Ангелиада

— Защо не?

— Защо не ли? Стига, Джайаси. Доброто и злото не съществуват във вакуума. Те са резултат от човешките действия.

Джайаси разпери ръце.

— Светлината е резултат от разтопяването на водородните молекули в ядрото на звездите — възрази той. — Или от включването на осветлението. Това не означава, че светлината не може да се дели на кванти.

— Аргументът ти е грешен — настояваше Коста. — Говориш за две абсолютно различни неща.

— В какъв смисъл?

— Ами… — Коста се поколеба. — Ами например фотоните и светлината са едни и същи навсякъде. Но такова нещо като универсален стандарт за добро и зло не съществува. Доброто и злото са културни стандарти.

— Интересен довод — кимна Джайаси. — Това означава ли, че между различните човешки общества не съществуват никакви общи принципи за добро и зло?

— Ти ми кажи — измъкна се от капана Коста. — Явно ти си експертът.

— Не бих казал. — Джайаси поклати глава. — Но, подобно на всички останали тук, през последните няколко години доста размишлявах. И ако не съм открил всички отговори, то поне попаднах на някои интересни въпроси.

— Например?

— Например как добрите хора могат да оцеляват в култура, която според повечето външни наблюдатели е определена като зло. И понякога не само да оцеляват, но и да променят културата.

— Голяма работа — изсумтя Коста. — Лошите хора могат да правят същото.

— Точно така — кимна Джайаси. — Това е другата страна на монетата. Значи има цяла група въпроси, които би трябвало да попаднат в категорията „народна магия“ или нещо подобно. Нали разбираш — малки мъдрости, които се предават през поколенията. Неща, които хората приемат за истина, дори когато не разбират механизма им. Като предупрежденията на родителите да не се събираме с лоши другарчета, или пък идеята, че можеш да промениш характера на човек, стига да вложиш повечко усилия, време и любов. Или дори въпросът дали няма някакво по-дълбоко физическо значение фактът, че доброто се оприличава на светлина, която пък може да се раздели на кванти.

— Какво? — премигна Коста.

— Няма значение — ухили се Джайаси. — Просто го пуснах, за да видя дали още ме слушаш.

— Не се и съмнявай. Но все още не виждам никакъв смисъл. Ти просто обръщаш нещата.

— Нима? — Джайаси отново стана сериозен. — Е, опитай тогава да погледнеш на нещата така: каква е разликата — имам предвид видимата разлика — между човек, който върши нещо лошо и така създава зло, и между злото, което кара човек да върши лоши работи?

Коста го загледа. Мъчеше се да открие бърз и остроумен отговор. Не успя.

— Това е пак обръщане на нещата — каза накрая той.

— Има някои моменти, които смущават и мен — призма Джайаси. — Например концепцията за свободната воля, от която все още не съм готов да се откажа. Но не мога да се откажа и от теорията „Акчаа“. Просто защото ангелите действат. — Той разпери ръце.

Коста хвърли поглед към екрана и попита:

— Документирано ли е? Имам предвид, наистина?

— Имаме данни за петстотин тридесет и осем Върховни сенатори, които са действали преди и след закона за задължително носене на ангели — отговори Джайаси. — На повече от една трета от тях им се е случвало — по-често или по-рядко — да застават на ръба на противозаконното и моралното поведение. Натиск при сделки, злоупотреба с власт, финансови машинации — знаеш какво имам предвид. А сега, двадесет години по-късно, подобни неща просто не се случват. На някои им бяха необходими години, за да се променят. Но се промениха.

— Може да е под натиск на останалите — предположи Коста, въпреки че много добре си даваше сметка, че се опитва да се хване за сламка. — Или обществеността да е станала по-добре информирана и това да ги е принудило да са честни.

— Хората, провели проучванията, не са споделяли това мнение. Резултатите са в компютъра — прегледай ги.

Коста вдигна поглед от екрана и поклати глава. „Кванти на доброто…“

— Извинявай, но още не мога да го приема.

Джайаси сви рамене.

— Нищо не ти пречи да опиташ да обориш теорията — спокойно отбеляза той. — В това е смисълът на науката. Лично аз имах достатъчно философски дилеми преди появата на ангелите и „Акчаа“. Не бих имал нищо против, ако тези усложнения бъдат елиминирани. — Той се наведе напред. — Но ако ти с твоята непредубеденост се опиташ да откриеш друго обяснение, първо си помисли дали това наистина не е вярно. Нищо чудно най-после да сме открили първопричината на злото и несправедливостта във вселената.

— Какво искаш да кажеш? — Внезапната настойчивост на Джайаси го изнервяше.