Ангелиада

Чандрис се намръщи. Толкова ли беше тънка Ангелиада? Имаше смътната представа, че черните дупки са огромни неща, грамадни маси от нищо, способни да поглъщат ядра на галактики или да изсмукват материята на стотици километри наоколо.

Може би това беше просто друг вид черна дупка? Или нещо съвсем различно?

Пултът до нея внезапно нададе тревожен сигнал.

— Какво беше това? — трепна Чандрис.

— Сигурно високоенергиен гама-лъч — каза Ханан. — Частиците от края на спектъра са в състояние да пробият корпуса и магнитните отражатели не могат да ги спрат.

— Тогава какво стана? — Чандрис предпазливо погледна дисплея. В момента всичко изглеждаше нормално.

— По всяка вероятност е фалшив сигнал от някой от оптичните комутатори. — Ханан сви рамене. — Нищо сериозно. Скоро ще свикнеш с апаратура, която вие и пищи в най-неочаквани моменти.

— Няма защо да се тревожиш — добави Орнина. — Ловните кораби са проектирани така, че да издържат на всякакви излъчвания. Единствената истинска заплаха е от високоенергийните гама-лъчи и отделните античастици, които могат да преминат през магнитните полета.

— Античастици ли? — примигна Чандрис.

— От Хокинговата радиация на Ангелиада — обясни Ханан. — Приливните сили по краищата на черна дупка с такива малки размери са достатъчно големи да създават двойки частица-античастица. Като протона и антипротона или електрона и позитрона. Понякога някоя от частиците успява да се освободи, а другата бива поглъщана. Това е и източникът на цялото лъчение.

— С изключение на лъчението от гравитационния кладенец — обади се Орнина. — И ангелите, разбира се. Никой всъщност не знае откъде се вземат.

— Разбира се. — Чандрис ясно си даваше сметка колко глупаво звучат думите ѝ. Предполагаше се, че знае всичко това. Всъщност беше абсолютно загубена.

И по-добре да поправеше ситуацията, по дяволите, при това бързо. Положението съвсем не бе сигурно… и ако нещо се случеше, нямаше къде да избяга.

— Като стана дума за ангели, казахте, че ловът ще започне след около час?

— О, ще изстреляме детекторите след около половин час — каза Ханан. — Но надали ще хванем нещо веднага. Ангелът привлича положителни йони много бързо и трябва да си съвсем наблизо, за да го хванеш преди да е станало късно.

Чандрис кимна.

— В такъв случай ще полегна за малко. Стига да нямате нужда от мен, разбира се.

— Върви — каза Орнина. — Могат да минат дни преди да попаднем на ангел. Ще трябва да се научиш и как да поддържаш темпото.

— Благодаря. — Чандрис я гледаше внимателно, докато разкопчаваше коланите. — След половин час съм тук.

— Няма защо да бързаш — каза Орнина.

Чандрис отвори вратата и за миг спря, загледана в контролната кабина. Хрумна ѝ странна мисъл. Щом радиацията от Ангелиада влияеше върху електрониката на „Газела“, не би ли трябвало да засегне и протезите на Ханан? И ако бе така, какво ли щеше да му се случи?

Нетърпеливо изхвърли мисълта от главата си. От гледна точка на плановете ѝ, здравословното състояние на Ханан не я засягаше.

Тръгна към стаята си. Компютърът на „Газела“ би трябвало да разполага с доста информация за Ангелиада. Имаше само половин час на разположение.

11.

Последваха херолда и председателя в залата. Погледът на Форсайт се зарея по разточително украсените стени и тавани. Всичко изглеждаше точно така, както го помнеше — Заседателната зала на Върховния сенат, изпълнена с достойнство, история и усещане за мощ.

Но за Форсайт тя означаваше и нещо много повече. Усещането бе същото, като да се завърнеш у дома.

Пое дълбоко дъх и финият аромат на кожа и дървесина разбуди калейдоскопа от горчиво-сладки спомени. Как гледа от галерията горе речта на баща си пред множеството. Как се е свил в едно от онези огромни кожени кресла късно вечерта или как се разхожда безцелно и разглежда украсата по стените, докато чака баща си да приключи със заседанието и да го отведе вкъщи. Как за първи път в качеството си на негов помощник трябваше да излезе на подиума точно по средата на дебатите, за да му даде някакви току-що пристигнали документи, изпълнен с гордост, страх и ужасяващото чувство, че погледите на всички са приковани в него.

Как стои безпомощно, докато баща му спокойно, но твърдо подава оставката си.

Форсайт погледна мъжете и жените, насядали в редиците кресла под купола. Погледна и проблясващите ангелски медальони, висящи на всеки от тези високопоставени и могъщи вратове…

Херолдът удари с церемониалния си жезъл каменния под. Звукът отекна под купола и накара присъстващите да замълчат.

— Заседанието на Върховния сенат е открито — напевно произнесе той. — Нека всички станат и приготвят сърцата и умовете си за служба на народите на Петте свята.

Сред приглушения шум на дрехи върху кожа сенаторите послушно станаха. Председателят мина покрай херолда и застана до стола си. Тишината продължи около минута. След това по невидим сигнал херолдът отново удари пода с жезъла си.

— Нека Бог даде мъдрост, състрадание и кураж на всички, които служат. — И като удари пода за трети път, се обърна и отиде до нишата си в дъното на залата.