Ангелиада

— Може би. Ако ме убедите, че ще получим целия съюз непокътнат. Но вие сам отбелязахте, че няма такива гаранции.

Леши го погледна с неприятното усещане, че нещо го стяга за гърлото.

— Това ли било? Симулацията с ядрено оръжие на Лорелей?

— Както и симулациите на планетарните бомбардировки, които провеждате оттогава — каза Телторст. — И не си правете труда да отричате. Може и да не съм военен, но зная как да съм в течение със ставащото около мен.

— Не го отричам — изръмжа Леши. Вече наистина се беше ядосал. — Наше задължение, господин Телторст, е да сме подготвени за всичко, което може да се случи в тази операция. Всичко. Включително и бомбардировки от космоса, ако е необходимо.

— Няма да е необходимо. — Гласът на Телторст бе мек, но категоричен. — Ще изтегля „Комитаджи“ и ще изчакам нова възможност преди да сте успели да го унищожите.

— Вие ли?

— Да, комодор. Вие и този кораб сте отговорни пред Висшия сенат… а точно в момента, що се отнася до вас, аз съм Висшият сенат.

— Не мога да го приема. Може и да представлявате сената, но тук нямате никаква власт. Това е моят кораб и аз съм човекът, който дава заповеди.

Леши млъкна и в стаята се възцари тишина.

— Знаете ли, комодор, започвате да ме притеснявате най-сетне проговори Телторст. — Вие и вашите военни приятелчета. Поискахте от Мира пари за Коста и неговата скъпоструваща детективска разходка и ги получихте. Поискахте да рискувате „Комитаджи“, за да го доставите ни място, и получихте и това. След това пожелахте да рискувате други три военни кораба за довършване на изучаването на Лорелей и получихте дори това. Сега се инатите за няколко дни и малко допълнителни усилия, необходими за улесняването на едно бъдещо усвояване на тази система. При това само защото съм го поискал аз.

— Емпирей е опасност за Мира — твърдо отговори Леши. — Вие самият го казвахте неведнъж. Под влияние или не, хората там не са глупаци и със сигурност вече знаят, че планираме по-мащабна операция срещу тях. И всеки час, който губим тук, е в тяхна полза.

— Говорим само за няколко дни, комодор — напомни му Телторст. — Не за година или месец. Какво значение могат да имат няколко дни?

— Срещу неизвестен противник? — контрира Леши. — Няколко часа могат да са решаващи за победата или поражението. Понякога дори и по-малко.

— Не ставайте смешен — изсумтя Телторст. — Този кораб е неуязвим. И двамата знаем, че емпирейците не разполагат с нищо, което да е способно да му излезе насреща. Подобни страхливи тактики отмряха с военачалниците от миналото. — В тъмнината Леши усети, че Телторст го наблюдава замислено. — Знаете ли, комодор, някак си ми напомняте за онези военачалници. Сигурно този кораб ви е взел ума и сте решили, че можете да правите каквото ви хрумне, без да се съобразявате с цени и бюджети. Мирът направи всичко възможно, за да постави под контрол подобен начин на мислене. Не бих искал да виждам как отделни страни от него се появяват отново и да ми се налага да се справям с тях.

— Мислех, че страхливите тактики са остарели — студено отвърна Леши. — А що се отнася до „Комитаджи“, ние винаги сме изпълнявали точно онова, което се е искало от нас. Мирът си е върнал вложеното в този кораб заедно с лихвите. Много добре го знаете.

Настъпи тишина. Леши гледаше въртящите се под ного звезди и ослепителните редици светлини, маркиращи ембрионалния катапулт.

Чудеше се кога и как Адюторите са се сдобили с такава сила и власт. Със сигурност не им е била дадена още в самото начало. Бяха започнали като незначително съсловие професионални медиатори, наричащи се Адюкатори, които посредничели при преговорите между военачалниците, докато Мирът бавно и болезнено се родил след Гражданските войни преди около век и половина.

Но какво се бе случило след това? Историческите книги споменаваха, че Адюкаторите съкратили името на професията си и започнали да съветват Мира по финансови въпроси. Всъщност това беше и сегашното им официално положение.

Но онези, които всъщност имаха вземане-даване с тях, знаеха истината. Постепенно от прости съветници Адюторите се бяха превърнали в истинско правителство в сянка, имащо последната дума върху това как се изразходват мирските пари.

Как се бе стигнало дотам? Заради мързела на сенаторите, осланящи се единствено на анализите на съветниците си, без да благоволяват да си размърдат мозъците, докато не се бяха оказали в положение да не могат да направят и крачка без Адюторите си? Алчните сенатори, решили да приберат поредната тлъста сума от бюджета с помощта на някой приятелски настроен Адютор? Глупаците сенатори, приемали задълженията си толкова буквално, че делегирали властта си, без дори да се замислят?

Леши не знаеше. А и не вярваше някой да знае. Може би с изключение на самите Адютори.

А те не говореха. Винаги победителите са онези, които пишат историята. Или решават какво да се пише в нея.