Авемпарта

- Не можах да я спася, Терън - задавено каза той. - Опитах, толкова се старах. Трябва да ми повярваш, трябва.

- Какво стана, стар глупако?

- Опитах. Опитах. Водех ги към избата, но то ни хвана. Молих се. Молих се толкова силно и мога да се закълна, че то ме слушаше! Тогава го чух да се смее. То се изсмя - очите на Томас се наляха със сълзи. - Не ми обърна внимание и ги взе.

- Взе ги? - яростно запита Терън. - Какво имаш предвид?

- То ми заговори - каза Томас. - Проговори с глас като смърт, като болка. Краката ми омекнаха и аз се строполих пред него.

- И какво каза? - поинтересува се Ройс.

Дяконът поспря да избърше лице, оставяйки тъмни следи от сажди по лицето си.

- Беше безсмислено, вероятно от страх си бях изгубил ума.

- Какво мислиш, че каза? - настоя Ройс.

- Заговори на древния църковен език. Спомена нещо за оръжие, за меч, който щяло да размени за жените. Каза, че ще се върне да го вземе на следващата нощ. Сетне отлетя с Тракия и принцесата. Няма никакъв смисъл, вероятно вече съм луд.

- Принцесата? - попита Ейдриън.

- Да, принцеса Ариста от Меленгар. Тя беше с нас. Опитах се да спася и двете... опитвах се... но... - дяконът отново зарида.

Ройс и Ейдриън си размениха погледи и се отдръпнаха настрана, за да говорят. Терън ги последва.

- Вие двамата знаете нещо - каза с обвинителен тон. - Взели сте го, нали? Взели сте го. В крайна сметка Ройс е докопал меча. Това иска чудовището.

Ройс кимна.

- Трябва да го върнете - каза фермерът.

- Това няма да спаси дъщеря ти - каза му Ройс. - Това създание, този гиларабрин, е много по-коварно от очакваното. Ще.

- Тракия ви нае да ми донесете този меч - изръмжа Терън. - Това беше задачата ви, нали така? Трябваше да го откраднете и да ми го дадете, тъй че ми го дайте.

- Терън, слушай.

- Дайте ми го веднага! - изрева старият фермер, докато заплашително се извисяваше над крадеца.

Ройс въздъхна и изтегли счупения меч.

Терън го взе с объркано изражение, въртейки го из ръце.

- Къде е останалото?

- Само това можах да намеря.

- Ще свърши работа - каза старецът твърдо.

- Терън, не мисля, че трябва да се доверяваш на това създание. Дори си мисля, че ако му върнеш меча, то пак ще убие дъщеря ти, принцесата и теб самия.

- Готов съм да поема този риск! - викна насреща им. - Вие двамата дори не трябва да сте тук. Взехте меча, свършихте си работата. Готови сте. Можете да си вървите по всяко време. Хайде, махайте се.

- Терън - започна Ейдриън, - не ние сме врагът. Смяташ ли, че който и да е от нас иска Тракия да умре?

Терън понечи да заговори, сетне затвори уста, преглътна и си пое въздух.

- Не - въздъхна, - прав си. Зная това. Просто... - с изражение на ужасна болка се вгледа в очите на боеца. - Тя е всичко, което имам и не бих позволил нещо да й се случи. Ще дам живота си на проклетото чудовище, ако я пусне в замяна.

- Зная това, Терън - каза Ейдриън.

- Просто не мисля, че то ще изпълни своята част от сделката - допълни Ройс.

- Намерихме още един! - извика Дилън Макдърн, докато извличаше ученото конте Тобис Рентинуал от руините на пушилнята. Гърчавелът, покрит от глава до пети в мръсотия, се строполи на тревата, кашляйки и храчейки.

- В избата почвата беше мека - промълви той, сетне се задави. -Ние. копахме. с ръце.

- Колко бяхте? - запита Дилън.

- Петима - отвърна Тобис, - един горянин, пазач от замъка, сър Ер-лик и още двама. Пазачът. - кашлицата го раздра за около минута, сетне той приседна, преви се и се изплю на тревата.

- Арвид, донеси вода от бунара! - нареди на сина си Дилън.

- Пазачът беше лошо обгорен - продължи Тобис. - Двама младежи го довлякоха в пушилнята, като казаха, че тя имала мазе. Всичко наоколо с изключение на нея бе потънало в пламъци, така че горянинът, сър Ер-лик и аз също изтичахме там. Пръстеният под бе лесен за копаене и започнахме да ровим. Тогава нещо удари сградата и тя се стовари отгоре ни. Мен ме затисна греда. Май кракът ми е счупен.

Селяните започнаха да разчистват срутилата се постройка. Очистиха стена и започнаха да копаят. На дъното откриха останалите - погребани живи.

Извлякоха ги навън. Сър Ерлик и човекът от гората изглеждаха почти мъртви, докато кашляха и плюеха. Пазачът бе в още по-лошо състояние: загубил съзнание, но поне още бе жив. Последните двама извадени от руините бяха Моувин и Фанън Пикъринг, които за известно време не можеха да кажат и думица от кашляне, но иначе бяха добре.

- Хилфред жив ли е? - запита Фанън, след като се наслади на свежия въздух и изпи чаша вода.

- Кой е Хилфред? - попита Лина Ботуик, която държеше донесената от Верна чаша вода. Фанън посочи към обгорелия пазач и Лина кимна: -Не е буден, но е жив.

Спасителни отряди се разпръснаха и започнаха да претърсват останалите руини, намирайки много тела на претенденти. Откриха и останките на архиепископ Галиен. Изглежда старецът бе умрял не от огъня, а е бил стъпкан от тълпата. Трупа на прислужника му, Карлтън, откриха вътре в имението, очевидно не бе имал желанието да умре край господаря си. Там намериха и тялото на Бърнис, премазана при срутването. Така и не откриха повече оцелели.