Ангелиада

— Както и да е, написах всичко — резултати, коментари и всички теории по въпроса. Да видим каква ще бъде реакцията. — Той се поколеба. — Между другото, дискутирах и твоята теория за чуждопланетния кораб с неколцина колеги. Според тях идеята битува от доста време.

— Не е задължително старото да е грешно — възрази Ханан. — Някой отрече ли я, или просто направиха пренебрежителните си коментари?

— Предимно второто — призна Коста. — Един от тях я сравни с древната теория за епициклично движение на планетите5. Нарече я допълнително усложнение, което не обяснява нищо.

— Ти самият съгласен ли си?

— Не зная — призна Коста. — Всъщност това е една от причините, поради които дойдох. Чудех се дали бихте искали да поговорим по-подробно. Когато не сте заети, разбира се — побърза да добави той.

— С удоволствие — обади се язвително Чандрис. Потърси ни след половин година. Или по-късно, ако непрекъснато ни прекъсват.

Коста се изчерви.

— Съжалявам — каза той и понечи да си тръгне. — Не исках да прекъсвам работата ви.

— О, не обръщай внимание на Чандрис — намеси се Ханан. — Всъщност, ако имаш време, ще се радваме на още две ръце. Съгласен ли си?

— Ами… — Коста предпазливо погледна към нея. — Ами… да. Защо не?

— Добре. — Ханан отстъпи настрани. — Можеш да помогнеш на Чандрис, а аз ще ида да загрея тестера за течове.

И без да дочака отговор, се пъхна под „Газела“ и изчезна в люка. Коста погледна Чандрис — явно събираше кураж.

— Добре — каза той и пристъпи напред с изражението на човек, приближаващ се до голямо куче. — С какво да ти помагам?

— С нищо — изръмжа Чандрис, обърна му гръб и се зае с поредния болт. — Сериозно говоря. Ако искаш да помагаш, иди да се мотаеш след Ханан. А най-добре си върви.

Усети, че я доближава.

— Виж какво, съжалявам, че не ме харесваш. Ако искаш да знаеш, и аз не си падам особено по теб. Но работата е там, че Ханан и Орнина ми направиха голяма услуга и бих искал да им се отблагодаря поне с малко. Не зная дали можеш да го разбереш.

Чандрис прехапа устни до болка… но нямаше какво да каже.

— Подай ми един уплътнител — нареди тя.

Няколко минути работеха мълчаливо — Чандрис вършеше същинската работа, а Коста ѝ подаваше необходимите инструменти и части. Тъкмо затягаше последния конектор, когато закаченият за кутията за инструменти телефон иззвъня.

— Чандрис? — разнесе се гласът на Ханан.

— Да — отговори тя и провери отново конектора. — Мисля, че можем да го пробваме.

— Чудесно. Коста още ли е там?

Тя потисна желанието си да каже нещо саркастично.

— Да.

— Добре. — Чу се прещракване от прехвърляне на връзката. — Говорете, господин Джайаси.

— Джерико — чу се друг глас.

Коста сякаш се стресна.

— Язон?

— Най-после, човече! Търсих те къде ли не. Чак в последния момент се сетих за „Газела“. Слушай, трябва да дойдеш веднага.

— Какво е станало?

Нещо в тона му накара Чандрис да обърне глава…

И да открие, че не е само в гласа му. Приличаше не просто на човек, изправил се срещу голямо куче. А срещу голямо зло куче.

— Нищо не е станало. — Язон сякаш не бе забелязал тревогата в гласа му. — Поне нищо лошо в традиционния смисъл на думата. Но трябва да дойдеш да видиш нещо.

Коста погледна Чандрис и облиза горната си устна.

— Разбира се. Тръгвам веднага.

— Добре. Стая 2205. Лабораторията на Че Крюйров.

— Ясно — Външната линия прекъсна.

— Нещо не е наред ли, Джерико? — чу се отново гласът на Ханан.

— Предполагам, че всичко е наред — все още напрегнато отговори Коста. — Но трябва да тръгвам. Съжалявам.

— Няма защо — успокои го Ханан. — Ще се видим после.

— Надявам се. — Той кимна на Чандрис. — До скоро.

След което се запъти към портала.

Чандрис гледаше след него, отново изпълнена с необяснимо предчувствие. Отново същата ситуация. Отначало изглеждаше сравнително нормално… и изведнъж, без абсолютно никаква причина, започваше да се държи съвсем странно.

Какво по дяволите му имаше на този човек?

Обърна се към панела, обзета от безсилен гняв. Не и пукаше какъв му е проблемът на Коста. Но в крайна сметка, ако започнеше да се мотае около „Газела“ (а Ханан определено го окуражаваше в тази насока), не ѝ оставаше друг избор освен и тя да остане. Каквото и да целеше Коста, нямаше начин тя да напусне и да остави двамата Дейвий да се оправят сами с него.

А ако си мислеше, че може да я свали и така да се отърве от нея… е, щеше да удари на камък. Сваляли и бяха и много по-привлекателни типове от него. Даже можеше да опита някой от парфюмите-афродизиаци, за които той сам спомена веднъж.

Намръщи се. Парфюми афродизиаци?…

— Чандрис? — обади се Ханан. — Готова ли си?

Чандрис с усилие насочи мислите си отново към работата.

— Да. Готова съм.

— Добре. Пускам.

От тръбите се разнесе слабото съскане на парата… и докато следеше за издайнически струйки, тя изруга.

Каквото и да ставаше, дяволите да го вземат този Коста.

Светлата точка премина през екрана, като остави след себе си най-обикновена хоризонтална линия.

— Това видя ли го? — попита Че Крюйров.

— Видях го — кимна Коста.

— Добре. Гледай сега. — Крюйров чукна два клавиша.