Ангелиада

Тя изви вежди.

— Вашият ангел, разбира се. Елате, ще ви го покажа.

Тя пристъпи напред. Коста пое дълбоко дъх и я последва.

Мебелите бяха същите като в останалите лаборатории, които бяха обиколили, макар че самата стая бе много по-голяма. Оборудването обаче беше разположено по съвсем друг начин. Вместо в редици, работните маси и плотове бяха подредени в концентрични окръжности около висока до гърдите колона, издигаща се от пода в самия център на стаята. В лабораторията имаше няколко души, наведени над бележници, компютри или сложно изглеждащи електронни чертожни дъски.

— Май не прекъсваме нищо особено важно — тихо отбеляза Подолак, след като се огледа. — Елате.

Заведе го до колоната в центъра и Коста забеляза малкия кристален купол, поставен върху плоския ѝ връх. Подолак пристъпи още крачка напред, обърна се и с вида на майка, която гордо показва новороденото си дете, посочи купола.

— Ето го.

Не беше нищо забележително — едва забележимо зрънце, дори при увеличението от предпазващия го кристал.

— Значи това е ангел? — чу се да произнася Коста.

— Да, това е ангел — потвърди Подолак. — И ако сте като всеки друг посетител на института, сигурно се чудите дали можете да го докоснете. Моля.

Това не беше заповед… но Коста усети тежестта зад предложението. Тя искаше той да го докосне. Да влезе в обсега на влияние на това нещо…

— Но можете и да не го правите, ако не желаете — меко добави Подолак. — Не е задължително.

Коста стисна зъби, когато осъзнаването на реалното положение си проправи път през обзелото го колебание. По всяка вероятност щеше да прекара следващите няколко месеца буквално заобиколен от подобни неща… и точно сега бе най-подходящият момент да изпита влиянието им. Събра целия си кураж и предпазливо докосна кристала, като се мъчеше да следи всичките си мозъчни клетки едновременно.

Нищо. Никакъв изблик на емоции. Никакъв признак за чужда мисъл или влияние. Никакви подтици да си признае, че е шпионин.

Абсолютно нищо.

Отдръпна ръка и я остави да падне свободно, обзет от странна смесица от облекчение и разочарование. Подолак кимна.

— Да, това е обичайната реакция. Ангелският ефект изобщо не е толкова драматичен, колкото си мислят повечето хора.

Той я погледна право в очите.

— Това ли беше целта на урока? Да се премахне всеки остатък от нервност?

Устата ѝ се изви в лека усмивка.

— Всъщност да, това е една от причините да се опитваме да накараме новодошлите да влязат в контакт с ангела колкото се може по-скоро. Разбира се, не сме толкова директни — хората не обичат да си признават, че се страхуват от нещо, което разумът им казва, че е безопасно. Затова ги предразполагаме. Разбирате от психология.

— Много малко. По-скоро разбирам от нервност.

— Малцина са онези, които чувстват промяната веднага — продължи Подолак и челото ѝ леко се сбърчи. — Усетихте ли изобщо нещо?

Коста се пресегна и отново докосна купола, след това отдръпна ръката си.

— Не. Абсолютно нищо.

— Да — промърмори тя. — Е… както казах, това е обичайната реакция.

— Съжалявам, ако съм ви разочаровал. — Коста погледна кристала. — Все пак искам да ви попитам — кое е истинският ангел? Субнуклеарната частица в центъра, която всеки нарича ангел, или частицата и обвивката от положително заредени йони около нея?

Със затаен дъх наблюдаваше лицето ѝ. Според инструкциите трябваше да зададе този въпрос колкото се може по-скоро, за да се утвърди като независим ум, от онези, които са способни да направят откритие, пренебрегвайки онези факти за ангелите, които всеки емпирейски свят смяташе за вече установени. Но ако подобен въпрос прозвучеше глупаво вместо оригинално…

— Интересен въпрос — замислено отговори Подолак. — Бързият и очевиден отговор е, че ангелът е само частицата; но бързо и очевидно не винаги означава правилно. Да си призная, не си спомням дали някой изобщо се е опитвал да изучи значението на йонната обвивка. Разбира се, освен простото физично обяснение, че всяка една отрицателно заредена частица ще привлече други положително заредени частици около себе си. Сигурно си заслужава да се проучи по-подробно. — Тя леко кимна. — Съгласен ли сте да се заемете с проблема?

Коста издиша внимателно.

— Така и така ще прегледам базата данни. Ако се окаже, че някой вече се е занимавал с това, ще му хвърля един поглед.

— Чудесно — пак кимна Подолак. — Да вървим в кабинета ви. Ще ви дам списък с кодовете за достъп.

8.

Мъжът бе млад и слаб и изглеждаше доста немарливо — дрехите му миришеха на масло, а долната му устна беше замръзнала в постоянна тъпа усмивка. Но в гласа му нямаше нищо мързеливо или смешно.

— Забрави, дете — изръмжа той. — Има го Рейф, има ме и мен. Това е единственият екипаж, от който имаме нужда.

— Ами ако ви се наложи да оправяте някаква авария? — възрази Чандрис, като се мъчеше гласът ѝ да звучи колкото се може по-спокойно и убедително. — Имам предвид не тук, а в космоса. Кой ще управлява кораба, ако двамата с Рейф сте заети?

Усмивката сякаш стана по-широка.

— Ти, а?