Арена 13

Той просто сви рамене: не изглеждаше особено разстроен от перспективата да се бие в състезание, което нямаше надежда да спечели.

Струваше ми се като голямо съвпадение, но ми бяха казвали, че не е необичайно жребият да определи двама бойци от една и съща школа да се бият един срещу друг. И все пак Тайрън нямаше да е доволен. С над трийсет възпитаници в жребия, всеки учител по бойни умения се надяваше, че онези от собствената му школа ще постигнат възможно най-голям напредък. Съперничествата започваха дори още на това ниво: след това букмейкърските къщи определяха внимателно сумите, изтъквайки школата, така че да я види цял Гиндийн.

Разбира се, имаше преплитане на интереси; гордостта можеше да бъде пожертвана за друга цел. Тайрън вече ми бе казал, че в известно отношение за един обещаващ възпитаник е хубаво да започне зле. Това увеличаваше шансовете срещу него и означаваше, че в бъдеще посветените можеха да спечелят пари.

Слушах как изтеглят имената; най-после избраха моята сламка и Пинчън прочете на висок глас името ми, докато сърцето ми туптеше силно от вълнение.

— Лейф, син на Тайрън!

Противникът ми бе Марфик, новобранец, който се биеше за учител по бойни умения на име Уод, ръководещ една от най-големите школи в Гиндийн. Така че имах все пак някакъв шанс. Доколкото знаех, не бях виждал Марфик никога преди.

Обърнах се отново към Дейнън.

— Кой е Марфик? — прошепнах.

Той кимна през стаята към висок червенокос младеж, който бе станал от стола си и се беше облегнал назад на стената със затворени очи. Изглеждаше напълно отпуснат и спокоен, докато моят стомах се бунтуваше от тревога.

— Обучава се само от два месеца — каза Дейнън, без да повишава тон, — а фермата на баща му е доста малка. Уод сигурно му е предоставил три-глад за общо ползване, нищо особено. Ще имаш шанс.

— Съжалявам, че ти се падна Палм — казах.

Дейнън се усмихна:

— Това ме устройва, Лейф — сваля напрежението. Ще направя всичко по силите си, но не се надявам да победя. Никой не може да ме вини, ако изгубя от Палм.

— Ще се кача в галерията да те гледам как се биеш — казах му. — Късмет, Дейнън!

Участниците се биеха по реда, в който бяха изтеглени от лотарийната сфера. Това означаваше, че Дейнън щеше да се бие пръв. Аз бях определен да се бия в осмото състезание. Имах много време да гледам как Дейнън се бие с Палм, после да се върна в зелената стая и да се съвзема.

Галерията беше само наполовина пълна. Естествено, Турнирът на възпитаниците представляваше голям интерес за състезателите, техните треньори и букмейкърите, които бяха дошли, за да преценят способностите на бъдещите бойци на Арена 13. Но ако не се брояха познавачите и няколко въодушевени почитатели, широката публика не беше привлечена от зрелището на неуверени новобранци, биещи се по правила, които бяха изменени така, че да ги предпазват.

Истината беше, че зрителите обичаха да виждат кръв и от време на време смърт — именно затова червените билети бяха толкова популярни. Правилата на Турнира на новобранците правеха това далеч по-малко вероятно.

Първата важна промяна в правилата беше, че няма да прозвучава гонг, който да даде сигнал, че бойците трябва да се бият пред лаксите си. Тук във всяка схватка те щяха да се бият изцяло зад лаксите, което беше, разбира се, много по-безопасно.

Второто се отнасяше до ритуалния разрез, който се правеше на ръката на победения боец. В същинските битки на Арена 13, остриетата на лаксите бяха покрити със слой от вещество, наречено крансин, което усилваше болката от разреза. Бях гледал няколко бойци да приемат този ритуален разрез, без дори да трепнат, и дори не предполагах каква агония понасят. Според Тайрън именно затова зрителите притихваха в този момент. Гледаха внимателно, за да преценят храбростта на изгубилия. Понякога той надаваше лек вик или лицето му се сгърчваше от болка.

Така че нямаше да има крансин, покриващ остриетата, нито червени билети — което означаваше, че имахме само малка публика.

Въпреки тези изменения в правилата обаче в онзи ден на арената наистина имаше смърт.

Предният ред беше зает от учители по бойни умения и от онези възпитаници, които нямаше да се бият в първите няколко състезания. Седнах до Тайрън точно навреме, за да видя как Палм и неговият три-глад излизат на арената от вратата за бойците в позиция „маг“. На лицето му имаше самодоволна усмивка, когато вдигна поглед към галерията. Внезапно едно момиче подвикна името му и се чуха няколко насърчителни вика, при което той се ухили като глупак.

Осъзнах, че с приятната си външност Палм щеше да привлича много почитатели. Определено изглеждаше подобаващо за ролята, а блестящите му лакси очевидно бяха скъпи — най-добрите, които можеха да се купят с пари, и настроени от Тайрън, най-добрият учител по бойни умения в града.

Мигове по-късно Дейнън влезе от вратата за бойците в позиция „мин“. Изглеждаше нервен; мръщеше се и гледаше надолу към ботушите си, вместо нагоре към нас.