Ангелиада

Нямаше значение, че Бжани просто в знак на добра воля беше гарантирал на миньорите на Лорелей подходящо quid pro quo3. Нямаше значение дори фактът, че от предложената търговска схема щеше да спечели целият Емпирей. Йосариан бе пратен на Ухуру да върши работа. А не я беше свършил.

Форсайт премести поглед от спокойното лице на колегата си към блестящия кристал на гърдите му. Знаеше, че навремето Йосариан е бил един от най-добрите политици на Лорелей. Човек, за когото баща му винаги бе говорил с уважение и възхищение.

Но това беше преди ангелите.

— Е. — Бжани погледна дисплея си. — Доколкото виждам, с това се изчерпва днешният дневен ред. Някой има ли да предложи нещо друго за разглеждане?

Форсайт събра кураж.

— Да, сър. Бих искал да представя на вниманието на общата комисия доклада си за неотдавнашните нахлувания от страна на Мира в системата на Лорелей. Тъй като подобни инциденти засягат пряко ресурсите и търговията — бързо добави той, за да предотврати всякакви възражения — смятам, че е в компетенцията и в интерес на това събрание най-малкото да обсъди въпроса.

По масата се усети нещо като неудобство. Лицето на Бжани остана все така спокойно.

— Четох доклада ви, господин Форсайт — потвърди той. — Както и вашите заключения. Като оставим настрана въпроса дали това е подходящият форум за подобна дискусия, оставам с впечатлението, че приемате всичко това прекалено сериозно.

Форсайт беше поразен.

— Прекадено сериозно ли? Моите уважения, господин Бжани, но не мога да повярвам, че Мирът хвърля срещу Лорелей всички тези кораби само за да се забавлява.

— „Всички тези кораби“ е относителен израз, господин Форсайт — спокойно отговори Бжани. — Три кораба за две седмици надали могат да се нарекат нападащ флот.

— Едва ли ще увеличат броя им, докато не се почувстват достатъчно подготвени, за да действат — възрази Форсайт. — И едва ли биха се лишили от тези три бойни кораба за няколко месеца, освен ако не възнамеряват да получат нещо равностойно в замяна. Те подготвят нещо… и по мое мнение това нещо може да се нарече единствено предварително разузнаване.

— По ваше мнение, а също и по мнението на бившия командващ ЕмОт Пирбазари, ако мога да уточня — обади се Родрез от Садхай. — Доколкото виждам, той е съавтор на доклада.

— Да — каза Форсайт. — И се надявам, като се има предвид неговият опит и репутация, неговото мнение относно военните въпроси да натежи още повече пред Върховния сенат.

— Никой от нас няма намерение да подценява качествата на бившия командващ Пирбазари — каза Бжани. — Нито пък вашите. Просто смятаме, че сте пропуснали основното.

— И то е?

— Че Мирът не може да победи Емпирей — спокойно каза Бжани. — И те знаят това.

Форсайт положи усилие, за да се овладее.

— Може би сте забравили за онзи кораб, който се появи преди две седмици — „Комитаджи“. Той би могъл и сам да се справи с цялата система на Лорелей.

— И какво стана с него? — Бжани сви рамене. — Не успя дори да пробие силите на ЕмОт и беше изхвърлен.

— Това не е победа — рязко възрази Форсайт. — Това е задържане. Прочетете историята, господин Бжани — никой не се е отказвал от териториални придобивки само защото са му били необходими малко време и усилия, за да ги получи.

— Познавам историята, господин Форсайт — малко остро отговори Бжани. — И вероятно именно територията е онова, към което някога се е стремил Мирът. Но това е минало. Днес те търсят единствено печалба.

— Никога не сте имали вземане-даване с Мира — меко каза Йосариан. — Ние сме имали и ги разбираме. Те обичат парите — до такава степен, че цялата им политическа структура е изградена на тази основа. И лидерите им са съвсем наясно, че завладяването на Емпирей ще струва много повече от евентуалните печалби.

— Обичайната военна тактика просто не е в състояние да се справи със съществуването на хиперпространствените мрежи — обади се Хамура от Сераф. — Ние сме като някоя планинска страна от миналото — с малко пътища, лесна за отбрана и почти непревземаема.

— Със сигурност Мирът крои нещо — каза Бжани. — Опитват се да ни сплашат и се надяват да склоним на преговори за придобивките, които не могат да получат със сила. — Той погледна Форсайт. — Но не успяват, защото притежаваме сила, която Мирът никога няма да може да разбере. Нашето единство. Няма пукнатини, в които да забият клина си. Нямаме съперничещи си фракции, които да могат да използват. Единство в разума, намеренията и убежденията.

— И всичко това благодарение на ангелите — измърмори Форсайт. Предвкусваше горчивината на поражението.

— Именно — каза Бжани с лека усмивка. — Това е повратна точка в развитието на човечеството, господин Форсайт. Чели сте историята. Сега гледайте как се прави история.

После огледа останалите.

— Така. Някакви други въпроси?

Отне му много време. Чак малко преди полунощ успя да нагласи компютъра си да търси цялата достъпна информация за изследванията на ангелите и Ангелиада.