Ангелиада

Председателят зае мястото си и столът му слабо изскърца под тежестта му.

— Поздрави на всички ви — сериозно каза той, докато останалите също се настаняваха по местата си. — Посрещам ви с добре дошли на тридесет и втората сесия на Върховния сенат на Емпирей. Надявам се, че сте готови да започнем. — Хвърли поглед към дисплея от лявата си страна. — Първа точка от дневния ред е да приветстваме новоизбраните членове — Карим Даряни от Ухуру, на мястото на покойния Бхарат Джейн, Аркин Форсайт от Лорелей, на мястото на оттеглилия се Гейбре Касий, и Владмир Гроздова от Садхай, на мястото на покойния Реймън Сабатят.

Двама мъртъвци и един пенсионер. Великолепен пример как ангелите са покварили системата. По времето на баща му се водеха истински политически борби и умелите играчи имаха истински шанс да изместят по-слабите. Днес, само осемнадесет години по-късно, вече отново се проявяваха древните принципи на имперските политически системи.

Естествено експертите приветстваха промените, както приветстваха всичко, свързано с ангелите. Според теорията ангелите даваха на хората нова вяра в етическите стандарти на лидерите, което им позволяваше да се съсредоточат повече върху опита им, отколкото върху тяхното обаяние.

Сякаш никой не си задаваше въпроса дали високоморалните политици няма да започнат да се чувстват твърде удобно на постовете си… толкова удобно, колкото се чувстваха на своите постове и самите експерти. Може би именно затова подобен въпрос никога не би изникнал пред тях.

— Моля новите Върховни сенатори да излязат напред — продължи председателят — и да положат клетва пред събранието, след което ще получат знака на доверието.

Или, преведено на обикновен език, медальоните с ангелите. Форсайт пое дълбоко дъх и заедно с другите двама пристъпи към подиума на председателя. Недалеч от полукръглата маса, където скоро щеше да заеме мястото си, стояха Пирбазари и Ронион.

— Карим Даряни. Пристъпете напред — каза председателят. Даряни се подчини и докосна дланта му в знак на уважение. — Вие сте избран от народа на окръг Мбунду на Ухуру за негов слуга във Върховния сенат. Приемате ли всички отговорности, свързани с тази служба?

— Приемам ги — каза Даряни. Гласът му съдържаше точните порции смирение и твърдост.

Докато председателят продължаваше с останалата част от ритуала, Форсайт едва-едва завъртя глава — точно толкова, че да вижда Ронион с крайчеца на окото си. Той стоеше неестествено изправен, устните му се мърдаха, сякаш дъвчеше нещо, а очите му трескаво обхождаха всяко кътче, сякаш търсеше къде да избяга. „Само не се предавай точно сега — мислено го насърчи Форсайт. — После прави каквото си искаш. Само не сега.“

— … и така, от името на Върховния сенат, аз ви връчвам вашия знак на служба на Емпирей — продължаваше председателят. — Носете го винаги — като символ на власт и на отдаденост на народа си.

Междувременно херолдът се бе появил отново, този път с малка дървена кутия. Сега вдигна капака ѝ и с внимание, което граничеше с благоговение, председателят извади от нея медальона. Кристалът ярко проблясваше на светлината, докато го окачваше на врата на Даряни.

— На добър час, Върховни сенаторе — поздрави го председателят.

Последваха кратки аплодисменти. Даряни отново докосна дланта на председателя, след което се обърна и изкачи стъпалата към новото си място.

Председателят се обърна към Форсайт и каза напевно:

— Аркин Форсайт. Пристъпете напред.

Форсайт никога не бе обичал официалните церемонии, но с времето се беше научил да ги изтърпява. Тази поне беше от кратките. Продължиха по рутинната практика — председателят задаваше установените въпроси, Форсайт даваше установените отговори — пълно копие на клетвата на Даряни.

До момента, когато херолдът протегна дървена кутия.

— И така, от името на Върховния сенат, аз ви връчвам вашия знак на служба на Емпирей.

— Сър, само една дума, ако обичате — каза Форсайт.

Председателят млъкна и присви очи. Може би си припомняше как старият Форсайт бе отказал да носи ангел.

— Имате думата. — Гласът му звучеше леко предупредително.

Форсайт го остави да се потревожи още секунда.

— Разбира се, ще приема знака на службата — каза той. — И ще го нося със смирението и честта, която заслужава. Моля обаче — той хвърли поглед настрани — да позволите на двама обикновени хора — мои помощници — да имат честта да ми го връчат в качеството му на символ на отдадеността ми към народа на Емпирей.

Видя как през лицето на председателя пробяга цяла серия от емоции — облекчение, че Форсайт всъщност не цели да предизвика скандал; раздразнение, че така безцеремонно иска промяна на установения ред, без да предупреди предварително; и също така раздразненото осъзнаване, че макар и технически да има право да откаже, това ще го направи да изглежда дребнав заядлив бюрократ в очите на колегите си.

— Искането ви е необичайно. Но аз ще го удовлетворя. Приближете се — обърна се председателят към Пирбазари и Ронион.

Пирбазари побутна Ронион и двамата се приближиха — Ронион изглеждаше още по-разстроен. Председателят кимна първо към херолда, после към тях.