Ангелиада

— Ясно ти е колко често той прави чай.

— Не е честно — протестира мъжът и я изгледа обидено. — Как можеш да говориш така? Защо, правих… чакай да помисля… да… правих чай само преди две години. Беше неделя, спомням си съвсем точно.

Жената престорено извъртя очи към тавана, после каза на Чандрис:

— Надявам се, че обичаш чая с повечко садра.

Чандрис мълчаливо кимна, докато гледаше как мъжът тромаво се клатушка с каната. Чудеше се в какъв ли свят е попаднала.

Казваха се Ханан и Орнина Дейвий. Отначало тя предположи, че са съпрузи, но се оказаха брат и сестра — единственият по рода си екип сред останалите двеста, занимаващи се с лов на ангели. Много си приличаха — и двамата бяха средни на ръст, и двамата бяха пълни (Ханан малко повече от сестра си), с издължени лица и живи кафяви очи. Тъмната коса на Орнина започваше да се прошарва със сребърни нишки, а Ханан бе почти съвсем плешив.

Освен това беше сакат.

Не споменаха нито дума за това, но тя не остана с впечатлението, че е някаква тайна. Всеки път, когато Ханан протягаше ръка за нещо, Чандрис забелязваше тънката екзопротеза по дължината на ръката му. Същите приспособления се забелязваха по краката му, под работния комбинезон.

И ако се съсредоточеше, можеше да чуе тихото бръмчене на сервомоторите, когато той се движеше. Вперила поглед в чашата си, стараейки се да не зяпа, тя се зачуди какво ли му се е случило.

Внезапно точно пред носа ѝ се появи каната. Чандрис вдигна глава и видя Ханан — наблюдаваше я с дяволито пламъче в очите.

— Искаш ли още чай? — невинно попита той.

— Благодаря. — Чандрис го погледна сериозно, докато ѝ наливаше. Той отвърна на погледа ѝ с усмивка и седна на стола си.

Орнина не пропусна нито детайл.

— Трябва да му простиш за малките му игрички. — Тя хвърли сериозен поглед към брат си. — Или поне да свикнеш с тях. Късен пубертет, нали разбираш. — Тя взе каната, доля на Ханан и след това на себе си. — Значи така. Ханан каза, че търсиш работа.

— Да — кимна Чандрис и превключи на другата вълна. Ролята на малко замръзнало момиченце беше много привлекателна, но не това се очакваше от нея. — Току-що завърших. Специализирах астрогация1, пилотаж и устройство на космически кораби. Искам да натрупам опит с малки съдове и си помислих, че тук възможностите са най-добри.

— Да смятам ли, че никой друг не е съгласен с това? — попита Ханан.

— Не зная — горчиво каза Чандрис. — Изобщо не се стигна до подобен разговор.

— Защо ли не се учудвам? Ловците са затворена общност. Не допускат чужди.

— Естествено, има и изключения — намеси се Орнина. — Къде си учила?

— В университета Ахан на Лорелей. Документите ми трябваше вече да са пристигнали, но сутринта още ги нямаше.

— И на това не се учудвам — избоботи Ханан. — Оттук до Лорелей има само четири куриера на ден и „Гейбриъл“ държат поне два от тях. Добре дошла в истинския свят.

— Ще проверим документите ѝ по-нататък — каза Орнина. — Чандрис, кажи ми нещо за сибастиевите регулатори.

Сибастиеви регулатори…

— Регулатори на напрежението в автонавигационния интерфейс — цитира тя прочетеното на „Ксирус“. — Обикновено се използват в райони с висока йонна концентрация. — Чудеше се какво ли означава всичко това.

Орнина кимна.

— Самсара-превключвател?

— Устройство за автоматично превключване между различни компютри, сензори или навигационни уреди.

— Аспала-стабилизатори?

— С тяхна помощ не се позволява изместването на полето на хиперпространствения катапулт.

— Бръмчила? — обади се Ханан.

Чандрис сепнато го погледна и изтръпна. Бръмчила?

— Ъъъ…

— Не му обръщай внимание, дете. — Орнина изгледа брат си сурово. — Приказва, колкото да не заспи.

— „Бръмчило“ си е много хубава дума — невинно отбеляза Ханан. — Не съм виновен, че тия младоци не ги учат на нищо.

Орнина го изгледа отново, този път наполовина ядосано и наполовина отчаяно, сякаш искаше да каже „Защо ли изобщо се занимавам с теб?“ Доколкото можеше да се съди по изражението ѝ, явно доста често използваше точно този поглед.

— Чандрис, „бръмчило“ е стар и малко просташки термин за келсиев разделител.

— О! — възкликна Чандрис облекчено. — Това е високоскоростен йонен анализатор.

Орнина погледна въпросително Ханан.

— Е, здравата си наблегнала на книжките — каза той, като гледаше замислено Чандрис. — Предполагам, че знаеш какъв ще е следващият въпрос.

Не точно. Но можеше да се досети.

— Дали имам практически опит?

— Точно така — кимна той. — Е?

— Не съвсем — призна Чандрис, като се взираше внимателно в лицата им. Ей сега щеше да разбере дали я бива да говори щуротии. — Преминала съм през много симулации, разбира се, но съм летяла съвсем малко. Предимно на… „Калкха Т-7“. — Успя да изрови името от паметта си в последния момент.

— На калкхи ли? — Ханан презрително изсумтя. — Да не искаш да кажеш, че някой още използва тези изкопаеми?

— Нашите си бяха в съвсем добра форма — импровизира Чандрис. — Използват се също и за курсовете по поддръжка.

— Със сигурност си понатрупала доста опит с тях — измърмори той.

Орнина отново го възнагради с един от своите погледи.