Ангелиада

— Слушам, сър. — Свързочният офицер се обърна към пулта.

Леши се облегна в креслото си. „Ще дойде ден — каза си наум той, — когато Адюторите ще прекалят. Ще направят една-единствена погрешна стъпка и гневът на целия Мир ще се стовари върху главите им.“

Оставаше му само да се моли да доживее до този ден.

27.

Докато „Газела“ се прибираше, катапултът на Сераф беше оповестил събитията. Когато Чандрис приземи кораба на пистата, там вече ги чакаше линейка. И цял куп репортери.

— Уф! — промърмори Коста.

— Какво? — озъби се Чандрис. За първи път приземяваше „Газела“ сама. Но какъвто и ужас да бе изпитала по време на кацането, Коста не бе могъл да разгадае лицето ѝ. Тогава, както и сега, тревожната мисъл за състоянието на Ханан не оставяше място за нищо друго освен за обикновена нервност.

— Репортерите — каза Коста. — Върховният сенатор не искаше никой да знае, че е тук.

— Майната му на Върховния сенатор — отсече Чандрис и разкопча ремъците. — Стой тук и наглеждай уредите. Отивам да отворя люка.

Понесе се към коридора и почти се сблъска с Форсайт, който тъкмо влизаше в контролната кабина. Промърмори нещо, което наподобяваше извинение, и изчезна.

— Как е Ханан? — попита Коста.

— Зле. — Форсайт отиде до освободеното от Чандрис кресло и се настани в него. Изглеждаше уморен. Все пак положението му започна да се стабилизира.

— Какво му е точно?

— Реакция на нервната система заради екзопротезите му. Но по-нататък нямам никаква представа.

— Познато чувство — горчиво кимна Коста. — О, вашият цилиндър е още тук. Благодаря ви.

— Няма за какво. — Форсайт извади цилиндъра от комуникационния панел и го прибра в джоба си. — Значи нямате представа какво причинява тези радиационни изригвания?

Коста поклати глава.

— Случващото се там е теоретически невъзможно. Поне според всички познати ми теории. И става все по лошо.

— Искате да кажете, че изригванията стават все по силни? — Върховният сенатор наблюдаваше на екрана как медиците трескаво подготвят оборудването си.

— Искам да кажа, че всичко се влошава и от теоретична гледна точка. — Коста се чудеше дали трябва да каже това на Форсайт. Числата, до които беше стигнал, бяха все още предварителен резултат. Още повече че бяха записани от центъра на изригването.

Но ако бяха верни…

— Помните ли, че когато видяхме „Небесния стрелец“, аз споменах, че трябва да се е доближил твърда близко до Ангелиада, за да получи такива повреди?

— И Ханан се съгласи с вас.

— Да. Извиках записите от вътрешните навигационни системи на „Газела“ и ги сравних с данните за местоположението ни от маяците на Централата. Между тях има фрапиращо несъответствие.

— Значи вътрешните данни са грешни.

— Де да беше толкова просто — каза Коста. — Проблемът е, че според маяците по време на изригването сме се приближавали към Ангелиада, а според вътрешните датчици сме се отдалечавали от нея. Погрешно включване на двигателя не може да причини подобно нещо. Нито пък маневриращите тласкачи или слънчевият вятър.

— Какво остава в такъв случай?

— Сещам се за едно-единствено нещо. Гравитацията.

— Не схванах — намръщи се Форсайт.

— И аз не съм съвсем сигурен — призна Коста. — Но това е единственият възможен сценарий, при който данните застават по местата си. Малките тестващи маси във вътрешната навигационна система биха реагирали много но-бързо на едно внезапно увеличаване на гравитацията на Ангелиада, отколкото самата „Газела“. И тъй като тестващите маси са се движели към Ангелиада, системата е отчела движение в обратна посока.

Форсайт впи поглед в него.

— Разбирате ли какво казвате?

Коста кимна.

— Че радиационното изригване е било съпроводено с подобно изригване в гравитационното поле.

— А то, предполагам, е теоретично невъзможно?

— Точно така. — Коста кимна отново.

Форсайт задържа за малко погледа си върху него, после се обърна към външния дисплей. Чандрис и Орнина стояха безпомощно отстрани, докато лекарите товареха носилката на Ханан в линейката.

— Има ли някакъв начин да получите независими данни?

— Така мисля — каза Коста. — Ако гравитационното поле на Ангелиада по някакъв начин се е поляризирало в посока към „Газела“, тогава ловните кораби в района би трябвало да регистрират гравитационен спад при тях. Не много голям — масата на „Газела“ е незначителна. Но въпреки това ще има несъответствие между техните вътрешни навигационни системи и маяците. А то може да се измери.

— Ще успеете ли да получите копия на тези записи?

— Да, но не веднага — отговори Коста. — Повечето от корабите ще останат там най-малко още два дни, а институтът няма да получи записите преди да са стигнали до Сераф.

— Може би Централата ще може да ги получи по-бързо. Може пряко да се свърже с корабите, да изиска данните и да ги препрати тук.

— Да, няма да загубим, ако ги попитаме — съгласи се Коста.

— Ще видя какво може да направи правителственият център — каза Форсайт. — В института ли ще бъдете?

— А… да. — Коста се намръщи. От онова, което Върховният сенатор бе казал по-рано… основната причина поради която бе останал на „Газела“…