Ангелиада

„Да“ — потвърди Форсайт; опитваше се да се настрои войнствено и да не обръща внимание на учестените удари им сърцето си. Напомни си, че умните хора не изпадат лесно в паника.

До кораба стояха двама мъже — единият бе сакат и доста дебел, а другият — съвсем млад и изглеждаше така, сякаш наскоро е излязъл от някой университет. Следван от Ронион, Форсайт доближи до портала.

— Извинете — извика той през телената ограда.

И двамата се обърнаха.

— Здравейте — махна по-възрастният и им направи знак да се приближат. — Заповядайте, влезте.

Форсайт вдигна резето и порталът се отвори.

— Извинявайте, че ви притеснявам — каза той, докато двамата с Ронион вървяха към кораба. — Търся Джерико Коста и си помислих, че мога да го намеря тук.

Дори от това разстояние успя да забележи изненадата, пробягала по лицето на младия мъж.

— Аз съм Коста — отговори той. — А вие?

Форсайт изчака, докато ги приближи.

— Аз съм Върховен сенатор Аркин Форсайт от Лорелей — каза той, без да изпуска Коста от поглед.

Реакцията беше повече или по-малко такава, каквато бе очаквал — още една сянка на изненада, примесена с предпазливост, но нищо, което дори далеч да наподобява паника.

— Разбирам — каза Коста. — За мен е чест да се запознаем, господин Върховен сенатор.

— За мен също — сериозно отговори Форсайт. — Следя много внимателно работата ви. В нея има някои моменти, които особено ме интересуват. А вие трябва да сте Ханан Дейвий — обърна се той към по-възрастния мъж.

— Да, сър. — Ханан изглеждаше зашеметен, но бързо дойде на себе си. — За мен е голяма чест, господин Върховен сенатор.

Форсайт му кимна и отново се обърна към Коста.

— Дойдох за няколко дни на Сераф и реших, че ще е полезно да проверя как вървят нещата при вас.

— Страхувам се, че в момента вървят съвсем бавно, сър. — Гласът на Коста звучеше извинително. — По някаква неясна причина замразиха кредитната ми линия и докато нещата не се изяснят, не мога да използвам ресурсите на института. Господин Дейвий беше така любезен да ми разреши да инсталирам някои уреди на борда на „Газела“. В противен случай щях да стоя със скръстени ръце.

— Разбирам. Казвате, кредитът ви е напълно замразен?

— Да, сър. Директор Подолак се опитва да открие проблема, но засега безуспешно.

— Ще видя какво мога да направя, когато се върна на Ухуру. — Форсайт погледна извисяващия се над главите им кораб. — Казвате, че сте донесли част от апаратурата си на борда?

— Да, сър — кимна Коста. — Мога да ви я покажа, ако желаете.

— Само че много накратко. — Дейвий се чувстваше малко неудобно. — Моля да ме извините, господин Върховен сенатор, но по план излитаме към Ангелиада след по-малко от час. Влекачът ще ни вземе след двадесет минути. А правилникът ни задължава в това време всички люкове да са затворени.

— Двадесет минути са повече от достатъчни — увери го Форсайт. Ронион нервно пристъпваше от крак на крак до него. Без да вдига поглед, Форсайт му направи знак да го последва. — Водете, господин Коста.

От много години не се бе качвал на борда на работен кораб като „Газела“. Достатъчно дълго, за да забрави колко малки, тесни и неприятни са те, особено в сравнение с лайнерите и официалните правителствени кораби. Внимателно, като се опитваше да не докосва стените повече от необходимото, той вървеше през лабиринта след Коста.

— Извинявайте за бъркотията, господин Върховен сенатор — каза Коста през рамо, когато наближиха един отсек, пълен с наполовина разглобени машини, които напълваха коридора и продължаваха надолу по тясната стълба към най-ниската част на кораба. — Дейвий са работили почти цяла нощ, за да подготвят „Газела“ за полет, но очевидно все още остават някои неща за довършване.

— Мислех, че „Гейбриъл“ би трябвало да се грижи за поддръжката на ловните кораби — каза Форсайт.

— Не зная — сви рамене Коста. — По-добре да попитате Ханан. Ето, стигнахме.

Той спря пред малка блестяща кутия, свряна между два стигащи до тавана рафта, натъпкани с прибори. От горната ѝ част излизаха половин дузина кабели, които изчезваха някъде зад рафтовете.

— Това е първичният логически модул на експеримента ми — обясни Коста. — Той събира данни от датчиците, разположени върху и непосредствено под външната обвивка, прави им предварителен анализ и изпраща резултатите на вторичния модул, инсталиран в компютърната зала.

Форсайт кимна и огледа шестте кабела. Лесно разпозна четири от тях — три стандартни лентови за предаване на данни и един нисковолтажен захранващ кабел. На другите два…

— А в какво всъщност се състои експериментът? — попита той.

— Надявам се да ми даде някаква следа за причините на тези необясними радиационни изригвания — каза Коста. — Все още не съм напълно убеден в теорията за самофокусиращата се радиация, която беше предложена.

— Да, и аз останах с такова впечатление от статията ви. — Форсайт кимна към кутията. — Разкажете ми по подробно.