Авемпарта

- Със сигурност би убило Ариста и Тракия, ако направиш това - посочи Ейдриън.

- Но тогава ти ще можеш да го убиеш на свой ред. Поне ще има отмъщение.

Ейдриън поклати глава:

- Не е достатъчно.

Ройс се поухили.

- Бих могъл да открадна меча, докато вие с Терън го залъгвате с острието на Ръфъс - Ройс си позволи грозно изкикотване. - Поне има малък шанс да проработи.

Челото на Ейдриън се сбърчи в размисъл и той приседна.

- Не, просто се шегувах - побърза да си оттегли думите Ройс. - Ако то можа да разбере за липсата на меча онази нощ, със сигурност ще може да различи копието от оригинала.

- Но дори и да не проработи - каза Ейдриън, - може да ми даде време да отведа момичетата далеч от него. Тогава ние бихме могли да се скрием в дупка - малка дупка, която имаме време да изкопаем.

- И да се надяваме, че няма да ни изрови? Видях му ноктите, няма да се затрудни.

Ейдриън не му обърна внимание и продължи да следва мислите си.

- Сетне ти ще донесеш другата половина от меча, Магнус ще го съедини и тогава аз ще убия звяра. Видя ли, в крайна сметка има полза от това, че пощади живота на джуджето.

- Съзнаваш ли колко е глупаво това? Това нещо миналата нощ опустоши цялото село и замъка, а ти ще се изправиш срещу него с подкрепата на стар фермер, две жени и строшен меч?

Ейдриън замълча.

Ройс въздъхна и приседна до приятеля си, клатейки глава. Бръкна в робата си и измъкна кинжала. Подаде го с все ножницата.

- Ето, вземи Алвърстоун.

- Защо? - Ейдриън го погледна объркано.

- Не казвам, че Магнус е прав, но досега не съм срещал нищо, което този кинжал да не е могъл да разсече и ако Магнус е прав, ако бащата на боговете наистина е изковал това, значи би свършило работа и срещу неуязвим звяр.

- Значи си тръгваш?

- Не - Ройс се намръщи и погледна в посоката на Авемпарта. - Очевидно имам работа за довършване.

Ейдриън се усмихна на другаря си, взе кинжала и го претегли на ръка.

- Ще ти го върна утре.

- Тъй - отвърна Ройс.

* * *

- Партньорът ти тръгна ли си? - запита Терън, докато Ейдриън се приближаваше към него по обгорелия хълм на нещото, което нявга бе замък. Фермерът стоеше на почернялото възвишение, стискаше отломката меч и се вглеждаше в небето.

-Не... ами, донякъде. Върна се обратно в Авемпарта да открадне другата половина от меча, в случай, че гиларабринът се опита да ни измами. Дори има шанс той да остави Тракия и Ариста в кулата, докато лети насам и тогава Ройс може да ги изведе.

Терън кимна замислено.

- Вие двамата бяхте от голяма полза за мен и дъщеря ми. Все още не зная защо; и не ми казвай, че е заради парите - Терън въздъхна. - Знаеш ли, никога не й отдадох дължимото. Никога не й обръщах внимание и я отблъсквах толкова много години. Тя ми беше просто дъщеря, а не син: още една уста, която щеше да ни коства допълнително, след като се омъжеше. Как изобщо ви е открила и убедила да биете целия този път е. просто не мисля, че някога ще проумея.

- Ейдриън - повика го Фанън, - ела да видиш какво открихме.

Ейдриън последва Фанън надолу до северната част на хълма, където

откри Тобис, Моувин и Магнус да работят над голям механизъм.

- Това е моят катапулт - гордо обясни застаналият до колата, в която се намираше дървената машина Тобис. Изглеждаше смешно в крещящите си дворцови дрехи, подпрян на патерица, която Магнус му бе измайсторил, счупеният му крак притиснат между две парчета дърво. - Изтеглиха я тук, когато бях смъкнат надолу в списъка. Прекрасна е, нали? Нарекох я Персефона, по името на жената на Новрон. Стори ми се подходящо, защото изучавах древна имперска история, за да я сглобя. Не беше никак лесно. Трябваше да науча древни езици, само за да мога да чета книгите.

- Току-що ли го построи?

- Разбира се, че не, глупави човече. Аз съм професор в Шеридън. Впрочем това се намира в Гхент. Седалището и на нифронската църква. В брилянтността си подкупих известни духовни лица, които ми разкриха истинската същност на надпреварата. Нямаше да бъде нелеп сблъсък на празноглавци, а предизвикателство за сразяването на легендарно създание. Това бе проблем, който аз можех да разреша; изискващ не груби мускули и липсващи зъби, а смайващ интелект като моя.

Ейдриън разгледа устройството. Масивна централна греда се издигаше на двадесет фута, а дългият дебел лост бе с един-два фута по-дълъг. Имаше платнена кофа прикачена за по-долна греда с пораждащи напрежение въжета. От двете страни на колата имаше по една масивна маниве-ла, свързана със зъбни колела.

- Виждал съм катапулти преди и този не прилича особено на тях.

- Това е защото го подложих на модификации за борбата с гилараб-рина.

- Беше се опитал - добави Магнус. - Както го беше настроил, нямаше да проработи, но сега вече ще.

- Дори вече изстреляхме няколко камъка - докладва Моувин.

- Имал съм известен опит с обсадни оръжия - каза Ейдриън. - И знам, че те се използват срещу нещо голямо, като поле войници или неподвижно: като стена. Но срещу единичен подвижен противник са неу-потребяеми. Не са достатъчно бързи, нито достатъчно точни.