Ангелиада

— Не ме докосна. Просто си стоеше и ме гледаше с безумните си очи. А след това ми обясни до най-малката подробност какво смята да ми направи, ако опитам. — Тя поклати глава. — Още не зная как успях да се измъкна. Предполагам, просто не е вярвал, че говоря сериозно.

Настъпи дълго мълчание. Чандрис чувстваше топлотата, силата и сигурността на прегръдката на Ханан. Усещането до известна степен ѝ напомняше за времето, когато беше с Трилинг, и същевременно бе съвсем ново. В тази прегръдка нямаше нищо сексуално, нищо от стаената жестокост на хищник, която съпътстваше всяка дума и действие на Трилинг. Докосването на Ханан бе докосване на приятел — нищо повече, но и нищо по-малко. Не ѝ трябваше нищо друго.

А това правеше предстоящата раздяла още по-трудна.

Тя махна сълзите от очите си и се изправи.

— Добре съм. Благодаря ти.

Ханан свали ръката си.

— Не винаги е благодат да имаш добра памет, а?

— Изобщо не е благодат — горчиво отговори тя. — Просто е инструмент, удобен да направиш поредния удар. Нищо повече.

А като стана дума за инструменти… Въздъхна и посегна към ключа…

И в същото време порталът внезапно издрънча.

„Трилинг!“ Чандрис подскочи, удари главата си в корпуса на „Газела“ и зарита с крака още преди да стъпи на земята. Обърна се рязко, ръката ѝ трескаво зашари в кутията за инструменти в опита си да открие — каквото и да е — оръжие. По чиста случайност попадна на някаква дълга отвертка, прецени тежестта ѝ и се опита да заобиколи Ханан…

Не беше Трилинг. Коста замръзна на прага като хванато в засада животно.

— Ъъъ… Здравейте — успя да каже той. Очите му прескачаха от отвертката към лицето на Чандрис. — Май съм уцелил неподходящ момент…

— Не, не. — От сериозния тон на Ханан не бе останала и следа. — Няма нищо общо с теб. Направих си лоши шега с Чандрис и тя се опитва да ми го върне. Заповядай.

Бавно, очевидно без да е напълно уверен, Коста прекрачи прага.

— Защото ако моментът не е подходящ…

— Не, не се притеснявай — подкани го Ханан. — Чандрис, махни тази отвертка. Какво те води насам, Джерико? Пак ли искаш да пътуваш до Ангелиада?

— Кредитната му линия вече трябва да е възстановена — намеси се Чандрис още преди Коста да успее да отговори и раздразнено остави отвертката на мястото ѝ. Коста я дразнеше по всяко време. А точно в този момент бе направо нетърпим.

Тя вдигна поглед точно навреме, за да види как бузата му трепна.

— Стана така, че все още не е.

— Странно — намръщи се Ханан. — Мислех, че е някаква чиновническа грешка.

— Аз също — съгласи се Коста. — Но явно е нещо по заплетено. Но не зная какво точно. Директор Подолак още не може да получи конкретен отговор.

„Май са надушили какъв удар готвиш“ — помисли си Чандрис с кисело задоволство. А сега ако Ханан го отпратеше по живо, по здраво…

— Ще летим след два дни — каза Ханан. — Ако искаш да дойдеш, добре дошъл.

Погледът на Коста се стрелна към Чандрис.

— Съмнявам се, че поканата е единодушна. Както и да е, за мен няма да има много полза от полета. Искам да потърся условията, които според теорията би трябвало да предхождат радиационните изригвания. Но докато кредитът ми е замразен, не мога да си набавя нова апаратура.

— Не можеш ли да използваш старата? — попита Ханан. — Да я промениш малко?

— Точно това се опитвам. Само че става много бавно.

— Е, ако ти трябват инструменти, спокойно можеш да използваш нашите — каза Ханан. — Съжалявам, че не можем да ти предложим друго, но и бюджетът на ловните кораби не е кой знае какъв.

— О, разбирам — побърза да каже Коста. — Благодаря за предложението. Всъщност дойдох да видя как си. — Той отново погледна Чандрис, този път по-твърдо. — Не знам защо, но не можех да се свържа по телефона.

— Нима? — Ханан изгледа Чандрис въпросително.

— Имахме проблеми с телефоните — с равен глас каза тя. — Системата прекъсваше някои от позвъняванията. Работя по въпроса.

— А. — Ханан задържа погледа си още за малко, след което се обърна към Коста. — Съжалявам. Е, както виждаш, оправям се. Достатъчно, че Орнина да ме върне на работа. За каква теория във връзка с радиационните изригвания става дума?

Бузата на Коста трепна пак.

— Така казват. Доктор Кахенло е на мнение, че това е ефект на самофокусиращо се лъчение, предизвикан от нещо, което попада в Ангелиада от някой от ловните кораби. Аз самият не съм много убеден.

— Доколкото си спомням, не си съгласен и с теорията „Акчаа“ — намеси се Чандрис. — Има ли изобщо някакви теории, които да ти допадат?

— Всъщност най-много си падам по идеята, че ангелите са преднамерено чуждопланетно нашествие — язвително каза той. — Целящо да превърне всеки емпиреец в нещо нечовешко.

— За съжаление, нямаме нужда от нечия извънземна помощ, за да се превърнем в нещо по-долно от хора — промърмори Ханан и хвърли поглед към Чандрис. — Всъщност току-що обсъждахме това.

Коста го погледна, после сви рамене.