Ангелиада

— Не — призна Пирбазари. — И щом не са успели да го установят досега, нямат шансове и занапред. Каквато и технология да са използвали, тя е истинско чудо.

— И би трябвало — изръмжа Форсайт. — Разполагаха с цели пет месеца преди да ги изхвърлим оттук. Сигурно са изградили цяла мрежа от свои поддръжници.

— Да, сър — промърмори Пирбазари.

Форсайт забеляза върху лицето му вътрешната борба между лоялността към предишната и сегашната работа.

— Не обвинявам ЕмОт — каза той. — Не е тяхна вината, че тук беше пълно с кораби и хора на Мира. На първо място, Върховният сенат не биваше да допуска преговорите да се водят на емпирейски свят. Трябваше да настояват за неутрална територия.

Лицето на Пирбазари се проясни. Вътрешният спор сякаш утихна.

— Никой от нас не го одобряваше — призна той. — Трябва все пак да отбележа, че не вярвам повече от неколцина шпиони да са успели да се внедрят успешно.

— Неколцина са повече от достатъчно. — Форсайт изгледа цилиндъра, който все още беше в ръката му, и го сложи на бюрото. — Е, ще го прегледам по-късно. Независимо дали си заслужава.

— Да, сър. — Пирбазари кимна към лявата страна на Форсайт. — Баща ви?

Форсайт погледна замръзналия образ на екрана.

— Да. Речта му на космодрума в деня, когато напусна Лорелей, за да заеме мястото си във Върховния сенат.

— Спомням си този ден — замислено каза Пирбазари. — Родителите ми гледаха речта вкъщи и баща ми мърмореше през цялото време, че ще оплеска всичко.

— Бил е доста краен, а? — засмя се Форсайт.

— Да, сър. Но не беше прав и за много други неща.

Форсайт се усмихна и усети горчиво-сладкия вкус на спомена.

— Беше политик-експерт — тихо каза той, по-скоро на себе си. — Мнозина така и не разбраха това или не го вярваха. Но наистина беше такъв. Разбираше всеки механизъм, от който зависи управлението… по-добре от всеки друг, когото съм срещал. Знаеше, че за да се свърши нещо, трябва да сключваш сделки, но никога да не правиш компромиси.

За миг стаята остана в тишина и на Форсайт му се стори, че почти вижда баща си да стои пред него. В един миг се смееше и шегуваше, а в следващия го научаваше на поредната политическа тънкост.

— Като стана дума за речи — тихо се обади Пирбазари, — след половин час имате излъчване на живо. Да сляза ли в студиото да подготвя нещата?

Видението изчезна. Баща му отново се превърна в изображение на екрана.

— Не. По-добре натисни ЕмОт да подготвят проверката на кацанията, за която помолихме. Ако Мирът наистина ни е пуснал шпионин, той рано или късно трябва да се появи.

— Да, сър. — В тона на Пирбазари подчертано липсваше ентусиазъм.

— Зная, че по всяка вероятност ще се окаже губене на време — съгласи се Форсайт с неизречената му мисъл. — Вече най-любезно ми обясниха, че ЕмОт не разполага с човешки ресурси, за да претърси всички миньорски и товарни кораби в системата. Но ако сме достатъчно настоятелни, ще се съгласят поне на частична проверка. Ако не за друго, то поне за да се отърват от нас.

Пирбазари се усмихна.

— Приятно е да работиш за човек, който знае как реагират хората, сър. А подготовката на студиото?

— Ронион ще се справи. — Форсайт взе комуникатора си и три пъти натисна съответния бутон. — И ме дръж в течение за работата с ЕмОт.

— Да, сър. — Пирбазари се поклони, обърна се кръгом като истински военен и излезе.

Форсайт отново погледна към екрана. Раздразнението му от ЕмОт — в последно време винаги имаше поводи за раздразнение — постепенно заглъхна в ехото на старата горчивина. Да, наистина знаеше как реагират хората.

Нали учителят му беше истински майстор. Човек, толкова способен и компетентен в работата си в системата, че към края на втория си мандат вече бе посочен като най-ефективния Върховен сенатор, пращан някога от Лорелей на Ухуру.

И след това без никакво предупреждение системата сякаш бе издърпана изпод краката му.

Разбира се, баща му не се даде без бой. Ожесточено и дълго обясняваше, че новооткритите ангели са прекадено слабо изучени, за да се позволява свободното им разпространение, особено сред мъжете и жените, от чиито действия пряко зависи благополучието на Емпирей. Но реформаторите бяха прекадено силни, оптимизмът — прекадено висок, а мълвата за ширещите се сред политиците безчестие и алчност — прекадено дълбоко вкоренена в обществената митология. Всеобщите искания за Ангелския експеримент ставаха все по-гръмки и по-гръмки… и както обикновено се случва, онези, които първоначално се съпротивляваха на плана, тихомълком се преместиха в противниковия лагер. Дори медиите, които обикновено се хващаха за най-малката вероятност от скандал, се присъединиха към всеобщото приветстване на експеримента.

Докато накрая баща му не остана сам. Когато му връчиха неговия ангел, той го върна. Заедно с него подаде и оставката си.

Това беше последното твърдо решение в политическата му кариера, без никакъв шанс за победа. Вероятно последното твърдо решение, взето в кулоарите на Върховния сенат от цели осемнадесет години.