Ангелиада

Точката отново започна хоризонталния си ход, но този път достигна средата и сякаш се поколеба. Внезапно пропадна надолу и очерта нещо, приличащо на парабола. След това продължи хоризонталния си ход, но по-ниско.

— Да ти изглежда познато?

— Не особено — поклати глава Коста. — А трябва ли?

— Божичко, къде си зяпал всичките тези години? — изсумтя Крюйров. — Това е резултатна крива на класическа Лантрилинова логическа верига. Чувал си за Лантрилинови логически вериги, надявам се.

Коста вдървено кимна. Наистина бе чувал за Лантрилинови логически вериги. Преди около половин столетие те бяха в основата на повечето мирски суперкомпютри и се смятаха за първата значителна крачка по пътя към изграждането на изкуствен интелект.

Но резултатна крива да се предизвика от…

— И разполагаш само с девет ангела? — Гласът му прозвуча някак кухо.

— Да. — Гласът на Крюйров също странно се промени. — Кубична решетка три на три. Ако не броиш самата решетка, разбира се.

— А тя би трябвало да е електронно инертна — вметна Джайаси.

— На теория — изсумтя Крюйров. — Но пък няма теория, според която ангелите могат да правят това. Така че кой знае?

Коста се опита да проясни главата си.

— Кога смяташ да го публикуваш?

Очите на Крюйров се разшириха.

— Дай ми шанс, Джерико — протестира той. — Открих ефекта едва тази сутрин и вероятността за случайно съвпадение бе деветдесет и осем процента. Все още дори не сме започнали за опознаваме проблема.

— Това ми е ясно — каза Коста. — Но ми се струва, че едно предварително съобщение ще…

— Ще предизвика същински пожар — довърши Джайаси. — Разбери, Джерико, в института има достатъчно хора, които не харесват дори идеята за ангелите като за кванти на доброто. Опитай само да им кажеш, че освен това са и кванти на разум. Сещаш се какво ще стане.

— Освен това наблюденията ни са още в началото — добави Крюйров. — Добре. Да приемем, че решетка три на три може да предизвика Лантрилинова реакция. Ами три на две? Или четири на четири? Или три на три с един липсващ? Или сферично подреждане, или кубично с по-големи размери, или…

— Мир. — Коста вдигна ръка. — Приемам.

— Добре. — Крюйров го погледна в очите. — Надявам се да приемеш и още нещо. Единствената причина да си тук е, че Джайаси каза, че това би те заинтересувало, и ме баламоса да ти го демонстрирам. Раздрънкаш ли се преди доктор Фрашни да е дал благословията си, отивам да мия епруветките в биологическата секция.

— Ясно — каза Коста. — Бъди спокоен. Знам как да пазя тайни.

— Надявам се. — Погледът на Крюйров отново се зарея към екрана. — Е, какво ти е мнението? Ама честно.

Коста бавно поклати глава.

— Не зная — призна той. — Не мога да се отърва от мисълта, че ловците на ангели могат в края на краищата да се окажат прави.

— Да — онази история с чуждопланетния кораб кимна Крюйров и сбърчи устни. — Приемах я за доста наивна. Сега не съм сигурен.

— Е, да не задълбаваме направо в мистиката — предупреди ги Джайаси. — Няма причина ангелите едновременно да не са частици на доброто и на разума. Или може да се окаже, че такива неясни неща като морал и разум са всъщност различни аспекти на едно и също нещо.

Крюйров леко подсвирна.

— Божичко, това е концепция. По-скоро ще повярвам в извънземните призраци.

— Не се безпокой — насмешливо каза Джайаси. — Аз съм само експериментатор. Какво разбирам от теория?

— Не се съмнявам, че теоретиците ще излязат с още по-откачени виждания — отговори му в същия тон Крюйров. — А може и с десетина още в деня на публикуването.

— Ако са като някои теоретици, които познавам, предположението ти е доста консервативно — съгласи се Коста. — Мога ли по някакъв начин да помогна на теб или на доктор Фрашни по въпроса?

— Сигурен съм, че имаш свои… о, да бе — прекъсна Крюйров и хвърли поглед към Джайаси. — Язон ми каза, че в момента не си зает. Ами… — той замислено се почеса но брадичката, — може и да изскочи нещо. Разбира се, трябва първо да питам доктор Фрашни.

— Предстои ти доста черна работа — напомни му Коста. — Още две ръце няма да ти дойдат зле.

— Вярно е — съгласи се Крюйров. — От друга страна обаче, доктор Фрашни може да предпочете запазването на тайната пред бързината.

— Но аз вече съм в течение — настоя Коста. — И работя добре — доктор Кахенло може да гарантира.

Джайаси го изгледа с любопитство.

— Доста разпалено искаш да се включиш в това. Има ли някаква специална причина?

Коста го погледна право в очите.

— Даже две. И и двете са моя лична работа.

— А — предпазливо каза Джайаси. — Добре.

— Отивам в кабинета си — обърна се Коста към Крюйров. — Имам няколко идеи, които искам да нахвърля. Обади ми се, когато говориш с доктор Фрашни, става ли?

— Става — също така предпазливо отговори Крюйров.

„Първи закон на шпионина — не привличай излишно внимание.“ Предупрежденията на инструкторите отекнаха в главата на Коста, докато излизаше от стаята. Но в момента не му пукаше за закони и правила. Доста се бе отклонил от основната цел на задачата си, разсеян от приятелски настроените колеги и идеалистичните разговори за квантите на доброто.