Ангелиада

— Още е жив, но едва диша. Нещо свързано с екзопротезите, не зная какво точно. Орнина казва, че е абсолютно наложително да го закараме в болница колкото се може по-скоро.

„Само не Ханан! — безмълвно се помоли тя. — Само не Ханан!“

— Как е радиовръзката?

— Започва да се възстановява. — Коста взе цилиндъра. Гласът му беше толкова мрачен, колкото и на Форсайт. — Отивай. Ще се свържа веднага щом успея.

— Добре. — Тя пое дъх, размърда внезапно омекналите си крака и тръгна към вратата.

— Синьо-три — напомни Форсайт на Коста, когато Чандрис се изравни с него. Погледът му за секунда срещна нейния. — И ако изникнат проблеми, споменете името ми. Ясно?

После отново погледна към Чандрис.

— Да вървим. Ще ви заведа при него.

Алармата иззвъня.

— Катапулт, изстрелване при първа възможност нареди комодор Леши. Паракондуктурния метал под обшивката нададе обичайния си протест. И внезапно звездите изчезнаха от екраните.

След всички тези месеци в средата на нищото „Комитаджи“ се връщаше вкъщи.

Леши направи бърза справки с дисплеите си — по-скоро по навик. „Комитаджи“ бе готов за този полет от дълго време.

— Прехвърляне след пет секунди — обяви щурманът. — Три, две, една…

Звездите се появиха отново.

— Проверка на местоположението — нареди Леши.

— Местоположение изчислено, комодор — минута по-късно се обади навигаторът. — Намираме се на малко по-малко от три милиона километра от Сцинтара.

Леши кимна. При положение че бяха тръгнали от почти седемстотин светлинни години разстояние през фактически неизпробван катапулт, подобно отклонение можеше да се смята за нищо.

— Изчислете курса към Сцинтара — каза той. — Тръгваме щом сме готови. И установете лазерна връзка с планетата. Нека знаят, че сме тук.

— Вече знаят, господин комодор — обади се свързочният офицер. — Пристига съобщение.

Леши натисна няколко клавиша на конзолата си. Минута по-късно на екрана се появи познато лице.

— Говори капитан Хорвак от мирски кораб „Баланики“. Повтарям: капитан Хорвак вика комодор Леши.

— Изпратихме потвърждение, господин комодор — каза свързочният офицер.

Леши кимна, докато мислено броеше двадесетте секунди, необходими на сигнала да достигне целта си. Беше стигнал до двадесет и едно, когато лицето на Хорвак се промени.

— Добре дошли, господин комодор — енергично каза той. — Вие пристигате последни — останалата част от флота се събра преди почти седмица. Всичко върви по план. Преди два дни получихме капсула от „Скийн“ с потвърждение, че пашкулът е изградил хиперпространствена мрежа. Или поне мисли така — поправи се той. — Не можем да разберем със сигурност, докато не я изпробваме. Получихме последна зелена светлина от Висшия съвет вчера, наред с обичайните промени на плана в последния момент. Нищо съществено — ще ви изпратя копие.

Устните му се свиха.

— Капсулите на Страшния съд също са в готовност, на далечна орбита под усилена охрана. Направиха ни страшно популярни сред населението на Сцинтара. Приключвам, стига да нямате въпроси. Ако сте в състояние да ни кажете вашето ПВП, ще започнем обратно броене.

— Навигатор?

— ПВП след малко повече от тридесет часа, сър отговори офицерът. — Плюс около час за влизане в орбита. Нямаме достатъчно гориво за ускорение над една десета g.

Леши погледна към изчисления курс.

— Колко време ще спестим, ако от Сцинтара изпратят кораб-цистерна?

Телторст се раздвижи от другия край на балкона.

— Не е необходимо, комодор — каза той. — Нямаме сметка да викаме цистерна заради няколко часа спестено време.

Леши го изгледа яростно. Първо онова глупаво демонстриране на власт с преместването на катапулта, сега пък това.

— Чухте капитан Хорвак — каза той колкото можеше по-спокойно. — Останалият флот чака. При това от една седмица.

— В такъв случай няколко часа повече или по-малко едва ли са от голямо значение за тях — студено отбеляза Телторст.

Леши се извърна от това изпито лице и потисна порива да устрои страхотна разправия. Би трябвало да очаква подобна реакция от страна на Телторст след споменаването за четирите капсули на Страшния съд. Всяка капсула, натъпкана с двеста килограма скъпоструваща антиматерия (експлозив с теоретична мощност в рамките на гигатонове), беше сериозно перо в мирския бюджет. Но друг начин нямаше. Ако искаха тази атака изобщо да постигне нещо, и четирите хиперпространствени мрежи, затварящи всички подстъпи към Лорелей, трябваше да бъдат извадени от строя.

А предвид сандвичевата конструкция на емпирейските обшивки, експертите бяха единодушни, че това е единственият възможен метод.

Несъмнено Телторст не виждаше нещата по този начин. Докато не видеше с очите си придобивките от Емпирей, единственото важно нещо за него щеше да си остане цената на операцията.

Вероятно дори не си даваше сметка каква опасност представляват капсулите за населението на Сцинтара. Може би с изключение на средствата, които щяха да бъдат необходими за възстановяването на щетите при една случайна детонация.

— Уведомете „Баланики“, че ще достигнем Сцинтара след около тридесет часа — спокойно нареди Леши на свързочния офицер. — Акцията ще започне тогава.