Ангелиада

— Защо не ли? Това не е обичайната ви операция по събиране на данни, господин Върховен сенатор. Става въпрос за Ангелиада. Електромагнитни излъчвания, смъртоносни изригвания на твърди частици, унищожителни магнитни полета…

— Освен това става въпрос за ловен кораб, Зар — напомни му Форсайт. — Те са специално проектирани за подобни условия.

— Освен това не сте запознат със спецификациите му, сър — рязко каза Пирбазари. — Това е основното правило за безопасност. Съжалявам, но не мога да подкрепя подобно действие.

— Ясно — каза Форсайт. — Продължавай работата си. Ще ти се обадя, когато се върна.

Прекъсна връзката и пъхна телефона в джоба си.

— Е? — обърна се той към Ханан. — Моля да бъда приет на борда, капитане. Или каквото се казва в подобен случай.

— О, тук не сме толкова официални, господин Върховен сенатор. — Ханан се изчерви. — Ако ми позволите да ви покажа каютите ви…

— Остави на мен — намеси се Коста. — Така ще можеш да подготвиш кораба.

— Не би било зле… ако, разбира се, господин Върховният сенатор няма нищо против — бързо добави Ханан.

Ситуацията беше до болка позната на Форсайт — обикновен човек среща Важната клечка и моментално започва да раболепничи. За щастие знаеше как да се справи.

— Върховният сенатор би искал най-вече да се отпуснете — любезно отговори той. — Не желая никакво специално отношение към мен, нито каквото и да било, което би нарушило обичайната ви работа. Споразумяхме ли се?

— А… да, сър — отговори Ханан. — Ще опитам.

— Добре — кимна Форсайт. — Просто приемете, че съмм някой, интересуващ се от лов на ангели и дошъл на борда, за да види как се правят нещата.

Ханан плахо се усмихна.

— Първата ми работа би била да ви разубедя. Прекадено много черна работа има. Благодаря ви, господин Върховен сенатор. Ще ги настаним в каюти едно и две — обърна се той към Коста. — Извикай Чандрис да ти помогне да оправите леглата.

Ханан кимна и забърза по коридора.

Форсайт усети как го обзема хлад. Чандрис. Като Чандрис Лалаша, гратисчийката от „Ксирус“. Беше предположил пред Пирбазари, че двамата с Коста работят заедно. Явно предположението се бе оказало вярно.

Тя беше на борда… и той щеше да прекара няколко чудесни дни на един кораб с тях.

Отърси се от моментната несигурност. В края на краищата тези двамата бяха само мошеници. Мошениците почти никога не са склонни към насилие.

Ронион го гледаше и лицето му също излъчваше безпокойство.

„Ще останем няколко дни на кораба — обясни му със знаци Форсайт. — Това е господин Коста — той ще ни заведе до стаите ни. Другият мъж, който беше тук, се казва господин Дейвий.“

Ронион кимна и Форсайт се обърна към Коста.

— Тръгваме, когато кажете.

— Да. — Очите на Коста се спряха за секунда повече върху Ронион.

Което означаваше, че много му се иска да попита, но не знае как.

— Ронион е глухоням — спести му напрежението Форсайт. — И е в известна степен бавноразвиващ се. Ако трябва да му кажете нещо, което не може да се предаде с прости жестове, ще трябва да се обръщате към мен.

Разбира се, това не бе изцяло вярно. Но нямаше причина Коста да го знае.

— Разбирам — каза Коста. — Ъъъ… последвайте ме, моля, каютите са натам.

Върнаха се покрай затворения вече входен люк и продължиха малко нататък по един от няколкото абсолютно еднакви коридора. Първата врата се отвори и се озоваха в малка, но уютно обзаведена каюта.

— Това е каютата на Орнина — каза Коста. — Тази ни Ханан е отсреща. Ще се обадя на Чандрис да видя къде държат чистите чаршафи.

— Добре — каза Форсайт и Коста пристъпи към интеркома. Не му допадаше особено идеята да изхвърли Ханан и Орнина от каютите им. Но това беше същата реакция, с която се бе сблъсквал и преди, и знаеше, че ще ги накара да се чувстват много по-неудобно, ако беше настоял на нещо по-скромно от най-доброто, което могат да му предложат.

Коста приключи разговора и се обърна към тях.

— Ще дойде след няколко минути. Можете да я изчакате тук или да дойдете в контролната кабина да ви запозная с Орнина.

— Да вървим в контролната кабина — реши Форсайт. — След това сигурно ще бъдете така добър да изровите спецификациите на този кораб и да започна да се уча.

— Разбира се — каза Коста. — Оттук, моля.

Отново минаха покрай входния люк и поеха по коридора, водещ към средата на кораба. Когато завиха зад поредния ъгъл, се сблъскаха с млада жена, която носеше чаршафи.

— Чандрис — почна Коста. — Това са наши гости — Върховен сенатор Форсайт и… ъъъ…

— Казва се Ронион — подсказа Форсайт, като измери е бърз поглед момичето. Под двадесетгодишна, доколкото можеше да прецени, при това доста привлекателна по свой особен начин. Държането ѝ показваше спокойствие и самообладание. Очевидно бе част от „Газела“ и за момент Форсайт се запита дали не е стигнал до грешни впечатления за това какво представлява тя. Погледна я по-внимателно — неутрално-любезно изражение, студени пресметливи очи. Това беше преценяващото изражение на политик… или на много добър мошеник. Не, нямаше грешка. — А вие, доколкото чух, трябва да сте Чандрис — добави той.