Ангелиада

Чандрис гледаше след него, за момент забравила за кристала. Отново се случи. Коста я хвана в крачка как прави нещо незаконно… и просто си тръгна, вместо да се намеси.

Сега разбираше, че това не е просто защото не иска да се забърква. Имаше нещо по-особено. Това беше опит да избягва ситуации, в които би привлякъл вниманието към себе си.

И по-точно, в които би привлякъл вниманието на властите към себе си.

Бавно се завъртя към кристала. Коста не бе онзи, за когото се преставаше — това беше ясно още от първия път, когато стъпи на „Газела“. Не беше и обикновен мошеник.

Тогава?

Облегна се и замислено впери поглед в тавана. Преди много време бе споменал нещо — някаква надменна забележка, която за момента ѝ прозвуча странно, но тя така и не намери време да ѝ обърне внимание.

Онова шантаво подхвърляне за парфюми афродизиаци.

Посегна към компютърния терминал. Но в същия момент интеркомът иззвъня.

— Чандрис? Къде си? — попита Орнина.

За част от секундата Чандрис се поколеба дали да не измисли някаква прибързана и убедителна лъжа. Отказа се.

— В работилницата.

— Ще се катапултираме след три минути — каза Орнина. Дори и да се беше зачудила какво може да прави в работилницата, не се издаде. — Ще дойдеш ли?

— Разбира се. Идвам.

— Благодаря.

Чандрис се изключи и започна да сваля недовършения кристал от скобите. Беше се надявала да е готови преди да стигнат Ангелиада и останалите да започнат да се мотаят отново из кораба. Но нищо. Имаше много време преди „Газела“ да се върне на Сераф.

А ако на Коста не му изнасяше, да скочи от кораба.

Добра се до контролната кабина за не повече от двадесет секунди. Коста вече бе там — седеше със стиснат устни в креслото на Форсайт и правеше всичко възможно да не ѝ обръща внимание. Самият Върховен сенатор не се виждаше никакъв.

— Всички системи наред ли са? — попита тя и включи панела си.

— Работят изправно като никога — отговори Ханан. — Върховен сенатор Форсайт отиде преди няколко минути да намери Ронион.

— Сигурно е още под душа — каза Чандрис. — Развеждах го из кораба и без да искам, разлях отгоре му малко машинно масло.

— Как, за Бога, успя да направиш пък това? — намръщи се Орнина.

Предупредителният сигнал и започналото обратни броене спестиха на Чандрис нуждата да отговаря. Очите ѝ пробягаха по пулта — всичко беше наред. И след обичайното почти недоловимо трепване на дисплея изникна Централа Ангелиада.

Вратата се отвори и влезе Форсайт.

— Всичко наред ли е, господин Върховен сенатор? — попита Ханан.

— Да, благодаря. — Форсайт погледна Коста и бившето си място и за миг Чандрис се запита дали няма да се опита да го изхвърли. Вместо това той пристъпи към едно от другите кресла. — Открих Ронион под душа — добави той, докато се закопчаваше. — Залял се с някакво машинно масло.

Тонът му бе пренебрежителен — също като погледа, който отправи към Чандрис. Но за някой, който разчиташе човешките лица от толкова дълго като нея, това бе повече от достатъчно.

Форсайт отлично знаеше коя е тя. И какво представлява.

Обърна се с разтуптяно сърце към пулта си. Беше се случило точно това, което предполагаше, че някой ден ще стане. Прилъгана от топлината и удобството у Дейвий, тя си бе позволила да вярва, че може да остане завинаги.

И сега вкарваше в беда не само себе си, но и тях.

— Надявам се да свърши бързо — отбеляза Ханан. — Скоро ще ни се наложи да спрем въртенето на кораба.

— Вече е свършил — каза Форсайт. — Тъкмо се преобличаше. Позволих му да облече една от вашите ризи — надявам се да нямате нищо против.

— Не, няма проблем — увери го Ханан. — Струва ми се, ясно дадох да се разбере, че всичко на „Газела“ е на ваше разположение.

— Да, напълно — каза Форсайт. — Както и аз се надявам, че ясно дадох да се разбере, че не желая нашето присъствие да нарушава нормалната ви работа. Имате ли вече някакви резултати, господин Коста?

— Да, но предимно отрицателни. — Коста изучаваше нещо на дисплея. — Имало е няколко забавяния при катапулта поради разлики в масите, но те се дължат на грешки при стартовата чиния. Нито едно от тях не изглежда да се дължи на маса, изхвърлена от кораба по време на път.

— Но и това може да не означава нищо — отбеляза Орнина. — Както ти самият каза, катапултът може да е програмиран със значителен толеранс.

— Да. — Коста поклати глава. — Колкото повече се замислям, толкова по-малко ми харесва цялата теория. Ангелиада просто не е достатъчно голяма, за да може да изпусне толкова много гравитационна енергия от няколко изхвърлени чипа или нещо подобно.

Вратата зад Чандрис отново се отвори и нахълта Ронион. Развълнувано правеше някакви знаци.

На лицето му беше изписан ужас.

— Какво е станало? — попита Чандрис.

— Уплашен е от нещо — отговори Форсайт и също направи някакви знаци. Ронион отговори. — Нищо не мога да разбера. — Гласът на Форсайт започна да звучи разтревожено. — Просто казва, че е уплашен.

— Да не би да е от ниската гравитация? — попита Орнина, докато се разкопчаваше. Разнесоха се две последователни изпращявания на гама-лъчи и Чандрис подскочи. — Ако никога досега не е попадал в безтегловност…