Арена 13

Пинчън пристъпи между бойците и техните лакси и изнесе кратка реч, за да отбележи началото на състезанието. Почти не слушах какво казва. Гледах горкия Дейнън и ми беше жал за него. Долу в зелената стая се беше опитвал да се прави на храбър, като казваше, че нямало значение, защото никой не очаквал той да победи. Аз обаче знаех, че имаше значение. Ако само можеше Дейнън да измъкне някой специален номер и да победи Палм!

Главният разпоредител приключваше речта си.

— Това, което ще видим тук, през следващите три дни, е бъдещето на Арена 13. Някои от тези бойци по-нататък ще си създадат име, овладявайки уменията на Тригладиус, за да донесат нова чест на тази арена. Желаем им дълга и успешна кариера. Нека турнирът започне.

Щом той слезе от арената, пронизителният звук на тръбата му проряза въздуха, двете врати се затвориха с грохот и състезанието започна. Лаксите на Палм и Дейнън се сблъскаха, с проблясващи мечове, докато двете момчета танцуваха зад гърбовете им.

Сърцето ми сякаш се беше качило в гърлото, но Дейнън се справяше добре. Три-гладът на Палм всъщност бе в отстъпление!

Но после в гърлото на лакса на Дейнън потъна острие и металическият трясък от падането му изпълни арената, бързо последван от ликуване, аплодисменти и писъци на възторг от момичетата, които подкрепяха Палм.

Край. Битката беше продължила по-малко от трийсет секунди.

— Горкият Дейнън — казах тъжно, гледайки го как приема ритуалното порязване по ръката си над лакътя. На лицето му имаше лека усмивка и той не трепна.

— Той направи каквото можа — никога не е имало и най-малка надежда да победи Палм — каза Тайрън. — Утре той има друго състезание и тогава ще има по-добър шанс. Но всъщност няма значение дали Дейнън е успешен боец на тази арена, или не. Той е много умно момче и има подходящите качества за създател на кодове. Като начало ще прави настройките на лакси за другите арени, но след не повече от пет години ще работи с онези, които се бият на Арена 13, без изобщо да му се налага да стъпва на нея. Помни ми думите, Лейф, един ден Дейнън ще бъде учител по бойни умения със собствена школа от бойци. Така че недей да го съжаляваш. Съсредоточи се върху онова, което трябва да направиш ти.

Кимнах и понечих да стана от мястото си, но Тайрън поклати глава:

— Няма да е зле да изгледаш още едно състезание. Ще ти е от по-голяма полза, отколкото да си гризеш ноктите от безпокойство там долу.

Така че се настаних отново на мястото си, доволен, че Тайрън имаше толкова високо мнение за Дейнън. По-късно щях да му предам тези думи. Това щеше да го разведри след поражението.

— Това сигурно ще си струва да се гледа — каза Тайрън. — Момчето зад този три-глад се нарича Скрипио — от същата школа е като онзи, срещу когото си определен да се биеш ти. Уод ми казва, че това е най-способният възпитаник, когото е имал. Ще се бие с Касио, който също е обещаващ млад боец от тазгодишните новобранци. Така че гледай внимателно — може да научиш нещо.

Състезанието беше равностойно и продължи петнайсетина минути. Не беше особено вълнуващо, защото и двамата бойци бяха много предпазливи. Не се поемаха рискове и зрителите през повечето време мълчаха, от време на време избухвайки в аплодисменти при някоя демонстрация на умение, която все още не можех да оценя.

Тайрън наблюдаваше внимателно борбата, но аз трябваше да се насилвам да се съсредоточа. В стомаха ми постоянно пърхаха пеперуди в очакване на собствената ми първа поява на Арена 13.

Тъй като мислите ми бяха другаде, пропуснах онова, което се случи накрая. Трябваше да гледам по-внимателно. Стори ми се, че единственият лакс на Касио, боецът в позиция „мин“, се беше втурнал напред в първата истинска проява на агресия. Вкопчи се в свирепа схватка с три-глада на Скрипио, който припряно отстъпи назад. Един от тях се сблъска със Скрипио и човек и лакс рухнаха с преплетени крайници.

Запитах се защо Касио не се възползваше от предимството си. Вместо това той отстъпи назад с ужасено изражение на лицето. Нито едно острие не беше попаднало в пластината на гърлото на поваления лакс, за да бъде обявен край, и лаксът бързо се изправи на крака.

За момент на арената цареше пълна тишина, но после, отзад и от лявата ни страна, някой започна да плаче, надавайки болезнени вопли. Погледнах надолу на арената, опитвайки се да разбера какво се бе случило.

Падналото момче не се надигна. Очите му бяха отворени и втренчени, главата му лежеше под невъзможен ъгъл. Вратът му беше счупен.

Клетият Скрипио беше мъртъв.

Докато Палм и Дейнън се върнат в галерията, тялото беше изнесено от арената, но те вече бяха чули новината и седнаха с шокирани изражения на лицата. Зрителите мълчаха — ако не се броят няколко от момичетата, които хлипаха или седяха, заровили лица в ръцете си. Това беше ужасна злополука и ме накара да осъзная точно колко опасна беше Арена 13. Въпреки промяната в правилата едно момче беше загинало.