Авемпарта

- Точно затова проектирах този не само да изстрелва снаряди, но и мрежи - гордо заяви Тобис. - Това е много умно. Мрежите се изстрелват като големи топки и се разтварят по време на полет, улавяйки звяра и приковавайки го на земята, което ми осигурява време да презареди и спокойно да го смажа.

- И работи? - запита Ейдриън, впечатлен.

- На теория - отвърна Тобис.

Ейдриън сви рамене.

- Какво пък, няма да навреди.

- Само трябва да го сложим на позиция - каза Моувин. - Ще помогнеш ли?

Всички опряха гърбове в катапулта и забутаха, естествено, с изключение на Тобис, който накуцваше наблизо и даваше нареждания. Докараха го до рова, който обграждаше основата на хълма, откъдето в обхвата му влизаше всичко, евентуално доближило се до къщата.

- Хубаво ще е да го прикрием с нещо - отломки или изгоряло дърво, за да прилича на куп боклуци - каза Ейдриън. - Което няма да бъде трудно. Магнус, чудех се дали не би могъл да ми направиш услуга.

- Каква? - запита джуджето, докато Ейдриън го поведе по хълма към руините на имението. Тревата бе изчезнала, стъпваха по пепел и корени, извикали при Ейдриън асоциацията за топъл сняг.

- Спомняш ли си меча, който изработи за лорд Ръфъс? Намерих го, все още беше с него и коня му там на хълма. Искам да го поправиш.

- Да го поправя? - джуджето изглеждаше обидено. - Не е моя вина, че мечът не проработи. Направих съвършено копие. Най-вероятно записките са били сбъркани.

- Това е добре, защото имам оригинала или поне част. Трябва да ми направиш копие от него. Можеш ли да се справиш?

- Разбира се и ще го сторя, но в замяна искам да накараш Ройс да ми позволи да разгледам Алвърстоун.

- Луд ли си? Та той те иска мъртъв. Вече ти отървах кожата от него. Това не се ли брои?

Джуджето стоеше невъзмутимо, скръстило ръце над плитките в брадата си.

- Това е цената ми.

Джуджето присви уста, при което брадата му настръхна:

- Много добре. Къде са тези мечове?

Терън се съгласи с плана при условие да си получи парчето обратно и донесе счупеното оръжие в ковачницата на имението, която сега се състоеше единствено от тухлено огнище и наковалня. Щеше да го носи със себе си при размяната и да го даде моментално, в случай, че подмяната им бъдеше разкрита.

Джуджето изсумтя презрително.

- Какво има? - поинтересува се Ейдриън.

-Нищо чудно, че не е проработило. Тук надписът е съвсем друг. Предполагам това е заклинанието - то му показа острието, където привидно неразбираема паяжина тънки виещи се линии оформяха сложен десен. Сетне го обърна, за да покаже значително по-кратка шарка от другата страна. - А на тази страна, предполагам, е написано името, за което Есрахаддон спомена. Има логика заклинанията да са еднакви и само имената да се различават.

- Това значи ли, че можеш да направиш работещо оръжие?

- Не, счупено е точно по средата на името, но поне мога да направя адски добро копие.

Джуджето свали скрития под дрехите колан с инструменти и го положи на наковалнята. Имаше чукове с различна големина и форма, както и длета; всеки инструмент бе закачен отделно. Разви кожена престилка и си я облече. Сетне взе меча на Ръфъс и го прикрепи.

- Носиш ги навсякъде, нали? - попита Ейдриън.

- Няма да ме видиш да ги оставям на седлото - отвърна Магнус.

Ейдриън и Терън започнаха да копаят яма в градината. Дълбаеха на

мястото на старата пушилия, възползвайки се от рохката пръст. Използваха стари дъски вместо лопати, от които ръцете им почерняха. След няколко часа бяха изкопали дупка, достатъчно голяма за двама им да се скрият изцяло под земята. Не беше достатъчно дълбока, за да не бъде разровена, но поне щеше да ги защити от огъня - стига да не бе запратен право отгоре им. В такъв случай щяха да бъдат опечени като заровени в пясъка глинени съдове.

- Не остава много време - каза му Ейдриън, докато двамата седяха покрити в пръст и пепел и гледаха замиращата светлина. Магнус използваше най-малкия си чук, звънтейки по метала с отчетливо тинк, тинк. Промърмори нещо, сетне измъкна тежка кърпа от торбичка на колана си и започна да търка метала.

Ейдриън погледна над дърветата, усещайки тежестта на Алвърстоун в туниката си. Дали е вътре? Открил ли е Есрахаддон? Може ли старият магьосник да му помогне с нещо? Помисли си за принцесата и Тракия. Какво е сторило с тях? Прехапа устна. Ройс вероятно бе прав. Защо да ги държи живи?

От юг се разнесе звукът на приближаващи се коне. Терън и Ейдриън си размениха изненадани погледи и се изправиха, за да видят група ездачи да изскача от дърветата. Бяха осем на брой - рицари в черна броня, знаме със счупена корона развяващо се начело им. Водеше ги Луис Гай в червеното си расо.

- Виж кой се върна - Ейдриън погледна към Магнус. - Готов ли си?

- Просто почиствам - отвърна джуджето. Тогава забеляза ездачите. - Това не е добре - изръмжа.