Ангелиада

Коста бързо изскочи в коридора. Бузите му горяха от объркване и раздразнение. Ефектът Чандрис естествоно — половин час с нея и все ще намери начин да се направи на глупак. Но поне не се бе опитвала да измами Ронион.

Тогава къде беше?

Дали имаше смисъл да продължава да търси? В края на краищата тя можеше да е заета с някаква съвсем невинна работа по кораба. А и нищо не пречеше Орнина или Ханан да са я изпратили някъде, докато той се мъчеше със статистическата програма.

Откъм дъното на коридора се разнесе тих стържещ звук.

Звукът се повтори още три пъти, преди да локализира източника му — работилницата. Чандрис напрегнато се беше навела над шлайфмашината.

— Какво правиш тук? — попита той и пристъпи вътре.

Тя не подскочи, не се извъртя, не направи нищо, което обикновено правят хората, когато ги хванат натясно. Но на Коста му се стори, че ѝ отне частица от секундата повече, преди да обърне глава към него.

— Какво мислиш, че правя? — спокойно попита тя. Работя.

— Сега? — Той се приближи и се наведе над шлайфмашината. Към електронните скоби беше закрепен кристал с размерите на контактна леща. — Точно преди катапултирането?

— Защо не? — сви рамене тя. — Ханан и Орнина могат да се справят спокойно и без мен. Пък и ми се видя доста пренаселено.

— И това е вярно. — Коста погледна пак кристала и се намръщи. Нещо във формата и големината му беше познато…

— Ти нямаш ли си друга работа? — прекъсна мислите му Чандрис. — Да си настройваш апаратите или нещо подобно?

— Не, всичко е готово — разсеяно отговори той. Някъде бе виждал нещо подобно, сигурен беше. При това наскоро. Само да си припомни…

— Добре тогава, по дяволите обноските — озъби се Чандрис. — Махай се оттук и ме остави да си върша работата.

— Добре де. Стига си се ежила.

Хвърли последен поглед към кристала…

И внезапно образът изплува пред очите му. Върховен сенатор Форсайт му подава ръка на площадката до „Газела“. На гърдите му, във фин златен обков, виси кристал с…

Коста впи яростен поглед в Чандрис. По лицето ѝ разбра, че се е сетила за догадката му.

— Да — изръмжа тя. — И сега какво?

— Какво ли? — изсъска Коста. — Ти да не си полудяла?

— Парите им трябват — каза тя. — За кораба. И особено за Ханан. Страда от дегенеративно нервно разстройство, ако не си забелязал.

— Това беше нечестно — студено отвърна Коста. — Аз бях онзи, който го отнесе в лечебницата, ако не си забелязала.

Тя го погледна за момент… и за негово учудване кимна.

— Прав си — призна. — Това беше евтин номер.

— Да, така е — кимна Коста. Част от яда му се беше изпарила. — Виж какво, мъчно ми е за Ханан. И на мен би ми се искало да го видя здрав. Но не това е начинът.

Тя го изгледа спокойно.

— И как смяташ да ме спреш? Имам предвид, без да ме накиснеш?

Коста се намръщи. Значи си мислеше, че се опитва да не въвлече в неприятности нея? Само да знаеше…

— Ще кажа на Дейвий. — Той се обърна към вратата — Те със сигурност ще намерят начин да ти отнемат ангела на Форсайт.

— Форсайт не носи ангел — каза след него Чандрис. — У Ронион е.

— Какво искаш да кажеш? — обърна се Коста. — Ронион не носи ангел.

— Носи го в джоба си — отговори тя. — Затова разлях машинно масло върху него и го пратих под душа. Така успях да го взема и да го огледам по-отблизо.

Коста се намръщи. Нима и помощниците на Върховните сенатори носеха ангели? Не… нелепо беше.

— Не дават ангели на помощниците — каза той. — Носят ги само Върховните сенатори.

— Е, в такъв случай у него е ангелът на Форсайт — настоя тя. — Може и той да го е откраднал.

— Но Форсайт носи…

— Носи фалшификат. — Тя посочи недовършения кристал. — Също като този.

Студени тръпки преминаха по гърба на Коста. Върховен сенатор да носи фалшификат?

— Сигурно има някаква грешка. — Устата му внезапно бе пресъхнала.

— Няма начин — отсече Чандрис. — Познавам усещането от ангела.

Коста се сети за собствения си контакт с ангел в института. Не беше почувствал нищо, колкото и да се мъчеше.

— Не знаех, че ангелите могат да се почувстват по някакъв начин.

— Някои хора не могат да различават вкуса на различните видове гъби — язвително каза Чандрис. — Не мога да ти обясня защо знам, че тук има ангел. Просто го знам. Върховният сенатор носи менте. Точка.

Погледът на Коста се отклони от лицето ѝ. В основата на цялата му задача лежеше предпоставката на Мира, че емпирейските лидери се намират под влияние на чуждопланетен разум. Но ако не бе вярно… ако всъщност се окажеше, че Върховните сенатори не носят ангели… тогава заплаха не съществуваше.

Освен ако Форсайт не бе взел сам подобно решение. В такъв случай той нарушаваше емпирейските закони заради някакви лични цели. Може би имаше особено мнение за ангелите?

Както и да е, и в двата случая трябваше да разнищи нещата. Което за съжаление означаваше, че отново трябва да бие отбой.

— Няма да кажа на Дейвий — каза той, великолепно осъзнавайки, че Чандрис ще го разбере погрешно. — Поне засега. Но ще държа Ронион под око. И ако му свиеш ангела, няма да ти се размине.

Обърна ѝ гръб и излезе.