурност ще се промени през следващите няколко часа — намеси се Телторст. — Те със сигурност ще се опитат да евакуират от системата част от лидерите и ценностите си. Настоятелно препоръчвам да се изпрати ескадрила изтребители, които да пресекат подобни опити.

— Препоръката е отбелязана — каза Леши и мислено я прати директно в дезинтегратора. Беше видял на какво са способни емпирейските бойни кораби и нямаше никакво намерение да изпраща и един изтребител на подобна идиотска акция далеч отвъд защитата на „Комитаджи“. Що се отнасяше до него, ако лидерите на Сераф решаха да се откажат и да избягат — да бягат.

И ако решаха да натъпчат джобовете си на тръгване — какво пък, тяхна си работа. Не са много нещата, които да действат по-деморализиращо върху, населението от бягството на водачите му по време на криза. Особено на лидери, които задигат и държавната хазна преди да си плюят на петите. А Леши знаеше от опит, че едно деморализирано население означава по-бързо и безусловно предаване.

— По-нататък.

— Това е основният катапулт — продължи Камбъл и чукна още няколко клавиша. Мигащата жълта точка изчезна и се смени с две зелени — едната точно до кръга, обозначаващ Сераф, втората — много по-далеч навън в системата. — Там също няма никаква активност. Но открихме и втора, по-малка система от мрежа и катапулт недалеч от орбитата на Сераф. Не сме съвсем сигурни — сигналите са странни, — но развойният отдел предполага, че е двупосочна връзка с подобна система от мрежа и катапулт при Ангелиада.

Двупосочна връзка между мрежа и катапулт? Ама че конфигурация.

— И сте забелязали някакъв кораб да тръгва натам?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Аччелерандо
Аччелерандо

Сингулярность. Эпоха постгуманизма. Искусственный интеллект превысил возможности человеческого разума. Люди фактически обрели бессмертие, но одновременно биотехнологический прогресс поставил их на грань вымирания. Наноботы копируют себя и развиваются по собственной воле, а контакт с внеземной жизнью неизбежен. Само понятие личности теперь получает совершенно новое значение. В таком мире пытаются выжить разные поколения одного семейного клана. Его основатель когда-то натолкнулся на странный сигнал из далекого космоса и тем самым перевернул всю историю Земли. Его потомки пытаются остановить уничтожение человеческой цивилизации. Ведь что-то разрушает планеты Солнечной системы. Сущность, которая находится за пределами нашего разума и не видит смысла в существовании биологической жизни, какую бы форму та ни приняла.

Чарлз Стросс

Научная Фантастика