Ангелиада

Нямаше никаква опасност да забележи малките пропуски. Още преди да влязат в ресторанта стана ясно, че Тумес е наблегнал отрано на алкохолните запаси на „Ксирус“, а питиетата, които обърна по време на вечерята, замъглиха съзнанието му още повече. Този тип хора бе до болка познат на Чандрис още от Барио — мъже, които съдят за себе си по това колко могат да изпият, изсмъркат или погълнат преди да се докарат до състояние да не си спомнят и собственото си име.

Беше изгубила броя на вечерите, в които Трилинг и приятелчетата му се съсипваха с подобни състезания. Е, поне сега щеше да ѝ бъде от полза.

Бореше се неуспешно с връзките на роклята ѝ, когато заспа.

Тя разкопча обувките си и с известно усилие го нагласи на леглото. Замисли се дали да не го съблече, но после се отказа. Ако се събудеше и си помислеше, че е успял, можеше да я остави и да потърси нещо по-предизвикателно. По-добре да го оставеше да продължи да се умилква около нея още ден-два, докато тя не измислеше как да продължи по-нататък.

Изрита стягащите я обувки, взе един стол и го изтика до терминала. След минута прелистваше пълния списък на статии за управление на космически кораби. Тумес тихо похъркваше зад нея. Тя извика първата статия и започна да чете.

4.

— … Но първо искам да изясня как разбирам новата работа, на която ме пращате. Вярвам, че основният дълг на един Върховен сенатор е към Емпирей като цяло. Не към един или друг район, не към отделен свят, а към всички хора.

Човекът на екрана замръзна и Аркин Форсайт използва момента, за да изучи лицето му. Грижливо поддържано, около петдесетгодишно, с оредяваща пепеляворуса коса, синьо-сиви очи и странно напрегната долна челюст. Сериозно лице. Лице, чието силно излъчване на професионализъм бе перфектен контрапункт на непринудения стил на речта му. Лице, което предизвиква горещи симпатии и лоялност у едни или презрение у други, но нищо по средата.

На вратата се почука.

— Влез. — Форсайт натисна паузата и се обърна. На вратата се появи Ранджи Пирбазари.

— Можете ли да ми отделите минута, господин кандидат-върховен сенатор?

— Разбира се, Зар, влизай — покани го Форсайт, като не пропусна да забележи информационния цилиндър в ръката му. — Какво носиш?

— Официален доклад за нахлуването на Мира в астероидния пояс преди три дни. — Пирбазари се приближи до бюрото и му подаде цилиндъра. — Направили са допълнителни анализи на кораба и битката, но няма нищо наистина ново. Успели са да научат името на кораба — „Комитаджи“. Името било на някаква въоръжена групировка на Балканите от далечното минало на Земята.

— Хмм. — Форсайт погледна малкия цилиндър с неприязън. Според досегашния му опит официалните доклади не бяха нищо друго освен загуба на време за онези, за които са предназначени. — А някакви нови оправдания защо им бе необходимо толкова много време, за да изхвърлят проклетия кораб от системата?

Пирбазари поклати глава.

— Продължават да твърдят, че катапултът им не бил проектиран за нещо толкова голямо и им трябвало време, за да го пренастроят. — Той се поколеба. — Трябва обаче да отбележа, че това е повече обяснение, отколкото оправдание. Никой не очакваше Мирът да разполага с военен кораб с такива размери. Никога не са показвали нещо дори приблизително с подобни размери по време на преговорите. Според всичко, което прочетох за инцидента, ЕмОт е направила всичко възможно в подобни условия.

Форсайт кимна. Все още не бе удовлетворен, но имаше достатъчно опит, за да разбере, че се намира в задънена улица. Намирането на виновник си е стандартен политически инстинкт. Но Пирбазари имаше двадесет години служба в Емпирейските отбранителни сили и щом казваше, че са направили всичко по силите си, значи това най-вероятно бе истина.

— В такъв случай въпросът е решен — изсумтя той. — Някакви нови идеи какво е целял Мирът с тази демонстрация?

Пирбазари сви рамене.

— Теория номер едно — решили са да ескалират малката си кампания с прийоми на психологическата война и искат да разберат каква съпротива могат да очакват, ако техен кораб се появи изневиделица и започне да стреля. Теория номер две — целта им е да установят физическата конфигурация на мрежата и са решили, че изпращането на кораб с подобни размери ще им осигури повече време.

— А може би са искали да ни оставят нещо и са се надявали, че покрай целия този шум и всичките пушеци няма да забележим?

— Ако е така, успели са — сухо отвърна Пирбазари. — Кораби на ЕмОт проучваха района цели няколко часа след това, но не попаднаха на нищо освен на обикновени астероиди. Ако нещо е било изстреляно, то трябва да е съвсем мъничко.

— Или великолепно маскирано.

— Да. И въпреки това става дума за огромен риск, само и само да внедрят един или двама шпиони. Още повече че тук те вече разполагат с шпионин или с автоматична информационна сонда.

— Поне един — кимна Форсайт. — Нещо ново относно онова прехвърляне на данни?

— Само това, че „Комитаджи“ се появи точно навреме, за да го прехване. Което означава, че всичко е било старателно планирано.

— Все още ли не знаем местоположението на източника?