Арена 13

В мен припламна гняв, когато си спомних в какво бях въвлечен предишната нощ: усещах всеки мускул от тялото си възпален и схванат. Усилията от битката с пискюлестия ми се бяха отразили. Не бях порязан, но потреперих при мисълта какво можеше да се случи. Можеше да бъда осакатен или убит.

Очаквах да открия, че в двора ме чака вързоп с вещите ми, но Тайрън се отправи с едри крачки през града и аз забързах след него. Небето просветляваше и скоро стана очевидно, че отиваме към сградата на управата. Един от слугите на Тайрън чакаше до една странична врата.

— Е? — попита Тайрън нетърпеливо.

— Той се съгласи, сър. Но заради неудобството от ранния час настоява за двойно повече пари, отколкото предложихте. Сега ви чака.

Тайрън кимна отсечено и оставихме човека до вратата. Скоро вървяхме по коридор, който разпознах: онзи, по който бях минал аз, за да стигна до кабинета на Тайрън. В този час той беше пуст.

Исках да разпитам Тайрън и да разбера колко му беше казала Куин, но долових настроението му и си замълчах. Сега беше време да си мълча.

Продължихме до самия край, където стигнахме до голяма врата. Табелката, закрепена на стената до нея, обявяваше, че това е кабинетът на Главния разпоредител. Тайрън почука на вратата и един глас отвътре ни покани да влезем.

Пинчън стоеше зад писалището си и, за моя изненада, беше препасан с червения шарф на Управата на Колелото, официално облечен, сякаш ръководеше Арена 13.

На писалището лежеше отворена голяма книга, а до нея имаше сфера от матирано стъкло с дупки в горната повърхност. Осъзнах, че това беше лотарийната сфера, която се използваше, когато трябваше да се избере боец, който да се изправи срещу Таласъма. Баща ми сигурно беше избил от ръката на Главния разпоредител подобна на тази, когато беше настоял да се бие с Таласъма.

— Име? — попита Пинчън, взирайки се настойчиво в мен.

Преди да успея да кажа нещо, Тайрън отговори вместо мен:

— Лейф, син на Тайрън.

Главният разпоредител записа името ми в голямата книга, добавяйки го най-долу в списъка. Отначало бях озадачен защо Тайрън ми беше дал името си. После си спомних, че искаше да запази истинското ми име в тайна, за да подобри курсовете на залагане, предлагани от букмейкърските къщи.

— Сложи ръка върху сферата и се закълни — нареди Пинчън.

— Повтаряй тези думи след мен.

Подчиних се, слушайки внимателно какво казваше, преди да повторя думите му.

— Аз, Лейф, син на Тайрън, тържествено се заклевам никога да не си служа с хладно оръжие извън юрисдикцията на Управата на Колелото.

— Добре, момче, махни си ръката от сферата. Вече си обвързан. Нарушиш ли клетвата, няма да се биеш на Арена 13 никога повече. Разбираш ли?

Кимнах; после някакви пари преминаха от едни ръце в други и скоро вървяхме обратно през града, следвани по петите от слугата на Тайрън.

— Това означава ли, че ще ме задържите? — попитах боязливо.

Тайрън кимна. Изглеждаше дълбоко замислен.

— Знаете какво се случи нощес, нали? — продължих.

Той ме погледна косо и изруга под нос.

— Разбира се, че знам! Отне ми почти час да изкопна цялата история от онази моя твърдоглава дъщеря. Защо мислиш, че те доведох тук в този безбожен час? — тросна се той. — Защо според теб току-що похарчих още от парите си, когато миналата нощ ми струваше достатъчно скъпо?

— Съжалявам — казах.

— Лекомислената ми дъщеря е тази, която би трябвало да съжалява. Заради Куин можеше всички да загинете — или по-лошо. Както и да е, стореното — сторено. Ти положи клетвата при първа възможност и за това си има причина. Скоро целият град ще знае какво се е случило нощес и ще получиш други предложения да се биеш с хладни оръжия. Предложения, на които щеше да е трудно да откажеш. Сега можеш да кажеш „не“. Можеш да откажеш с чест, защото си обвързан чрез клетвата. Поне още не знаят истинското ти име. Затова положи клетвата, използвайки моето. Онази кратка церемония там изпълни ролята и на регистрация. Вече си официално в списъците на бойците на Арена 13. Много учители по бойни умения имат бойци, които се бият под тяхното име, така че това няма да впечатли никого. Така печелим време. Време да си върна част от парите, които изгубих.

На закуска нямаше и следа от Куин и, за моя изненада, вместо да ни поздрави с обичайното кимване, Тайрън се приближи до нашия край на масата.

— Тази сутрин обичайното тренировъчно разписание е отменено — каза той. — Палм и Дейнън — вие ще прекарате деня, обучавани от Кърн да подобрите работата си със звуковия код. Причината е, че тренировъчният терен ще се използва. Ще работя насаме с Лейф.

Изражението върху лицето на Палм почти си струваше всичко, което бях преживял миналата нощ.

Веднага след закуска слязох на тренировъчния терен, за да се присъединя към Тайрън.

— Е, момче, да се залавяме за работа по този твой лакс — каза той. — Не искам да изглеждаш прекалено добър твърде скоро; обикновено предпочитам възпитаниците ми да търпят сериозни загуби в началото. Това е първият урок, който трябва да научиш. Научиш ли се как да губиш, победите стават много по-лесни.

Той се усмихна мрачно: