Ангелиада

— Стига си се правила на малоумна — рязко каза тя. — Ще го продам, разбира се.

— На кого?

Чандрис отвори уста… и я затвори.

— Все ще намеря някого.

— Няма. — Ханан поклати глава. — Няма прекупвачи на крадени ангели, Чандрис. Нито пък черен пазар, между другото. Единственият купувач е корпорация „Гейбриъл“, а дори те не плащат с истински пари. Получаваме само кредит за продукти и резервни части, който може да се ползва единствено на Сераф.

Фенерчето сякаш ставаше все по-тежко и Чандрис полагаше усилия, за да го държи насочено срещу тях.

— Тогава ще ми се наложи да ви отнема кораба — изръмжа тя.

Ханан вдигна вежди, после попита:

— Летяла ли си досега?

— Кой казва, че не съм летяла?

— Стига, Чандрис — въздъхна той. — Може и да сме си спечелили името на пълни наивници, но не сме глупаци. Много добре знаем, че лъжеш, още от момента, когато се качи на борда снощи. Ако наистина си минавала през курс за управление на кораби, щеше да знаеш много повече за Ангелиада и за черните дупки изобщо.

— Освен това нямаше да пристигнеш на Сераф като гратисчийка — добави Орнина.

Сякаш някой стегна гърлото на Чандрис с невидима корда.

— Какви ги говорите?

— Говорим за Чандрис Лалаша — каза Орнина. — Момичето, което се качило на космическия лайнер „Ксирус“ на Ухуру и изчезнало, а впоследствие било идентифицирано като гратисчийката, заловена в първа класа и избягала от охраната на космодрума в Магаска.

— Като направило хората от охраната на пълни идиоти — ухилено добави Ханан.

Побиха я ледени тръпки. Значи знаеха всичко. И ако бяха повикали помощ…

— Кога разбрахте?

— Съобщиха по новините вчера следобед — меко каза Орнина. — Имаше и няколко снимки.

Известно време единственият звук в стаята беше глухият рев на двигателите и бясното туптене на собственото ѝ сърце.

— Лъжете — най-сетне успя да каже тя. — Не сте знаели. Не може да сте знаели.

— И защо не? — попита Орнина.

— Защото нямаше да ми позволите дори да припаря до кораба ви. Щяхте да извикате полицията и сега щях да съм зад решетките.

— Което до известна степен обяснява защо не сме я извикали. — Орнина сви рамене. — Щеше да свършиш зад решетките.

— Спестете си съчувствието — изсумтя Чандрис. — Била съм на топло и преди това. Още съм жива и здрава.

— Може би. — Орнина не сваляше очи от нея. — Но и не ти е помогнало кой знае колко.

Чандрис местеше поглед от нея към Ханан и обратно. Инстинктът ѝ за самосъхранение се сблъска с необясним прилив на лична гордост. Ако двамата наистина бяха знаели коя е тя, значи бяха много по-големи добряци, отколкото си бе помислила отначало. Можеше отново да влезе в ролята на бедно момиченце, безпомощна жертва на обстоятелствата. Да събуди състраданието им…

Гордостта победи.

— И сте решили, че вие ще се справите по-добре ли? Не си правете труда. Дори храната в Барио се преглъща по-лесно от милосърдието.

За първи път лицето на Орнина придоби резки черти.

— Съветвам те да забравиш тази дума още сега, момиче — остро каза тя. — Милосърдие означава да даваш, без да искаш нещо в замяна, а това е последното, което ще откриеш тук. Управлението и поддръжката на ловен кораб е непрекъсната и тежка работа. Така че ако смяташ да останеш, ще ти се наложи да се поизпотиш здравата.

Чандрис я зяпна… и изведнъж думите достигнаха до съзнанието ѝ, заедно с предложението, което стоеше зад тях.

— Какво имаш предвид? — с мъка произнесе тя.

— Че ти предлагаме работа — каза Ханан. — Освен ако не решиш да продължиш да бягаш, естествено.

Полазиха я тръпки. Това беше капан. Не можеше да не е капан.

— А защо не? — попита тя. Опитваше се да спечели време.

— Защо не? — на свой ред попита Ханан. — Учиш се много бързо, паметта ти за детайли е страхотна и определено си склонна да вложиш всичко от себе си, за да постигнеш целите си.

Чандрис хвърли поглед през рамо — очакваше да види как някой се прокрадва зад гърба ѝ. Нямаше никой — само гола стена.

— Обадили сте се на полицията — обвини ги тя. — И те всеки момент ще дойдат.

Орнина поклати глава.

— Не сме се обаждали на никого. Единствено ние знаем за теб. — Погледът ѝ падна върху ръката на Чандрис. — Така че май ще ти се наложи да вземеш решение.

Чандрис също погледна лазерното фенерче. Тук имаше някакъв капан.

— А ако откажа?

— Е, това намалява броя на възможностите — каза Ханан. — И ще трябва да решиш дали да ни убиеш и сама да управляваш тази бракма, или да ни оставиш да те върнем до Сераф и да продължиш да бягаш.

— И, разбира се, обещавате да не ме натопите — изсъска Чандрис, въпреки че отново потрепери. За втори и пътт Ханан споменаваше бягство. Може би знаеха за нея повече, отколкото показваха? — Това вече съм го чувала.

Орнина изправи рамене и изведнъж сякаш порасна.

— Е, в такъв случай явно ти остава само една възможност. — Тя разпери ръце и тръгна към нея.

Направи цели три крачки преди Чандрис да дойде на себе си от неочаквания обрат.

— Стой! — извика тя и заплашително размаха фенерчето. — Спри или ще те изгоря, не се шегувам!

Орнина дори не забави крачка.

— Спокойно — каза тя. — Няма да ти направим нищо лошо. А и ти не искаш да ни нараниш.