Ангелиада

— Сигурно е Ханан — Орнина се обърна към вратата. — Ханан? Ти ли си?

— Че кой друг — чу се гласът на Ханан и миг по-късно той пъхна глава в стаята. — Здрасти, Чандрис. Както виждам, Орнина се е постарала да ти запълни времето.

— Всичко ли мина наред? — попита Орнина.

— О, разбира се. — Той тръгна към конзолата на проектора. На устните му играеше нещо като усмивка. — Няма проблеми.

Орнина погледна Чандрис, после Ханан. Май също бе забелязала усмивката.

— В какъв смисъл „няма проблеми“? — подозрително попита тя.

— Чакай малко. — Ханан включи проектора и отстъпи настрани. — Чандрис, искам да видиш това. Записах го от контролната кула. Виждаш ли онзи кораб там, дето отива към пистата?

— Да — каза Чандрис. Трудно можеше да не го забележи — приличаше на „Газела“, но доста по-голям.

— Това му е идентификационният профил. — Ханан посочи малкия прозорец под картината. — Ако някога ти се случи да си около Ангелиада и това нещо се приближи и ти нареди да се изнасяш, изнасяй се. На момента, без никакви въпроси и възражения. Разбра ли?

— Добре — предпазливо отговори Чандрис. — Но защо?

— Защото това е корабът на Института за проучване ни Ангелиада — каза Ханан. — Излита веднъж месечно, натъпкан с учени и апаратура, и има абсолютен приоритет. Просто трябва да го знаеш.

— Другото нещо, което трябва да знаеш — мрачно добави Орнина, — е, че Ханан никога не лъже — просто сменя темата, когато не иска да отговори на някой въпрос. Какво стана в „Гейбриъл“, Ханан?

Ханан я погледна с широко отворени очи. Изражението му беше самата невинност.

— Какво искаш да кажеш, скъпа сестрице?

Орнина сви устни.

— Искам да кажа, че в приемателния пункт се очакваха стажанти. Да смятам ли, че сутринта на смяна е бил някой от тях?

Ханан погледна Чандрис. Към невинността се беше прибавила и обида.

— Чандрис, да съм казал или направил нещо, с което да заслужавам подобно отношение?

Орнина сложи ръце на кръста си. В очите ѝ се появи пламъче.

— Стига си шикалкавил, а казвай какво си направил.

Ханан разпери ръце.

— Просто я помолих да попълни кредитния формуляр за металите.

— Кажи какво да те правя! — въздъхна Орнина.

— Какво е кредитен формуляр за металите? — попита Чандрис.

— Един кратък документ, който Ханан обича да пробутва на новаците — обясни Орнина. — В него се изисква „Гейбриъл“ да анализира обвивката на ангела, да изчисли количеството от всеки елемент и да го впише в сметката ни.

По гръбнака на Чандрис премина нещо ледено. Не. Не можеше да бъде. Ханан Дейвий, сертифициран добряк, да върти номера?

— И какво стана?

— Нищо особено. — Ханан седна. — Оставих я да се поблъска десетина минути, но накрая Карли Силс се усети и наду свирката.

— А ти?

— Получих си кредита и си тръгнах.

— Но… — Чандрис беше съвсем объркана.

Орнина за момент се намръщи. После лицето ѝ се проясни.

— А, забравих. Това не е заяждане, Чандрис. Просто долнокачествена форма на хумор — нарича се майтап.

— Майтап ли?

— Ами да — каза Ханан. — Там, откъдето идваш, не правите ли такива неща?

— О, разбира се — с горчивина отговори Чандрис. — Да надрусаш някого, почти да го отровиш или да му подпалиш одеялото. В повечето случаи краят е бой с ножове.

— Божичко! — Ханан беше смаян. — Това не са никакви майтапи, а най-обикновено насилие.

— А да накараш един новак да се шашка не е ли? — попита Орнина.

— Разбира се, че не е — с негодувание отвърна Ханан.

Това си е много важен практически урок. Виж, Чандрис, номерът минава само ако жертвата е препалено горда, за да признае, че не знае всичко. А като се замислиш, това си е в реда на нещата. В мига, когато си признае и реши да попита шефа си — край, играта свършва. Това си е чист урок по скромност.

— Можеш спокойно да не се съгласиш с него — сухо каза Орнина. — Лично аз не съм съгласна. Специално този номер трябва да се забрави.

— Права си — невъзмутимо отговори Ханан. — Ще трябва да измисля нещо ново. Повечето от прекупвачите все още се връзват, но на шефовете май започна да им писва.

— На мен също би ми писнало — изсумтя Орнина. — Не обичам да унижават хората.

— Не се опитвам да унизя никого — възпротиви се Ханан.

— Обзалагам се, че от тяхна гледна точка нещата не стоят така — сряза го Орнина. — Не се безпокой — обърна се тя към Чандрис. — Когато беше по-млад, беше още по-зле. С годините се поуспокои.

— И няма да правя опити да ти погаждам номера — добави Ханан. — Особено след онази забележа за ножовете.

— Наистина ме успокои — промърмори Чандрис. Все още се чувстваше несигурна.

— Добре. Хайде на работа. — Ханан си погледна часовника. — На път за насам се отбих при Сарханаби и ми казаха, че няма да имат кондуктивни бобини поне още седмица. В Кхохъл били останали две, но не могат да ги доставят. Ако ми отпуснеш Чандрис за един час, ще отидем да ги вземем и ще започна да ги монтирам днес следобед.

Нещо премина през лицето на Орнина — твърде бързо, за да може Чандрис да го разчете.

— Добре. — Гласът ѝ прозвуча малко странно. — Само ще ѝ покажа работилницата… — Тя хвърли поглед към Чандрис. — Не е ли по-добре да останеш тук и да подготвиш нещата, а ние двете да отидем до Кхохъл?