Ангелиада

— Господин Дейвий, казахте, че обикновено се получават задръствания, когато ловните кораби не пристигат в същия ред, в който са излетели. А в други случаи?

— Какво имате предвид?

— За да бъде вярна теорията на института за самофокусиращата се радиация, ловните кораби би трябвало понякога да изхвърлят известни количества материя в Ангелиада — каза Форсайт. — Ако това е така, то те би трябвало да изхвърлят маса и през останалата част от пътуването си.

— Което би наложило рекалибриране на катапулта и съответно забавяне — кимна Ханан. — Хм. Никога не се бях замислял за това. Джерико?

— Не зная дали изобщо някой се е замислял. — Коста погледна Форсайт с известно уважение. От собствения си скромен опит знаеше, че управляващите не се отличават с креативно мислене. Или Форсайт бе изключение, или емпирейците бяха открили начин да привличат към управлението по-умните граждани — нещо, което бе чуждо за Мира.

Или имаше нещо общо с факта, че емпирейскптг политици носеха ангели.

Изведнъж се усети, че останалите продължават да чакат.

— Не зная дали математиката ще помогне в случая добави той, като отново върна вниманието си към въпроса. — Възможно е количеството необходима за пораждането на самофокусираща се радиация маса да е в рамките на толеранса на катапулта. Струва си да се провери.

— Имам списък на всички забавяния, които са ни се случили през последната година — обади се Орнина.

— Как да ги извикам? — Пръстите на Форсайт се колебаеха над разположената до креслото му клавиатура.

— Позволете на мен. — Коста се освободи от ремъци те си и внимателно доближи в ниската гравитация креслото на Форсайт. Извика ехо на екрана на Орнина и хвърли един бърз поглед. — Не виждам нищо особено.

— И аз — обади се Ханан. — Но това може и нищо да не означава. Един кораб за една година не е много представителна извадка.

— Все пак да опитаме. Ще позволите ли, господин Върховен сенатор?

— Разбира се. — Форсайт обърна клавиатурата към него.

Компютърната библиотека на „Газела“ разполагаше с два пакета за статистическа обработка. Коста ги извика и ги прегледа набързо.

— Не мисля, че някой от тях ще се справи с толкова малка извадка. — Ханан следеше ехото от един от дисплеите си.

— Така е — съгласи се Коста. — Но знам една програмка, която би могла. Само да се сетя как точно работеше.

Това беше високоспециализирана програма, която беше научил през първата година в университета. Наложи му се да я пусне два пъти, докато заработи. Накрая успя. Подаде данните на Орнина и я пусна да изчислява.

— Интересна програма — отбеляза Форсайт. — Колко време ще ѝ е нужно?

— Около две минути — отговори Коста. — Бързината не е сред преимуществата ѝ.

Зарея поглед из кабината, за да успокои напрегнатите си от взиране очи.

Креслото на Чандрис бе празно.

Сърцето му бясно заблъска в ушите му. Нямаше я. Беше се измъкнала някъде през последните една-две минути, без никой да забележи.

Отвори уста, за да оповести откритието си, но не каза нищо. Може просто да беше отишла за Ронион. Или да свърши някоя също така безобидна задача.

Само че Форсайт вече ѝ бе казал да не ходи при Ронион. Ако беше намислила нещо…

Програмата оповести със звуков сигнал, че е приключила. Коста се наведе над клавиатурата и извика резултатите.

Не си заслужаваше усилията.

— Прав си — обърна се той към Ханан. — Един кораб за една година не е достатъчен.

— Катапултът обаче би трябвало да разполага с пълни данни — отбеляза Орнина. — Може би ще ги помолите да ни изпратят копие, господин Върховен сенатор.

— Със сигурност бих могъл — отговори Форсайт. — Но, както вече казах на господин Дейвий, аз съм тук инкогнито. Бих искал нещата да си останат така.

— Разбирам. — Орнина погледна Ханан и от изражението ѝ Коста разбра, че точно тази информация някак ѝ е убягнала. — Извинете. А…

— Може би институтът също може да получи копие побърза да се намеси Коста. — Когато се приберем, ще помоля Язон да направи нещо по въпроса.

— А може да има и друг начин да се доберем до тази информация — многозначително каза Ханан и чукна няколко клавиша. — Ако случайно на контролната станция обучават някой новак…

Прочисти гърлото си и вече произнасяше някаква много официално звучаща реч, когато Коста тихомълком се измъкна навън.

Първо отиде до каютите на Ханан и Орнина. Не че наистина очакваше да открие Чандрис там, просто мястото му се стори подходяща отправна точка. За свое учудване, чу приглушения звук на течаща вода. Някой в каютата на Орнина вземаше душ.

Поколеба се пред вратата. През съзнанието му миниха пет-шест възможности — някои определено смущаващи. Но ако Чандрис бе на път да направи нещо нередно, негов дълг бе да разбере. Събра кураж, отвори вратата да надникна вътре.

Нямаше никого, но на леглото лежаха спретнато сгънати дрехи. Вратата на банята беше отворена.

Преградата на душа беше само частично прозрачна, но това бе достатъчно. Размерите и формата на силуета недвусмислено показваха, че вътре е Ронион. Сам.