Арена 13

Начинът, по който изрече името ми, и изражението в очите й ме накараха да почувствам топлина отвътре. За миг се взряхме един в друг.

Разваляше го само едно нещо.

Куин беше дъщеря на Тайрън.

11. Никой не се бие с момиче

Някои вярват, че самият Ним притежава съзнание, че представлява сбора от всички съществуващи модели.

Други смятат, че Ним е богиня; такава, която избира простосмъртен за свой защитник. Всички са прави.

Амабрамсъм: Книга на мъдростта на Джентай

— Какви си ги вършил? Ама че ужасно изглеждаш!

Насмешливият глас рязко ме изтръгна от дълбок сън без сънища и когато вдигнах поглед, видях Палм, навел ухилено лице към мен. Бавно се надигнах и седнах. Главата ме болеше, а щом докоснах челото си, когато отдръпнах ръка, тя беше лепкава от кръв. Възглавницата ми беше наквасена с нея. Споменът за събитията от предишната нощ нахлу в паметта ми.

— Как се сдоби с това? — попита той. — Изглежда противно.

Другите две момчета бяха заспали, когато се промъкнах обратно в стаята нощес.

— Битка с тояги — казах му, опитвайки се да проясня ума си. Беше ми трудно да мисля. Главата ми започна да пулсира.

— Изглежда, че си загубил — каза той самодоволно.

— Не. Беше за най-доброто от три — отговорих, без да мисля, подразнен от опита му да омаловажи постижението ми.

— Срещу кого се би? Да не би Куин да те е завела в Общността?

Поклатих глава:

— Не, отидохме на друго място. Бих се срещу Куин.

Незабавно осъзнах, че бях сбъркал, като му казах това.

Никога няма да забравя изражението, което премина по лицето му. Беше смесица от удивление и нещо, което приличаше на триумф. После бавно се смени с презрение.

— Бил си се с Куин…? Бил си се с момиче?

Кимнах. Когато помръднах глава, ме заболя. Всичко ме болеше.

— Никой не се бие с момиче — каза Палм, като поклати глава и погледна към Дейнън, сякаш не можеше да повярва. Дейнън изцяло избегна погледа ми.

Бях предположил, че Куин се е била и с двамата — както и че ги е завела да видят Колелото. Може би бях сгрешил и Куин изобщо не ги беше предизвикала.

— Само почакай да се разчуе! — подметна подигравателно Палм. — Ще станеш за посмешище на града. Би трябвало да се срамуваш! Свършен си тук! Свършен си, още преди да си започнал! Няма начин да успееш да скриеш това от Тайрън.

С тези думи той излезе от стаята, несъмнено възнамерявайки да слезе пръв на закуска, както обикновено.

Хвърлих поглед към изображението на боеца от Арена 13 над леглото му.

Вероятно бях провалил шанса си да се бия там, помислих си печално.

Предричането на Палм скоро се оказа вярно. С мен беше свършено, а краят дойде дори по-бързо, отколкото той бе предполагал. Едва се бях облякъл, когато един слуга дойде със съобщение.

Тайрън искаше да ме види долу. Чакаше в двора зад къщата.

В мига щом видях лицето му, разбрах, че новините са лоши. Когато излязох на светлината на ранното утринно слънце, той стоеше с гръб към мен. Забелязах вързания с връв вързоп с дрехи в краката му и сърцето ми се сви. Разпознах ризата си, същата, която носех, когато пристигнах от Мипосин.

Когато се обърна с лице към мен, Тайрън изглеждаше по-скоро тъжен, отколкото ядосан.

— Ти ме измами, момче — каза той. — Не позволявам битките с тояги. Знаеш това. Не ме ли слушаше? Бях достатъчно ясен.

— Съжалявам — чух се да казвам, знаейки, че това нямаше да промени нищо. Защо бях оставил Куин да ме придума да се бия с нея? Почти бях докоснал мечтата си и я бях изгубил заради един глупав бой с тояги.

— Съжаляваш? Ти съжаляваш? Как мислиш, че се чувствам аз? Имаш талант, момче, но сега всичко е пропиляно. Кариерата ти в Триг приключи, преди да е започнала истински. Напуснеш ли ме, никой друг няма да те приеме. Достатъчно лошо е да предадеш доверието ми, но е десет пъти по-лошо да го направиш със собствената ми дъщеря. Момичето е достатъчно глупаво и без да я насърчаваш.

Вдигна вързопа ми с дрехи и ми го подхвърли. После, без нито дума повече, влезе вътре и затръшна вратата след себе си.

Стоях там в двора няколко минути, неспособен да помръдна. Не можех да повярвам какво се беше случило. Упорито се помъчих да попреча на сълзите да плиснат по бузите ми.

Най-после, като си поех дълбоко дъх и не знаех какво друго да правя, взех вързопа с дрехите си и излязох на улицата. Без да хвърля дори бегъл поглед към Колелото, се отправих на юг. Какво друго можех да направя?

Наоколо нямаше много хора и се почувствах хванат като капан в нещастието си. Не бях стигнал много далече, когато чух някой да тича зад мен: стъпките се приближаваха все повече и повече. Когато се обърнах, видях, че беше Куин.

— Съжалявам, Лейф, наистина съжалявам — мъчеше се да си поеме дъх.

— „Съжалявам“ не е достатъчно! — процедих. — Мислех, че каза, че всичко ще е наред? Че го въртиш на малкото си пръстче?