Авемпарта

- Излизате ли, Ваше Височество? - попита Хилфред.

- Да, да, излизам навън! - възкликна тя, размахвайки ръце. - Може да обиколя залите на тази колиба. Може да ида да погледам надпреварата. Дори може и да изляза извън крепостните стени и да се разходя из гората. Може да се загубя и да умра от глад, да ме изяде мечка или да се удавя в Нидвалден - но ще го сторя сама.

Хилфред стоеше мирно. Взираше се в нея. Устата му се отвори и сетне се затвори отново.

- Има ли нещо, което искаш да ми кажеш? - запита тя с груб тон.

Той преглътна.

- Не, Ваше Височество.

- Поне си вземете наметалото - настоя Бърнис, протягайки въпросното.

Ариста въздъхна, грабна го от ръцете й и излезе.

Съжалението я заля в мига, в който напусна. Втурвайки се надолу по коридора, влачейки наметалото, тя поспря. Изражението на Хилфред я накара да се почувства ужасно. Припомни си, че бе влюбена в него, до-като бе малка. Той беше синът на сержант от замъка и имаше навика да се взира в нея през двора. Ариста си бе мислила, че е сладък. Тогава една сутрин я бе събудил огън и пушек. Той спаси живота й. Тогава Хилф-ред беше още момче, но бе изтичал в горящия замък, за да я спаси. Два месеца се възстановява от изгарянията и кашляше кръв. Със седмици се бе будил с викове от кошмари. За отплата, крал Амрат го бе настанил на престижната длъжност личен телохранител на принцесата. Но тя никога не му бе благодарила, нито му беше простила, че не беше спасил майка й. Гневът на Ариста винаги бе стоял между двамата. Искаше да се извини, но вече бе твърде късно. Прекалено много години бяха минали, твърде много жестокости, последвани от мълчание като увисналото преди малко, ги деляха.

- Какво става? - Ариста чу гласа на Тракия и се отправи в негова посока.

- Нещо не е наред ли, Тракия? - принцесата откри фермерската дъщеря и дякона в главния коридор. Момичето бе облечено в тънката си нощница. И двамата изглеждаха притеснени.

-Ваше Височество! - повика я момичето. - Знаете ли какво става? Защо звънеше камбаната?

- Скоро ще започне съревнованието, ако това имаш предвид. Точно се канех да гледам. Ти по-добре ли се чувстваш? Би ли желала да дойдеш? - иронията не убягна на Ариста, но компанията на Тракия бе значително по-различна от тази на Бърнис и Хилфред.

- Не, вие не разбирате. Нещо трябва да се е случило. Тъмно е. Никой не би бил камбаната посред нощ.

- Не съм чула камбана - каза принцесата, намятайки плаща на раменете си.

- Селската камбана - отвърна Тракия. - Чух я. Вече спря да бие.

- Вероятно е част от обявяването на битката.

- Не - Тракия поклати глава, действие, изимитирано и от дякона. -Тази камбана се използва само при много спешни случаи. Нещо ужасно ще се случи.

- Убедена съм, че нищо подобно няма да стане. Не мисли за това. Отвън има цяла армия, която изгаря от нетърпение да опита шанса си да се бие. Във всеки случай няма да разберем, ако стоим тук - Ариста хвана Тракия за ръка и я поведе към двора.

Бе втората нощ и надпреварата бе разгърната в пълния си блясък. На тревистия хълм се издигаше турнирната шатра. Възвишението разкриваше идеална гледка. Разноцветни навеси се издигаха над редици столове с малки маси, върху които имаше керамични чаши с медовина и пиво, и купи с плодове и сирене. Архиепископът и епископ Салдур седяха заедно близо до средата, докато неколцина други духовници и прислужници гледаха действията в подножието на хълма извън крепостните стени.

- О, Ариста, мила - повика я Салдур, - дойде да видиш как се твори история? Отлично. Седни. Това в полето е лорд Ръфъс. Изглежда се е уморил да чака за короната си, но гнусният звяр тази вечер се бави и ми се струва, че това малко ядосва Негова светлост. Виждаш ли как приш-порва жребеца си? Императорско нетърпение.

- Кой ще излезе след Ръфъс? - поинтересува се Ариста, оставайки права, загледана в полето.

- След? - Салдур изглеждаше объркан. - Ами не съм сигурен. Не мисля, че има значение. Ръфъс най-вероятно ще победи тази нощ.

- Защо? - запита тя. - Не става въпрос за умение, а за потеклото. Лорд Ръфъс да не би да има някакви връзки с императорското семейство.

- Да, в интерес на истината от години е предявявал подобни претенции.

- Нима? - изненада се принцесата. - Не си спомням да съм го чувала да твърди подобно нещо.

- Църквата не обича да разпространява недоказани теории или произволни твърдения, но Ръфъс определено е фаворит. Тази нощ ще се убедим доколко думите му са били истина.

- Простете, Ваша милост - Томас се поклони. Двамата с Тракия все още стояха зад гърба на Ариста, нервни като мишлета. - Случайно да знаете защо би селската камбана?

- Моля? Камбаната? О, нямам представа. Може би някакъв старомоден обичай, призоваващ хората на вечеря.

- Но, Ваша милост... - Томас бе прекъснат.

- Ето - Салдур посочи към небето, докато гиларабринът се стрелваше към светлината на факлите.

- Започва се - викна възбудено архиепископът, пляскайки с ръце. -Всички гледайте внимателно, защото мнозина след това ще ви разпитват как точно е протекло всичко.