Ангелиада

Коста се опита да махне с ръка, но белезниците не му позволиха.

— По-голямата част от плановете и процедурите са в главата ми. Нямах време да запиша нищо. Ще ми отнеме толкова време да разясня техниката на някой друг, колкото ако започнат от нулата.

— Тогава ще започнат от нулата — обяви Форсайт и се изправи. — Зар, всяко нещо по реда си. Обади се на ЕмОт да пратят транспортния кораб до Централата. Станцията разполага с три часа за евакуация.

— Да, сър — каза Пирбазари. Изражението му беше странно. — Сър, при дадените обстоятелства…

— Трябва да евакуираме станцията — настоя Форсайт. — Няма причина да не накараме и института да се задейства по въпроса.

Пирбазари направи кисела физиономия, но кимна.

— Добре. Да оставим ли включена мрежата на Централата?

— Да — каза Форсайт. — Както предлага господин Коста, може да се наложи да пратим някого да провери ситуацията.

— Господин Върховен сенатор, моля ви — тихо каза Коста. — Не можем да си позволим да губим време.

— Ще се погрижа да спомена това на директор Подолак — каза Форсайт. — Зар, като свършиш с това, заедно със стражите можеш да отведеш господин Коста във военния затвор на ЕмОт. Приключих с него.

— Да, сър.

Пирбазари излезе.

— Не е ли иронично — проговори Форсайт, наполовина на Коста, наполовина на самия себе си. — От месеци търся начин да спра разпространението на ангелите в Емпирей. Всъщност за известно време дори вярвах, че вашите проучвания могат да ми дадат ключа, който ми трябва.

Поклати глава.

— И вие ми давате този ключ. Точно в момента, когато Мирът започна своето нахлуване. Не е ли странно колко бързо могат да се сменят приоритетите?

Форсайт се изправи.

— Давам ви един шанс. Кажете ми кои са тайните поддръжници на Мира в Емпирей и ще помоля ЕмОт да проявят снизходителност към вас.

— Бих искал да зная, сър — каза Коста. — Бих искал тази война да не се беше случвала не по-малко от вас. Мога да ви кажа местоположението на автоматичната сонда на Лорелей, откъдето взех документите си. Но това е всичко, което ми е известно.

— Много лошо — отбеляза Форсайт. — При нормални обстоятелства съдът най-вероятно би се произнесъл за доживотен затвор. Но тъй като сме в състояние на война, предполагам, че присъдата ще бъде смърт.

Той се обърна и тръгна към вратата.

„Странно е — помисли си разсеяно Коста — да чуеш как произнасят смъртната ти присъда.“ Странно, защото точно в този момент животът му сякаш нямаше особено значение за него. Виждаше в мислите си как бясната фурия на Ангелиада се отклонява по невъзможен начин от орбитата си и заплашва ловните кораби и космическата станция.

А може би и самия Сераф.

Дали Ангелиада бе разумна? Данните на Крюйров недвусмислено сочеха в тази посока. Дали беше зло? Разполагаха единствено с реакцията на ужас на Ронион и убийствените атаки срещу ловните кораби. Но щом ангелите — дори повредените — предизвикваха добро, тогава какво би трябвало да правят антиангелите?

Нямаше никакви отговори. Но едно бе сигурно — че не разполагат с много време. Не и след като Ангелиада бе на четири дни от Централата. Не и с бюрократичните спънки, които неизбежно щяха да забавят намирането на каквито и да било решения, дори и да се докажеше съществуването на антиангелите.

Не и с военната машина на Мира, стоварила се върху Лорелей.

Никой в института нямаше да може да разработи нужната процедура достатъчно бързо. Нужно бе оборудването на Коста и ловният кораб на Дейвий. А той нямаше как да проведе експериментите си от килията на ЕмОт.

Форсайт беше стигнал до вратата.

— Вие не носите ангел, господин Върховен сенатор каза Коста.

Форсайт се обърна. Изглеждаше объркан.

— Какви ги говорите? — попита той и докосна златната верижка и медальона около врата си. — Какво мислите, че е това?

— Фалшификат — каза Коста, без да откъсва поглед от лицето на Форсайт. Наистина беше великолепен актьор. — Истинският е у Ронион.

Коста го гледаше право в очите и го чакаше да вземе решение.

— Стига глупости — най-сетне каза Форсайт. — Опитвате се да се хванете за сламка.

— Не искам да ви изобличавам, господин Върховен сенатор — тихо каза Коста. — Предполагам, че това ще доведе до вашия импийчмънт или както там го наричате. Но не ми пука за това. Единственото, което искам, е да ми се позволи да отида при Ангелиада и да открия какво става там. Пуснете ме и ви давам думата си, че ще се върна и ще се предам самичък.

Устата на Форсайт се сви.

— Как ли пък не.

— Наистина — настоя Коста. За свое учудване откри, че говори искрено. — Трябва да разберем какво прави Ангелиада…

— Единственото, което искате, е да ме отстраните — рязко го прекъсна Форсайт. — Аз съм единственият сред това стадо овце, който все още мисли и съзнанието му не се е превърнало в каша от тези ангели. Ако ме унищожите, никой няма да може да се противопостави на Мира.

— Господин Върховен сенатор…

— Забравете — каза Форсайт. — Няма да стане. Няма да го допусна.

Вратата се отвори и влезе Пирбазари, следван от двамата стражи.

— Евакуацията започна, сър. Идваме да отведем задържания.