Ангелиада

— Не прекалявай — каза след него Форсайт. — Ти, аз, Ронион, може би още някой, и екипажът. И не говори много. Не искам да се разчува.

Пирбазари спря и за момент Форсайт помисли, че ще настоява за обяснение. Но…

— Да, сър.

Вратата се затвори след него и Форсайт тихо изруга. Но Пирбазари и неговото неутрално поведение бе на последно място сред грижите му. Ключът към спирането или поне забавянето на прииждащия поток ангели беше — може би — на една ръка разстояние.

Данните на Коста можеха да се окажат жизненоважни за оцеляването на Емпирей. Дори самият Коста да не беше.

Дълбоко в пашкула роботите спряха. Задачата най-сетне беше изпълнена.

На повърхността на астероида се появи мъничък отвор — подобен на онзи, през който бе излетял корабът на Коста, но много по-тесен. От него излетя парче скала толкова бавно, че да остане да се носи точно пред пашкула. Ако всичко вървеше по план, следващият мирски кораб щеше да попадне в близката мрежа след шест дни, осемнадесет часа и двадесет и седем минути. И да напусне заедно със съобщението.

Пашкулът премина в режим на изчакване.

24.

— Според жената на рецепцията — Пирбазари се наведе и погледна през десния прозорец на таксито — Коста е тръгнал към доковете на ловните кораби рано тази сутрин. Носел е кутия с апаратура.

— Интересно — отбеляза Форсайт. Да не би Коста да бе усетил накъде духа вятърът и да беше решил да изчезва? — Колко апаратура?

— Не много. Не мисля, че е решил да се омита, ако се питате това. Жената каза, че провежда някакъв експеримент на борда на един от корабите.

— „Газела“?

— Именно — кимна Пирбазари. — Същият кораб, който е използвал и миналия път. Десет към едно, че ще открием и гратисчийката от „Ксирус“ някъде наоколо.

— И аз бих се обзаложил — съгласи се Форсайт. — Разполагаме ли с номера на дока на „Газела“?

— Да. C-33, южното поле. Собственици и пилоти са брат и сестра, Ханан и Орнина Дейвий. Искате ли да отидем и да проверим?

Форсайт погледна над рамото на Пирбазари към сградата на института и обмисли възможностите.

— Да. Но само аз и Ронион.

Лицето на Пирбазари леко се напрегна.

— Категорично съм против, господин Върховен сенатор. Не знаем с какви хора си имаме работа. Може да е опасно.

— Не мисля — успокои го Форсайт. — Поне засега. Знаем, че са умни, а умните не изпадат толкова лесно в паника. Освен това по-късно може да продължиш да го следиш тук, а те не бива да разбират, че помежду ни има връзка.

— Решението, разбира се, си е ваше — неохотно каза Пирбазари. — Но въпреки това съм против.

— Мнението ти е отбелязано. — Форсайт кимна към сградата на института. — Славис ще има ли проблеми?

— Да отвори файловете на Коста? — Пирбазари поклати глава. — Не. Знаците на служител на Върховния сенат са доста убедителни.

— Добре. Можеш да му помогнеш, ако се наложи. Не си споменавал, че съм тук, нали?

— Не, сър. Казахме само, че сме хора от вашия екип и събираме данни. Което, разбира се, си е самата истина — добави той, след като поразмисли.

Форсайт потисна гримасата си. Преди няколко месеца Пирбазари не би имал никакви угризения да излъже един или два пъти в името на дълга си. Очевидно ангелите влияеха върху хората му, независимо от всичките му усилия.

— Действай. — Той се облегна назад. — Такси — ловен док C-33.

Колата потегли и след малко Форсайт усети стеснително потупване по рамото.

„Да?“ — обърна се той към спътника си.

Ронион изглеждаше разтревожен.

„Опасно ли е?“

Форсайт се усмихна.

„Не — увери го той. Седнал от лявата му страна, Ронион бе успял да разчете по устните половината от разговора — тази на Пирбазари. — Просто отиваме да посетим едни хора. Ангелът ни тук ли е?“

Ронион кимна с обичайната си енергичност.

„Да.“ — И потупа левия си джоб с огромната си ръка.

Форсайт кимна и отново се усмихна.

„Добре.“

Не случайно джобът се намираше между него и тялото на Ронион. Сред множеството чудесни качества на Ронион беше и способността буквално да изпълнява прости инструкции.

С ударение върху прости…

Отново погледна Ронион. Досега той не го бе подвеждал нито веднъж. Но досега всичко бе в повече или по-малко Познатите води на политиката. Този път бе различно… и при наличието на двама мошеници моментът не изглеждаше подходящ за първи провал.

„Хората, при които отиваме, са от онези, които пътуват с малки кораби и ловят ангели — обясни със знаци Форсайт. — И поради това може да има и други хора наоколо, които да се опитват да откраднат ангел. Така че бъди много внимателен с нашия. Нали?“

Ронион тържествено кимна.

„Никой няма да разбере.“

Намираха се в района на доковете — ред след ред прашни бетонни площадки, отделени от улицата с телена ограда. На много от тях върху дълбоко набраздени участъци се издигаха ловни кораби. Гледката силно напомняше условията в доковете при Ятрус преди Форсайт да успее да прокара реформите през сената на Лорелей. Отбеляза си да провери каква част от печалбата на корпорация „Гейбриъл“ отива за основна поддръжка.

Ронион развълнувано го потупа по рамото.

„Стигнахме, нали? C-33, нали така?“