Арена 13

— Но знам за онзи бас между теб и Палм. Наистина говоря с по-младата си дъщеря, знаеш ли, и тя се тревожи, че ще започнеш кариерата си с огромен дълг за изплащане. Е, във времето, с което разполагаме, мога да направя съвсем малко. Ако се срещнеш с Палм в първия рунд, ще загубиш. Неговият три-глад просто е твърде добър. Но да видим какъв късмет имаш всъщност. Да видим какъв жребий ще се падне този път.

Само след няколко часа Тайрън беше преобразил партньорството ми с лакса. Измислях сигнал за определена последователност от стъпки, а Тайрън я превеждаше на Ним, влагайки отговора в мозъка на лакса. После упражнявахме сигнала Улум и последващото съгласувано движение отново и отново. Към края на второто следобедно упражнение се движех зад лакса с нова увереност.

От време на време забелязвах лаксът да ме гледа втренчено. Беше странно усещане да ме наблюдават така.

— Непрекъснато ме гледа — казах на Тайрън.

Той ми отправи една от редките си усмивки:

— Е, това е добре, Лейф. Притежава повече съзнателност, отколкото някои от неговия вид. Варират в това отношение. Фактът, че те гледа, означава, че те намира за интересен. Приличаш вниманието му. И затова ще се бие още по-добре.

— Чудесно. Просто се надявам, че не ме гледа, понеже е гладен и мисли, че от мен може да излезе вкусно ядене.

— Не мисля, че е нужно да се тревожиш в това отношение — отговори Тайрън с усмивка. — Имаше няколко изолирани случая на канибализъм от лакси, но въпросът се свеждаше до неумело настройване. Мисля, че съм достатъчно добър в работата си, за да те опазя извън менюто.

Същата нощ, когато се върнах в стаята ни, ме очакваше шок. Там бяха работили дърводелци. Вратата, която водеше към стаята на Куин, беше закована с дъски.

Не я бях виждал цял ден. Нямаше я дори на вечерята. Несъмнено още страдаше от последиците на гнева на Тайрън и й беше забранено да излиза от стаята си.

Палм кимна към мястото, където преди беше вратата на Куин, и поклати глава:

— Вече няма да е същото — каза.

Втренчих се удивено в него. Той наистина ми говореше.

— И все пак, тук съм само до края на сезона — продължи той, като ми се усмихна лукаво. — После ще се преместя в ново жилище. И ми остава да направя само едно нещо, преди да си тръгна. Да спечеля онзи турнир!

22. Турнирът на новобранците

Смъртта променя всичко.

Амабрамсъм: Книга на мъдростта на Джентай

Лятото в Гиндийн беше кратко — едва пет месеца, колкото продължаваше и сезонът на Триг. След това временните работници напускаха града и потегляха обратно към зимните си домове в провинциите.

Но за новобранците този последен месец беше най-вълнуващият от всички, защото в началото му се провеждаше състезанието, когато щяхме да получим шанса да се бием на Арена 13.

ТН започваше по пладне, когато ни събраха в зелената стая под Арена 13 да гледаме тегленето на жребия.

Бях ходил там само веднъж преди и тогава просторното продълговато помещение беше празно. Когато Тайрън ми го показа, бях изненадан да видя цвета му. Бойците сядаха до стените, докато чакаха реда си да се бият. В центъра имаше голяма маса, покрита с грубо кафяво сукно. Но подът беше застлан с опърпан кафяв килим, а стените и таванът бяха боядисани в убито кафяво.

— Защо я наричат зелената стая? — бях попитал.

— Никой не знае, момче. Причината се губи в мъглите на времето. Но свикни, защото така се нарича.

Сега стаята беше пълна, всички места бяха заети от момчетата, които щяха да се бият в турнира. Вече бях облечен за битка: носех къса кожена връхна дреха без ръкави, която Тайрън ми беше заел. Беше ми малко голяма, но отговаряше на правилата на Тригладиус, а на гърба й беше емблемата с вълка на школата на Тайрън. Чувствах се горд, че я нося.

Голите ми ръце ме накараха да осъзная: макар че в състезанията ни щяха да се бият начинаещи, те пак щяха да бъдат истински. Щяха да бъдат в сила повечето от правилата на Арена 13. Ръцете ми бяха оголени за острието.

Когато Пинчън вдигна лотарийната сфера от масата, тя заблестя ярко, отразявайки светлината на свещите, и вълнението можеше да се усети във въздуха. В стъклената сфера имаше сламки, надписани с имената ни. Тя беше матова и имената се виждаха едва когато Пинчън ги изтеглеше. Сламките за позиция „маг“ бяха оцветени в червено. Сламките за „мин“ бяха сини.

Пинчън я постави на ръба на масата и се приготви да изтегли първата червена сламка. Всеки път, щом изтеглеше боец в позиция „маг“, тегленето беше последвано от това на противника му в позиция „мин“.

Разнесе се ахване, когато обяви името върху първата сламка. Беше Палм и тъй като той беше явният фаворит за спечелването на турнира, всеки боец в позиция „мин“ в стаята беше затаил дъх, отчаяно надявайки се да не е следващият изтеглен.

Когато следващото име бе обявено, изпуснах въздишка на облекчение. Бях го избегнал!

Палм щеше да се бие с Дейнън, на чието лице сега имаше огромна усмивка.

Обърнах се към него и направих гримаса.

— Лош късмет! — прошепнах.