Ангелиада

„Някои наистина могат и да си го помислят — призна той. — Но не и хората, чието мнение е от значение. Хора като господин Пирбазари например просто ще решат, че си бил нервен. Те знаят, че понякога се случват и такива неща. Никой не ги запомня за дълго. Повярвай ми.“

Ронион преглътна.

„Сигурно.“

„Тогава да оставим това и да се хващаме на работа. — Форсайт вложи малко твърдост в изражението и пръстите си. — Тук някъде трябва да има студио. Искам да го откриеш и да видиш в какво състояние е. Става ли?“

„Става. — Ронион се изправи. Вече изглеждаше по-радостен. — Ще го намеря. Да съобщя ли и на господин Милс?“

„Да. След това ела да кажеш и на мен.“

„Добре.“

Форсайт го наблюдаваше как забързано излиза от кабинета, възхитен от това колко лесно може да повдигне духа му. Малка похвала, дребна задача — и всички грижи биваха забравени начаса.

Погледна към стола, на който допреди малко бе седял Ронион, и усмивката му изчезна.

Беше успял. Пред погледа на целия Върховен сенат бе подменил истинския медальон с майсторски изработи фалшификат. И го бе носил пред очите на всички достатъчно дълго, за да са сигурни, че вече е попаднал под влиянието му.

Играта бе започнала великолепно. Сега оставаше да направи така, че да не му извъртят някой неочакван номер.

Което на първо място означаваше, че трябва да намери по-добро място, където да скрие истинския медальон. Далеч, но не и

прекалено

далеч. Говореше се, че има хора, които са способни да усетят присъствието на ангел от два метра, а той не искаше да рискува някой такъв да седне тук и да започне да се чуди какво е станало с естествения му радар.

По-късно щеше да има време за всичко това. Най-важната цел — да остане незасегнат — беше постигната.

На вратата се почука.

— Влез.

Пирбазари пъхна глава в кабинета.

— Имате ли време за кратък доклад?

Форсайт му махна с ръка.

— Нека отгатна. Още едно нахлуване на Мира.

— Да, сър — мрачно каза Пирбазари и му подаде цилиндъра. — Според конфигурацията — поредният боен кораб от среден клас.

— Открил ли е огън? — Форсайт напъха цилиндъра в четеца.

— Този път не. Разбира се, останал е в мрежата само четиридесет секунди преди да го изхвърлят.

— Четиридесет секунди са повече от достатъчни за стрелба, ако са искали.

— Съгласен. — Пирбазари кимна. — Което означава, че не са искали.

На екрана се появи запис на сблъсъка и Форсайт го изгледа. Мирският кораб се появи, направи няколко маневри, сякаш се мъчеше да излезе от фокус, след което изчезна, катапултиран извън системата.

Абсолютно същото се бе случило и с предишния кораб. Както и с онзи преди него.

— Какво значи това — три кораба за две седмици? Той върна записа там, където мирският кораб се виждаше най-добре, и замрази образа.

— В това число и онова чудовище „Комитаджи“ — каза Пирбазари.

Форсайт гледаше екрана.

— Един кораб може да е просто дразнене. Но цели три? Как мислиш, какво ли целят?

— Не съм сигурен. — Пирбазари се пресегна през бюрото и набра команда на клавиатурата. — Но това може и да означава нещо — трите кораба попаднаха в различни мрежи.

Форсайт се намръщи.

— Случайност? — попита той, въпреки че знаеше отговора.

— Съмнявам се, сър. Трябва да идваш от определено място, за да попаднеш в определена мрежа. Или да изчакаш тя да се придвижи по орбитата си.

Форсайт прокара пръсти по бюрото. Пирбазари беше прав, разбира се… а за да уцели три различни квадранта от такова огромно разстояние, Мирът наистина трябваше да е избирал местата за катапултиране.

— Търсят нещо. Но какво?

— Може би останки от „Комитаджи“? — предположи Пирбазари. — Спомняте си, че ЕмОт трябваше бързо да преизчисли катапултирането. Може и да са сбъркали и да са го пратили право в центъра на звездата.

— Винаги има надежда — измърмори Форсайт. — Но в такъв случай нямаше ли да е достатъчно само едно разузнаване, за да се установи, че корабът не е унищожен при Лорелей? И не би ли трябвало вторият кораб да бъде пратен в същата мрежа?

— Има и друга възможност. — Пирбазари се поколеба. — Може би картографират системата. Отбранителни линии, минни астероиди и обогатителни центрове, комуникационни възли. В това число и самата Лорелей — не знаем колко добра е оптиката им.

Стомахът на Форсайт се сви в студен възел.

— Даваш ли си сметка какво говориш?

Пирбазари спокойно срещна погледа му.

— Да, сър. Разузнаване преди нахлуване.

Форсайт отново погледна екрана.

— И дори са обърнали собствената ни мрежа срещу нас. Използват я, за да получат максимално покритие с минимални цели. Умни копелета.

Пирбазари кимна.

— Реших, че ще ви е от полза да се запознаете с това преди общото заседание по въпросите за ресурсите и търговията.

— Да. Благодаря ти. — Форсайт си погледна часовника. — Ще ми направиш ли една услуга? Вземи доклада, който написахме, и включи това нещо в него. Имаш ли копие?

— Да, сър — отговори Пирбазари. — Междувременно успях да проверя и отзивите за сутрешната церемония, както ми бяхте поръчали.

— Споменава ли се името на баща ми?