Ангелиада

— На кого?… А, да, помощникът на господин Върховния сенатор — каза Орнина. — Исках да ти кажа, че почти стигнахме стартовата площадка.

Чандрис се намръщи.

— Идвам.

Интеркомът се изключи. Чандрис се помая още мъничко, загледана в гърба на Ронион. Трескаво обмисляше какво да предприеме през следващите шестдесет секунди. Ако оставеше този шанс да ѝ се изплъзне…

Пое дълбоко дъх. „Спокойно — твърдо си помисли ти. — Не насилвай нещата. Ще имаш достатъчно време по-нататък.“

Докосна Ронион по рамото.

— Отивам в контролната кабина — каза му тя, като се стараеше да произнася думите отчетливо. — Искаш ли да дойдеш с мен?

Той погледна към оправеното наполовина легло, смръщи чело и поклати глава. Пръстите му започнаха да правят някакви знаци…

— Не разбирам този език. — Чандрис нежно посегна към ръцете му, за да го спре. — Може би по-нататък ще ме научиш. Тук ли ще останеш?

Той кимна.

— Добре — каза Чандрис, усмихна му се и излезе.

Ревът на двигателите премина в глухо буботене и усещането за тежест започна да изчезва. Коста стисна зъби, загледа се в тила на Ханан право пред себе си и се съсредоточи да не му прилошее.

— Сега сме на път към катапулта, господин Върховен сенатор. — Ханан се обърна в креслото си. — Пътуването ще ни отнеме около час. Придадох малко въртеливо движение на „Газела“ и след няколко минути ще имаме поне някаква гравитация.

— Благодаря ви — отговори Форсайт. Коста рискува да погледне към него и не откри никаква следа от прилошаване. Както обикновено, единствено той имаше проблем. — Колко време ще чакаме при катапулта?

— В идеалния случай изобщо няма да чакаме — каза Ханан. — Мястото е малко далеч за обръщане.

— Дори при положение, че три стартови чинии подхранват един катапулт? — не повярва Форсайт. — Това направо си плаче за задръстване.

— Вярно е — съгласи се Ханан. — Но колкото и да е странно, подобни неща се случват рядко. На първо място, не съществува проблемът с проверката на координатите — катапултът и Централата са свързани двупосочно. При положение, че и двата края функционират, няма къде другаде да отидете. Същото важи и за обратния път.

— А отчитането на масата?

— Данните се вземат от стартовата чиния и се предават направо на катапулта — обясни Ханан. — Именно тук обикновено се появяват проблеми с времето — когато корабите не пристигат в същата последователност и данните за масите се объркват.

— Интересно. — Форсайт погледна към вратата. С удоволствие бих дискутирал още някои подробности, господин Дейвий, но по-късно. Преди това ще ида да намеря Ронион.

— Всъщност аз мога… не, не мога — прекъсна се Ханан. — Той не може да чуе интеркома.

— Да — отговори Форсайт. — Аз имам комуникатор, но е безполезен, щом той не знае къде се намирам.

— Оправяше леглото в каютата на Орнина — обади се Чандрис. — Да отида ли да го извикам?

Форсайт поклати глава.

— Не, благодаря.

— Няма проблем да отида…

— Казах не — повтори Форсайт и този път Коста долови в гласа му слабо раздразнение. — По-добре аз…

И млъкна при звука от пулта пред Орнина. Коста досега не беше чувал подобен сигнал.

— Какво е това? — попита той.

— Сигнатура на ЕмОт. — Орнина се обърна към пулта. — Някой с висок приоритет минава през… о, Господи — съвсем тихо възкликна тя.

— Какво? — попита Коста.

— „Небесният стрелец на Хова“ — все така тихо каза тя. — Прибират го.

— Какво, чак сега ли? — намръщи се Форсайт и се наведе напред.

— Задачата не е била от лесните — каза Ханан. — Бил е много близо до Ангелиада. Наложило им се е да използват робот, за да го изтегли до влекача.

— Можем ли да го видим? — попита Коста.

— Опитвам се — каза Ханан. — Много са далеч и летят в противоположна посока. Да опитаме…

И внезапно образът се появи на всички дисплеи.

Орнина рязко пое дъх. Коста се почувства още по-зле. „Небесният стрелец“ бе развалина — корпусът му бе страшно огънат, обшивката от прехваления емпирейски двоен сандвич беше почерняла и осеяна с пробойни.

— Трябва да е навлязъл наистина навътре, за да получи такива поражения — чу се да казва той.

— Да — съгласи се Ханан. Май и на него му бе прилошало. — Много по-навътре от допустимото. Радиационното изригване сигурно е унищожило всичките им уреди Преди… — Той млъкна.

„Преди да ги убие“ — мислено довърши Коста. С усилие отклони погледа си от разбития кораб.

За да открие, че Форсайт го наблюдава.

Устоя на погледа му и след това се извърна, като смътно се питаше какво ли става зад това безчувствено лице. Всъщност не му пукаше. В момента всичките му мисли бяха насочени към ужаса, стоварил се върху онзи кораб.

— Излизат от обхват — промърмори Ханан.

Коста отново погледна към дисплеите. Мъртвата черупка и теглещите я лъскави кораби на ЕмОт бяха стигнали до предела на телескопите на „Газела“ и образът започна да избледнява.

— Към института ли го карат?

— Вероятно най-напред в обеззаразителен док — отговори Ханан. — Сигурно излъчва страшно много вторична радиация. Нали видя колко е дълъг кабелът на влекача.

Форсайт се размърда в креслото си.