Авемпарта

Звярът се спусна в полето и лорд Ръфъс пришпори коня си към него. Бе имал благоразумието да закрие очите на животното си със зебло, за да не му позволи да види очакващия го ужас. С високо вдигнат меч, червенокосият нададе вик и се втурна напред.

- В името на Новрон, аз, истинският наследник, те сразявам - Ръфъс се изправи на стремената и замахна към звяра, който изглеждаше озадачен от самоувереността на рицаря.

Лорд Ръфъс удари гърдите на чудовището, но ударът му отскочи. Той замахна отново и отново, но бе все едно да удря камък с пръчица. Рицарят изглеждаше объркан и шокиран. Гиларабринът уби него и коня му с един-единствен безгрижен замах на лапа.

-Мили боже! - проплака архиепископът, изправяйки се втрещен. Момент по-късно шокът прерасна в ужас, когато звярът се издигна с мощен плясък на криле и заля подножието на хълма с огнен поток. Насъбралите се в двора започнаха да бягат в паника, събаряйки столове и разливайки напитки. Един от коловете на навеса бе съборен и тентата увисна на една страна над тичащите.

Звярът се издигна на светлината на пламтящия хълм и запрати към крепостните стени нов огнен дъх. Сухите дънери бързо подхванаха огъня и след няколко мига замъкът бе обграден с огън. Не отне много време на близките до стените сгради със сламени покриви също да пламнат. Скоро огънят се бе разпрострял до самия замък. В заобикалящия ги пламък бе невъзможно да се види къде е гиларабринът. Слепи за разположението на крилатия ужас и притиснати от пламъците, слуги, пазачи и духовници се щураха, обзети от паника.

- Трябва да се доберем до избата! - извика Томас, но малцина чуха вика му сред рева на пламъците и людската суматоха. Свещеникът сграбчи Тракия за ръката и започна да я дърпа към къщата. Със свободната си ръка момичето грабна Ариста и дяконът задърпа и двете.

Шокираната Ариста не оказваше никаква съпротива, докато я извличаха от двора. Изобщо не бе очаквала нещо подобно. Видя мъж в пламъци да търчи с викове надолу по склона. Миг по-късно той падна, все още горящ. Имаше и други, живи факли, носещи се из двора в страховито сияние, един по един тупващи на тревата. Инстинктивно Ариста потърси закрилата на Хилфред, сетне обърканият й ум се сети, че му бе заповядала да остане в стаята. Сега най-вероятно я търсеше.

Тракия стискаше силно ръката й, докато тримата тичаха във верига. Отляво видя войник да се опитва да разбие стената. Той се подпали и побягна с писъци, докато дрехите и кожата му биваха лакомо погълнати от пламъците. Недалеч дърво се пукна с оглушителен звук, разтърсил сградата - пожарът се бе пренесъл и в гората.

- Трябва да слезем в избата - настояваше Томас. - Бързо! Единственият ни шанс е да се скрием под земята. Трябва...

Ариста усети внезапен вятър да разрошва косите й.

Трумп. Трумп.

Дякон Томас започна да се моли на висок глас, докато от одименото небе гиларабринът се спусна отгоре им.

12 Дим и пепел

Изпълзявайки от кладенеца в сивата утринна светлина, Ейдриън попадна в различен свят. Далгрен го нямаше. Само купчини пепел и димящо дърво указваха надгробните клади на нявгашните домове, но още по-стряскаща бе липсата на дървета. Обгръщалата селото гора бе изчезнала. На нейно място имаше обгорена пустиня. Тук-таме се виждаха овъглени останки без клони и листа - тъмни шипове, траурно протегнати към небето. Дим от все още пушещите купчини се стелеше като тежка сива мъгла, закрила слънцето иззад сипещ пепел облак, покрила земята подобно мръсен сняг.

Пърл излезе от кладенеца. Тя мълчаливо се заразхожда сред изпепеления мир, навеждайки се да обърне някое овъглено парче дърво, сетне взирайки се учудено в небето, изненадана да го намери все още на мястото му в свят, очевидно обърнат с главата надолу.

- Как се случи това? - запита Ръсел Ботуик, без да се обръща директно към някого: и никой не му отговори.

- Тракия! - извика Терън, докато се подаваше от кладенеца, очите му стрелвайки се към димящите руини на хълма. Не след дълго всички тичаха нагоре по склона.

Подобно на селото, замъкът бе изпепелен до основи. Стените липсваха, както и по-малките постройки. Самата къща представляваше овъглена купчина. Наоколо лежаха почернели и сгърчени в предсмъртна агония тела, от които още се носеше пушек.

- Тракия! - изрева отчаяно Терън, докато яростно ровеше сред останките на онова, което някога беше имение. Всички мъже от селото, а също Ройс, Ейдриън и дори Магнус се включиха в копаенето - повече от състрадание, отколкото от надежда.

Магнус ги насочи към югоизточния ъгъл, мърморейки си нещо за земята, която говорела с кух глас. След като разчистиха стени и паднало стълбище, можаха да чуят слаб шум. Започнаха да копаят в негова посока, разчиствайки останките на старата кухня и избата под нея.

Като че от гроба измъкнаха дякон Томас, който изглеждаше поочу-кан, но иначе здрав. По подобие на селяните, той потърка очи, докато невярващо се взираше в заобикалящата го разруха.

- Дяконе! - Терън разтърси свещеника. - Къде е Тракия?

Томас погледна фермера и сълзи напълниха очите му: