Ангелиада

Но откритието на Крюйров поставяше нещата отново по местата им. Защото ако ангелите бяха някаква рудиментарна форма на разум, пък било то и само в определена пространствена конфигурация, значи Емпирей наистина бе подложен на нашествие. Може би добронамерено… но може би и не.

Пред очите му изникна образът на спящата Анджелика. „И греховете на бащите си личат по синовете им.“

Тихо изруга и забърза към кабинета си. Майната им на законите.

Форсайт четеше доклада внимателно, без да пропуска нито една подробност. Най-после. Най-после разполагаше с оръжие, с което да влудява самодоволните си колеги. Смъртоносни радиационни изригвания, повредили повече от дузина кораби и унищожили един — сякаш го бе поръчал.

Върна се на първата страница. По една странна ирония авторът бе Джерико Коста — човекът, чиято кариера Форсайт се бе погрижил така усърдно да прати по дяволите.

Извика основния си файл. Е, поне това можеше лесно да се оправи. Възстановяването на кредита на Коста щеше да отнеме най-много минута-две. Не беше лошо да добави малко допълнителни средства за подпомагане на работата му, стига да продължеше проучванията си в тази насока. Може би да изпрати подкрепа от свое име, или дори лично посещение…

Форсайт спря. До името на Коста примигваше връзка към друг файл. Отвори го, отбеляза си, че е бил прикачен още предишната сутрин, и започна да чете.

По средата на първата страница, посегна за комуникатора и позвъни на Пирбазари.

Когато помощникът му пристигна, беше свършил с доклада и препрочиташе основните моменти.

— Да, господин Върховен сенатор? — попита той и затвори вратата след себе си.

— Този доклад за Джерико Коста — вдигна поглед Форсайт. — Ти ли го писа?

— Да, сър — потвърди Пирбазари. — Интересно, нали?

— Ако под „интересно“ разбираш „безсмислено“, това е направо завладяващо — изсумтя Форсайт. — Как е възможно един препис просто да изчезне? Особено препис за толкова много пари?

— Не зная, сър — отговори Пирбазари. — Поне засега. Вървим по стъпките му, но засега не разполагаме с нищо. — Едната му вежда се повдигна. — Но днес по куриера от Балморал дойде нещо, което може и да бъде стъпка към изясняването на случая — тъкмо го подготвях да ви го изпратя, когато ме извикахте. От университета Кларкстън в Кейрнгорм твърдят, че никога не са чували за човек на име Джерико Коста. Нито от Лорелей, нито от някъде другаде.

Стомахът на Форсайт се сви на топка.

— Какво?

Пирбазари мрачно кимна.

— Да, аз също си спомням, че видях преписа от дипломата в досието му. И предположих, че Институтът за проучване на Ангелиада не би го допуснал, без да види оригинала.

— Или много добър фалшификат. — Форсайт отново погледна дисплея.

— Именно — кимна Пирбазари. — Бих казал, че има голяма вероятност нашият господин Коста да подготвя някакъв удар. Направих проверка на полета му до Сераф. На борда на „Ксирус“ е имало и някакво момиче, подвизаващо се под името Чандрис Лалаша. Купила си билет от Ухуру до Лорелей, но след това успяла по някакъв начин да измами корабния компютър и останала на борда. Забелязали промяната и успели да я проследят точно преди да стигнат Сераф. Съгласно вътрешното разследване тя е измамница, действаща в Ню Мексико Сити.

— Да е посочила по някакъв начин Коста?

— Не точно — сухо каза Пирбазари. — Свалили я долу под стража, но в момента на кацането успяла да се отскубне от охраната и изчезнала сред тълпата в космодрума. Доколкото ми е известно, още не са я открили.

— Мислиш ли, че двамата с Коста са в комбина?

— Това е най-вероятното обяснение — сви рамене Пирбазари. — Трудно е да се повярва, че е успяла да напусне космодрума без чужда помощ.

Форсайт недоволно кимна. Коста в качеството си на обещаващ млад учен би бил чудесно средство да спре притока на нови ангели. Коста като мошеник бе абсолютно безполезен.

— И какво целят? Има ли нещо в института, което да си заслужава да се открадне?

— Тук ме хващате натясно — призна Пирбазари. — Институтът е претъпкан със скъпа апаратура, но тя е тясно специализирана. Цената ѝ е практически нулева. Би могло да е нещо свързано с финансирането на института, или пък някаква схема на шантаж.

Форсайт погледна отново дисплея. „Може би лично посещение…“

— Да идем и да го попитаме.

Челюстта на Пирбазари увисна.

— Какво?

— Да идем и да го попитаме — повтори Форсайт. — Е, може би не точно да го попитаме, поне не пряко. Но да разберем какво са намислили с тази тийнейджърка.

— Ами… — бавно произнесе Пирбазари. — Предполагам, че бихме могли. Но това едва ли може да се определи като подходящо занимание за един Върховен сенатор.

— Става въпрос за ангелите, Зар — твърдо заяви Форсайт. — Ангелите, института… може би за самата Ангелиада. А това вече е работа на един Върховен сенатор. Освен това един мошеник, свикнал да премята полицията, едва ли ще успее да се справи с един Върховен сенатор — по-меко продължи той. — Или с бивш командващ ЕмОт.

Пирбазари кимна с онова неутрално изражение, което напоследък все по-често се забелязваше на лицето му.

— Да, сър. С ваше разрешение ще се заема с приготовленията.