Ангелиада

— Позицията им не е съвсем лишена от основание. Особено като се има предвид и заплахата от Мира…

— Мирът изобщо не е проблем — презрително махна с ръка Джайаси. — Не могат да ни завладеят, нито пък да преживеят разходите и изгубената печалба, за да ни унищожат.

— Освен ако не виждат заплаха — възрази Коста, раздразнен против волята си от подобно пренебрежително отношение към Мира. — Доколкото разбирам, те смятат ангелите за инвазия на чужд разум.

Джайаси изсумтя.

— Познавам неколцина от Рунгве, които мислят същото. Жалко, още повече че има толкова по-интересни теории, между които да се избира. — Той въпросително вдигна вежди. — Нали ви предупредиха да не дискутирате теориите за ангелите с хора извън института?

— Не точно. — Наранената гордост отстъпи пред живия интерес. Теории? В множествено число?

— Е, смятайте, че вече сте предупреден — усмихна се Джайаси. — Това се отнася и за всички други открития. Можете да ги публикувате в мрежата на института, но нищо не излиза навън без съответното одобрение.

— Ясно. — Това вече приличаше на нещо. Може би емпирейците все пак имаха някаква представа за мерки за сигурност.

— Добре. Не е кой знае какво, но след историята с Флиж обичайната практика е нещата първо да се обсъждат в тесен кръг, преди да ги разтръбим на всеослушание.

— Разбирам. — Коста пое дълбоко дъх и внимателно формулира следващия си въпрос…

— И върху какво конкретно ще работите? — попита Джайаси.

— Ами… — Коста с мъка превключи на другата вълна. — Първо ще прегледам литературата. Наех се да проверя дали някой се е занимавал с въпроса дали ангелът е само централната частица, или частицата и йонната ѝ обвивка.

Джайаси се намръщи.

— Централната частица, разбира се. Какво общо има обвивката?

Коста сви рамене.

— Може би нищо. Може би много. Във всеки случай смятам да проверя.

Джайаси го зяпна.

— Нали не се опитвате да възродите старата теория на Чандкари? Погребаха я с почести преди пет години.

— Не, просто търся истината. — Коста усети как по челото му избива пот. Кой ли по дяволите беше Чандкари? Май имаше нещо в списъка, който бе преглеждал. — И искам да остана колкото се може по-непредубеден.

— Аха — Джайаси сви рамене. — Добре. Няма нищо лошо да си открит за други идеи, стига главата ти да не се напълни с боклуци.

— Разбира се — съгласи се Коста. — Просто ми е трудно да повярвам, че само една субатомна частица може да предизвика толкова драматичен ефект.

— На мнозина от нас също — съгласи се Джайаси. — Точно затова теорията „Акчаа“ на доктор Кахенло е толкова популярна. Съгласува данните, предсказанията ѝ са истински и проверими и на практика изисква ангелите да са самата частица. — Той вдигна пръст пред лицето на Коста. — Запомнете ми думите — след три, най-много след четири години физиците ще се надпреварват да доказват как теорията „Акчаа“ се връзва с Общата теория на Рейнолд.

— Шоуто ще си заслужава. — Коста си позволи да се почувства на висота. В Мира Великата обща теория бе променяна и поправяна толкова много пъти, че вече никой не я наричаше на името на създателя ѝ. — Трябва ли да чакам дотогава, за да разбера какво гласи теорията „Акчаа“?

Джайаси се ухили.

— Не, вече сте вътрешен. — Усмивката изчезна и на нейно място се появи изумление. — Да не би да искате да кажете, че не сте чували нищо за теорията „Акчаа“? Искам да кажа… — Той махна с ръка в жест, обхващащ стаята и целия институт, — вие сте тук. Нали така?

Коста сви рамене. Мислеше трескаво.

— Както казах, желанието ми бе да дойда на Сераф без предубеждения. А и си мислех, че половината от теориите, които прочетох на Балморал, ще са забравени, докато се добера дотук.

— Вярно — обяви Джайаси. — Все пак говорим за Балморал.

— Страхотно — изсумтя Коста. Този път успя да влезе в ролята си.

Джайаси се ухили.

— Извинявайте. Знаете как е. Най-трудно е да се отучиш да гледаш отвисоко. — Изражението му стана сериозно. — Вижте, въпросът е в това, че ангелите не могат да бъдат просто поредните субатомни частици. Иначе не биха могли да останат стабилни — не и с такава маса и заряд. Именно затова теорията „Акчаа“ е толкова успешна — според нея те са всъщност кванти — основни градивни частици, също като фотоните и електроните. А по дефиниция квантите са стабилни. Разбирате ли?

— Чувал съм нещичко за квантовата теория, благодаря — отговори Коста, може би малко по-язвително от необходимото. — Балморал не е чак толкова затънтен. И какви точно кванти?

Джайаси сякаш събираше кураж.

— Това са кванти на онова, което човечеството винаги е наричало „добро“.

Известно време Коста само го зяпаше. Думите рикошираха в главата му подобно на скакалец, който се мъчи да се измъкне от кана.

— Това е някаква шега — чу се да произнася той. — Нали? Шега за новобранци.

Джайаси поклати глава.

— Не е никаква шега, приятелю. И хайде да минем на „ти“. — Той посочи дисплея зад Коста. — Погледни сам, ако искаш. Има достатъчно статии за теорията „Акчаа“. Могат да се отделят в отделен списък.

Коста още се чувстваше замаян.

— Това е лудост. Доброто и злото не са неща, които можеш да разделиш на кванти.