Авемпарта

Ръсел и Тад изработиха шейна от обгорени фиданки и натовариха малкото си принадлежности. Лина забърка мехлем, с който намаза раните на Хилфред и сетне го повери, заедно с купчина бинтове, на грижите на Томас, който се зае да бди над войника. В ранния следобед селяните бяха приключили със събирането на скромния си багаж и се отправиха на запад. Никой не искаше да е близо до Далгрен с настъпването на нощта.

* * *

- Какво правим тук? - Ройс попита Ейдриън, докато двамата седяха на пообгорен ствол. Намираха се недалеч от гробовете на Касуелови по пътечката към селото. Надгробната маркировка също бе изчезнала. Двамата можеха да виждат дякон Томас, който седеше при все още лежащия в безсъзнание Хилфред.

- Тази задача ни струва два коня и над седмица провизии и за какво? - продължи Ройс, отчупвайки с въздишка парче овъглена кора и хвърляйки го разсеяно. - Трябваше да тръгнем с останалите. Момичето най-вероятно вече е мъртво. Защо му е да я пази жива? Гиларабринът държи всички карти. Може да ни убие когато си поиска, а ние не можем да го нараним. Има заложници - ние имаме половин меч, който очевидно не му трябва, но просто би желал да му е под ръка. Ако разполагахме с двете половини, Магнус щеше да ги съедини и тогава поне можехме да се пазарим от позицията на известна сила. Можехме дори да го накараме да изработи мечове за всички ни или дори копия с името. Тогава можехме да се опитаме да направим нещо срещу копелето, но точно сега не разполагаме с нищо. Не сме заплаха. Терън си въобразява, че ще се спазари, но не разполага с нищо, което да изтъргува. Гиларабринът спретна това само за да си спести отегчението да търси меча сам.

- Няма как да бъдем сигурни.

- Напротив. Няма да държи онези момичета живи. Вероятно вече е обядвал с тях и когато нощта се спусне, дъртият Терън ще се изтъпанчи с исканото. Ще бъде убит и туйто. От друга страна, глупостта му ще ни позволи да се отдалечим достатъчно. Предвид това, че цялото му семейство е мъртво, а дъщеря му най-вероятно загинала, явно ще е за добро.

- Той няма да е сам - каза Ейдриън.

Ройс се извъртя с отвратено изражение.

- Кажи ми, че се шегуваш.

Ейдриън поклати глава.

- Защо?

- Защото си прав, защото всичко казано от теб ще се сбъдне, ако си тръгнем.

- И си въобразяваш, че ще е различно ако останем?

- Никога не сме изоставяли задача преди, Ройс.

- Какви ги дрънкаш? Каква задача?

- Тя ни плати да вземем меча.

- Взех го. Дъртият държи меча в ръцете си точно в този миг.

- Само част от него, а работата няма да бъде приключена, докато той няма и двете части в ръцете си. Това е, за което бяхме наети.

- Ейдриън - Ройс прокара ръка през лицето си и поклати глава. - Велики Марибор, та тя ни плати десет сребърни!

- Които ти прие.

- Мразя, когато станеш такъв - Ройс внезапно се изправи, грабвайки овъглено парче. - По дяволите - хвърли го в купчината димящо дърво, някога изпълнявало ролята на Ботуиков дом. - Наясно си, че докарваш смъртта ни, нали?

- Не е нужно да оставаш. Това е моето решение.

- И какво ще сториш? Ще се биеш с него? Ще стоиш в мрака, размахал мечове, които не могат да го наранят?

- Не зная.

- Ти си луд - каза му Ройс. - Слуховете са верни; Ейдриън Блекуотър е куку!

Ейдриън се изправи.

- Няма да изоставя Терън, Тракия и Ариста. Ами Хилфред? Мислиш ли, че той може да пътува? Опитай се да го влачиш през гората и той ще бъде мъртъв преди падането на нощта. Или искаш да се опиташ да го натъпчеш в кладенеца за през нощта и да си мислиш, че на сутринта ще се е оправил? Ами Тобис? Колко далече мислиш ще докуца със счупения си крак? Или не те е грижа за тях? Толкова ли е почерняло сърцето ти, та просто можеш да ги оставиш да умрат?

- Те ще умрат така или иначе - сопна се Ройс. - Точно това се опитвам да ти набия в главата. Не можем да му попречим да ги убие. Можем само да преценим дали да умрем заедно с тях или не. Не виждам ползата в самоубийство от състрадание.

- Можем да направим нещо - настоя Ейдриън. - Ние сме онези, които откраднаха съкровището от Короносната кула и го върнахме същата нощ. Същите двама, които проникнаха в недосегаемия Дръминдор, които оставиха отрязана глава в скута на графа на Чадуик, докато той подремваше в кулата си; същите, дето освободиха Есрахаддон от Гутария, най-сигурният затвор на всички времена. Можем да направим нещо.

- Например?

- Ами... - боецът се замисли. - Можем да изкопаем дупка, да го примамим вътре и да го заловим.

- По-голям шанс бихме имали да накараме Томас да моли Марибор да порази звяра. Не разполагаме нито с времето, нито с необходимите за копаенето хора.

- По-добра идея ли имаш?

- Убеден съм, че мога да измисля нещо по-добро от прилъгването му в яма, която не можем да изкопаем.

- Например?

Ройс се заразхожда из все още димящия горски склеп, яростно ритайки всичко по пътя си:

- Не знам; ти си този, който си мисли, че можем да сторим нещо. Обаче знам едно: нищичко не можем да направим без другата половина на меча. Така че първото нещо, което бих направил, е да го открадна до-като чудовището го няма.