Антихристът

Движението сякаш послужи като сигнал за придружителя му да се приближи. Когато се раздвижи, огромната сянка се раздели на две по-тънки, прилепени една до друга. Шарлоте бързо дръпна ръката си назад, сякаш се опари на дръжката на вратата. Бяха двама мъже и единият подкрепяше другия.

— Ей, какво е…

— Не е това, което си мислите — спокойно я прекъсна чужденецът, но толкова бързо, че Шарлоте беше сигурна, че е точно това, което ги помисли. — Приятелят ни не се чувства добре, болен е. Затова не можем да продължим през нощта.

— Болен ли казахте?

— Не е нищо заразно, не се бойте. — Непознатият се усмихна все така неестествено, разтвори портфейла си и извади две сгънати стотачки. — Естествено ще платим повече. В крайна сметка сме и трима.

Шарлоте се поколеба да посегне към сгънатите банкноти, които непознатият протегна през отвореното малко прозорче. Парите можеха да и свършат добра работа, а и тези не бяха първото трио хомосексуалисти, които идваха в хотела и за по няколко часа. Но в гласа на чужденеца имаше нещо, което я накара да настръхне, нещо като… заплаха. Или не, не беше заплаха… Беше налудничаво. Точно това впечатление предизвика у нея: гласът му звучеше така, сякаш е свикнал да произнася заплахи, а сега с все сила се опитваше да не го прави. Нещо и подсказваше, че е по-добре да не приема тримата.

— Има… има болница наблизо, само през два блока оттук — колебливо каза тя. — Ако приятелят ви е толкова зле, може би там ще се погрижат по-добре за него. А и ще ви излезе по-евтино.

— Не е нужно. — Между показалеца и средния пръст на непознатия като с вълшебна пръчица се появи трета стотачка. — Знаем какво му е. Трябва само няколко часа да поспи, това е всичко.

Шарлоте втренчено погледна парите, после притиснатите едно в друго тела, но накрая алчността и победи. Взе банкнотите, отвори вратата и отстъпи крачка назад. Непознатият се обърна, отиде при двамата и прехвърли ръката на неподвижната фигура през раменете си. Това, което каза за младежа, се оказа истина — не само изглеждаше болен, но беше и в безсъзнание. Даже и при лошото осветление Шарлоте забеляза, че лицето му е тебеширенобяло.

— Сигурен ли сте, че приятелят ви няма нужда от лекар?

— Напълно сигурен. Няколко часа сън и ще се оправи. — Чужденецът поклати глава и я погледна в лицето, но вторият мъж сведе поглед. Явно не искаше да бъде разпознат. На Шарлоте обаче не и убягна колко е неспокоен. В далечината отново се чуха полицейските сирени. Тя се запита дали появата на тримата странници нямаше нещо общо с тях. Ако да, тогава изникваше проблем. Сви рамене и се отдръпна от входа, за да направи място, като в същото време посочи зад себе си.

— Първият етаж. Можете да си изберете стаята. Вратите са отворени.

Ако на чужденеца това му се стори необичайно — както си и беше, — той не даде израз на учудването си. Само кимна с глава и мина покрай нея така бързо, че придружителят му с мъка успя да го настигне и за малко не изпусна третия човек. Шарлоте чак сега забеляза, че непознатият беше облечен в яке поне два номера по-малко за ръста му. А този, който беше в безсъзнание, изглеждаше така, сякаш излиза направо от гардероба на армията-спасителка. Тя имаше поглед за такива неща.

— Закуска няма — извика тя след тримата. — Но в стаята има кафе-машина. В единадесет започва следващият ден. Ако дотогава още сте тук, трябва да доплатите.

— Всичко е наред, разбрано. Толкова дълго няма да останем.

Шарлоте ги изгледа, докато стигнаха стълбището и се скриха от погледа и. Беше съвсем объркана, страхуваше се, но дори не знаеше от какво. Не от тримата, макар че чужденецът в малкото си яке и със странния си говор беше доста тайнствен. Не беше това. Шарлоте имаше опит с тайнствени гости. Тези тримата бяха странни, но далеч не най-откачените типове, които са идвали в хотела и, а сигурно и не най-опасните. Но в тях все пак имаше нещо различно… Различно от всички други, които някога е приемала.

Затвори вратата, но остави малкото прозорче отворено и в светлината на падащата лунна светлина разгледа трите банкноти, които продължаваше да стиска в дясната си ръка. Триста — добра цена за една нощ, още повече, когато от нея оставаха само два-три часа. Всъщност бяха доста много дори за тройка хомосексуалисти, търсещи закътано гнезденце. Но Шарлоте вече не ги смяташе за такива. По-скоро се питаше дали някой, готов да плати толкова много, за да го пуснат да влезе и да не се налага да отговаря на глупави въпроси, не беше готов да плати и повече.

Може би, кой знае? А може и да е готов да извърши други неща, за да запази инкогнитото си. Бързо се отказа да последва тримата и да поиска още пари и прибра получените банкноти в джоба на престилката си. За толкова години беше разбрала, че гостите приемат известна доза алчност, дори я очакват, но не биваше да пресилва нещата. Беше доста нездравословно да преиграва.