Ангелският експеримент

— Обувките ти удобни ли са за бягане, прасенце? — попита Ари, промуши косматите си пръсти през решетката и ги размърда. — Готова ли си за една тренировка? По бягане? А после за обяд? Ти си обядът!

Ухилих се зловещо, след което се наведох и захапах пръстите на Ари. Той пое рязко въздух и нададе ужасяващ вик от болка. Събрах всички сили и стиснах зъби още по-здраво. Усетих как кожата му се разкъсва и устата ми се изпълни с ужасния вкус на кръвта му. И знаете ли какво? Изобщо не ми пукаше. Гледката на ранения Ари си струваше.

След катастрофата при всяко стискане на челюстите изпитвах страшна болка, но този път я пренебрегнах и съсредоточих целия си гняв в ранената си челюст. Ари тръскаше клетката и блъскаше по нея със свободната си ръка, от което главата ми се мяташе като топка на ластик.

Аз обаче стисках, а в ума ми се гонеха питбулски мисли.

Белите престилки започнаха да ми викат нещо. Ари продължаваше да пищи и взе бясно да рита клетката. Без предупреждение отворих уста и пуснах. При следващия му ритник клетката ми се претърколи.

Спря върху тавана си, точно до вратата на клетката на Ейнджъл. Бях по-умна от средностатистическа мечка и ми бяха нужни само няколко секунди, за да й вдигна резето.

— Бягай! — наредих. — Бягай! Без да спориш!

Тя отвори вратата и се измъкна точно когато Ари се стовари върху моята клетка, обзет от зверска ярост. Опитах се да запазя самообладание, но той я блъскаше неудържимо и ревеше от болка. Клетката се изтъркаля на тревата и за част от секундата зърнах небето. По него бързо се носеха тъмни буреносни облаци. След това отново се преобърнах. Чувствах се като пране в сушилня.

Ари ревеше от бяс, наричаше ме как ли не и тръскаше окървавените си пръсти. Няколко капки кръв ме опръскаха през решетките.

Аз обаче се усмихвах. Първата ми искрена усмивка от дни насам.

Бях видяла от какво се състояха облаците.

От мишелови — начело с Иги и Газопровода, от кого другиго? Идваха в Училището, за да ни спасят.

65

Може да го сметнете за лудост, но гледката на огромна граблива птица, която разкъсва плътта на Заличител, може да бъде много освежаваща.

Ари тъкмо успя да разкърти вратата на клетката ми, без дори да я отключва, когато върху му връхлетя мишелов с остри като бръснач нокти и искрена ненавист към вълците. Изскочих навън. Ари замахна към птицата, но когато тя впи нокти във врата му, се разнищя като голямо бебе.

— Ейнджъл! Махай се оттук! — изкрещях и се спуснах към нея.

Две от Белите престилки бяха по петите й, но аз я настигнах първа. Ръгнах единия с лакът, стиснах Ейнджъл през кръста и я хвърлих в небето.

След това успях да отключа клетката на Зъба. Белите престилки се хвърлиха срещу мен, но обикновеният възрастен човек няма никакви шансове срещу вбесената Макс. Фраснах единия в челюстта и чух как зъбите му изтракаха. Другият получи шут точно под двойната си гуша. Главата му отскочи назад и той се свлече като камък.

Зъба изскочи от клетката си, сграбчи един от Белите престилки и го удари в количката. Вдигна юмрук и го стовари отгоре му с хладнокръвна решителност. Ученият подбели очи и се сви на земята.

В следващия миг бях до Ръч. Тя се изсипа от клетката си в мига, в който Иги и Газопровода поведоха втората атака на своята армия мишелови.

Недалеч една от жените в бели престилки се опитваше да се изправи на крака. Стрелнах се към нея, скочих във въздуха и описах широка дъга с десния си крак. Ритнах я в гърдите — туп! Тя падна на колене, останала без въздух, и се огледа недоумяващо.

— Приеми го като риск на професията, вещица такава! — изръмжах и се обърнах да проверя как са останалите.

Зъба изпускаше парата си върху Ари, който беше клекнал на земята с ръце около главата си, за да се предпази. Зъба го блъсна настрани с ритник, след което нанесе удар в слепоочието му. След това — за всеки случай — вдигна една от клетките и я тресна върху мръсния Заличител. Изведнъж Ари се оказа затворникът в клетка.

Скочих във въздуха от превъзбуда. Около мен се стрелкаха свирепи мишелови. Преброих Белите престилки — четирима. Ари и още трима Заличители бяха на земята, двама все още се държаха. Единият от тях извади оръжието си, но на мига мускулите около китката му станаха жертва на нечий неумолим клюн. У-ух. Това сигурно боли.

— Зъб! — изревах аз. — Иги! Гази! Да тръгваме! Бързо, хайде!

Вдигнаха се във въздуха едва ли не с нежелание. Иги се понесе сред мишеловите и по някакъв безмълвен начин им съобщи, че битката е свършила. Прекрасните птици се завъртяха грациозно и се понесоха нагоре, а ушите ми писнаха от пронизителните им крясъци.

— Един, двама, трима, четирима, петима — преброих аз своето собствено ято и го поведох към небето. — Зъб! Погрижи се за Ейнджъл!

Ейнджъл беше успяла да полети, но нямаше сили да се издигне по-нагоре. На мига Газопровода се спусна от едната й страна, Зъба — от другата, и двамата я понесоха със себе си.

От сградата изскочиха още Бели престилки и Заличители, но бяхме твърде високо и се движехме твърде бързо, за да могат да ни наранят.